Решение № 190 от 13.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Перник, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200088 по описа за 2023 година С наказателно постановление №42-0003780/02.11.2022г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. София, на С. Г. Ц. с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 500 /петстотин/ лв., на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за това, че на 16.09.2022 г., около 13.30 часа, при извършена му проверка в град Перник, път I-6, като водач на влекач марка „Скания“ с рег. № ****, кат. N3, оборудван с дигитален тахограф Stoneridge, сер.

№97612, и прикачено към него ремарке марка „Кьогел“ с рег. № ****, извършващ обществен превод на товари със заверено копие №1134000007 към Лиценз на Общността за превоз на товари по маршрут град Перник – град Батановци, се установило, че за периода от 31.08.2022г., 09.50ч. до 11.09.2022г., 03.58ч., когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в съС.ие да използва тафографа, не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин периода на отсъствие – нарушение на чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г..

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от С. Ц., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като тахографът, с който превозното средство е оборудвано не разполага с техническа възможност за последващо въвеждане на горепосочените данни за минал период, т.е., обективно е било невъзможно да извърши такова действие. Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебните прения като допълва, че при проверката е предоставил на контролните органи документ, издаден от работодателя му /Анекс

1716/11.09.2022/, с какъвто в тези случаи се удостоверява периода на отсъствие /в случая поради ползван от него отпуск/. Моли за отмяна на 1 издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административнонаказващият огран – и.д. директор РД „АА“ - София, не изразява становище по жалбата и не е участвал в съдебно заседание лично или чрез процесуален представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е п о чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №328341/16.09.2022г, съставен от К. Г. В. – инспектор в РД“АА“ – София. Въз основа проверка на записите на дигиталната карта на водача същият приел, че последният не е изпълнил задължението си да въведе в дигиталния тахограф, с който управляваното от него МПС е било оборудвано, ръчно, автоматично или по друг начин периода от време 31.08.2022г., 09.50ч. до 11.09.2022г., 03.58ч., в който е отсъствал от превозното средство и картата му не е била поставена в тахографа.

Предвид направената констатация на 16.09.2022г., на мястото на проверката, срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – инспектор К. В. приел, че С. Г. Ц. виновно е нарушил разпоредбата на чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 164/2014г. Същият подписал съставения му акт и приел връчения препис като вписал възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 02.11.2022 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП наложил на С. Ц. административно наказание глоба 500 лева за нарушението по-горе.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респ., че не е 2 действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Отразените в съставения акт за установяване на административно нарушение обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.

Въпреки взетите от съдебния състав мерки за разкриване на обективната истина, чрез допускане в качеството на свидетели на инспектор К. В. съставител на АУАН, и инспектор Й. П., посочен като свидетел на установяването на нарушението, обстоятелствата по делото са останали неизяснени предвид двукратното неявяване на всеки от двамата в съдебно заседание след редовно призоваване, и в двата случая без уважителни причини. Процесуалното поведение на посочените за разпит от АНО длъжностни лица очевидно сочи, че страната, носеща тежестта на доказване в производството, се е дезинтересирала от събиране на посочените доказателствени средства. Според съдебния състав те са пряко относими и необходими за установяване на подлежащите на доказване релевантни факти, тъй като наличието на съставен акт, в който е обективирана една формална констатация за осъществено нарушение не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността, особено предвид направеното от Ц. възражение в насока липса на виновно поведение и ангажираните от негова страна с жалбата писмени доказателства /Анекс1716/11.09.2022г. и протокол от контролна проверка на тахографа № BG93/0000-16328/. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това възражението на жалбоподателя - че не е извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано като недостоверно и защитно.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че предявеното му административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то виновно, и че законосъобразно С. Ц. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Наред с изложеното съдебният състав констатира, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на наказания и регламентираните в закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем, което самостоятелно е основание за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на извършване на нарушението по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от 3

ЗАНН. Предвид изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно е, че датата и мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането на жалбоподателя за проверка, не датата и мястото на извършване на самото нарушение.

Последното се е изразило в бездействие - неизпълнение на задължението за въвеждане на данните за период, в който не е имал възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че бил извън превозното средство, предхождащ датата на проверката, което е изисквало ясна констатация къде и в кой момент жалбоподателят е следвало да извърши дължимото действие - да въведе впише в картата си на водач съответния период по чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

При това положение означените в акта и н.п. дата и място на извършената проверка - 16.09.2022г., град Перник, път I - 6, след пътен възел Калкас, не са действителните дата и място на извършване на нарушението, констатирано при изложените обстоятелства. Освен нарушаване на императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението в тази насока, допуснатата неяснота не дава възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за разглеждане на делото, както и доказана ли е материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са съществени, неотстраними са и самостоятелно обуславят отмяна на обжалвания административнонаказателен акт на процесуално основание.

Разноски по делото не са доказани, не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0003780/02.11.2022г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. София, с което на С. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.34, §3, б.

„б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4