Решение № 6869 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6869 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110134410 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД срещу В. П. О..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 27.12.2022 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №**********, по който кредиторът предоставил на ответника сумата в размер на 9320,03 лева, при лихвен процент в размер на 28,88 % и ГПР в размер на 32,56%, като същия се задължил да я върне на 60 месечни вноски от по 295,13 лева в срок до 05.01.2028 г., когато падежирала последната погасителна вноска.

Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор за продажба на вземания от 24.07.2024 г. ищецът придобил от цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД вземанията на цедента по договора за потребителски кредит.

За вземанията по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №6878/2025 г. по описа на СРС, като заявлението било отхвърлено изцяло. Сочи, че доколкото ответникът не бил заплащал никакви суми по договора за потребителски кредит, с исковата молба се упражнява правото да се обяви целия договор за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 9320,03 лева – дължима и неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата в размер на 667,65 лв. – договорна лихва за периода 05.02.2023 г. – 05.04.2023 г., сумата от 1014,17 лв. – законна лихва за забава за периода 05.02.2023 г. до 30.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност, в случай че съдът не 1 приеме аргументите във връзка с настъпила предсрочна изискуемост моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 2265,92 лв. – главница за периода 05.02.2023 г. – 05.01.2025 г. /изцяло падежирали вноски/, сумата в размер на 4817,20 лв. – договорна лихва за периода 05.02.2023 г. – 05.01.2025 г. /изцяло падежирали вноски/, сумата в размер на 289,66 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за всяка просрочена вноска, считано от датата на забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /05.02.2023 г. – 30.01.2025 г./. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявените осъдителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ищецът надлежно да е упражнил правото си да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит №**********/27.12.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника В. П. О., в качеството на кредитополучател, по силата на който банката се задължил да предостави на ответника суми за закупуване на стоки, както следва: сумата в размер на 219,99 лева, сумата в размер на 279,99 лева, сумата от 349,99 лева за мобилен телефон, сумата от 1399 лева за озвучителна система, сумата от 1559 лева за мобилен телефон, сумата в размер на 2199 лева за телевизор. Съгласно договора общият размер на кредита е 9320,03 лв., от които 6046,97 лева представляват парична сума за закупуване на стоки, 3313,06 лв. – застрахователна премия по рискова застраховки, както следва: застраховка Bank пакет 4 сметка (bill) в размер на 599,42 лева, сумата от 2631,03 лева за застраховка Bank пакет 4 кредит + уред + сметка, както и сумата от 82,61 лева за застраховка Bank пакет уред.

Договорът е сключен със срок на погасяване 60 месеца, при 60 месечни погасителни вноски, от които 59 вноски в размер на 295,13 лева и една изравнителна вноска в размер на 295,18 лева, с краен падеж 05.01.2028 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 28,88 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 32,56 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок 2 на договора, възлиза на 17707,85 лв.

По делото е приложен застрахователен сертификат №1**********2022, удостоверяващ сключването на договор за Застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ във връзка с процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита. В сертификата е посочена еднократна застрахователна премия за сключените застраховки в размер на 3313,06 лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователно събитие.

Представен е и договор за цесия от 24.07.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на цедент, и „Мост Финанс Мениджмънт“АД, в качеството му на цесионер, по силата на който продавачът прехвърля определено портфолио от вземания (определени в Приложение №1) на купувача срещу заплащане на покупната цена, на свои вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на закона за потребителския кредит за срока и при условия на настоящия договор за цесия. Представено е извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, от което се установява, че с цитирания договор на ищеца са прехвърлени вземанията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, процесният кредит е усвоен, като е усвоена сумата в размер на 9320,03 лева, от които сумата в размер на 6006,97 лева заплатена по фактура №**********/27.12.2022 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, и сумата от 3312,06 лева за застраховки.

Съгласно експерта, ако се приеме, че главницата по кредита е в размер на 6006,97, ГПР на кредита при взимане предвид на застрахователните премии е в размер на 123,516%.

По изложените съображения, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение по договора за кредит да върне предоставената му главница по договор за кредит № **********/27.12.2022 г.

Дружеството „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка, а ответникът-кредитполучател е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на 3 този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл.

22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното:

Настоящия състав на съда намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за това са следните:

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 32,56 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 9320,06 лева, от които 6006,97 лева – стойността на отпуснатия на ответника кредит за покупка на стоки, както и сумата от 3313,06 лева – стойността на застрахователните премии.

От изложеното следва, че в процесния договор за стоков кредит застрахователната премия е включена в главницата. В практика на СЕС /Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14/ се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК), която приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В случая застрахователната премия представлява част от главницата по кредита, като тази сума не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя. Следователно застраховката, съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР.

Това е така по следните съображения. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, 4 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.