Определение № 466 от 22.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Велико Търново, 22.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500374 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Н. Г., срещу Определение № 451/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 232/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е била върната подадената от същия искова молба поради недопустимост на предявения с нея иск с правно основание чл.67 от СК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на атакуваното определение, като счита, че въпреки предявяването на иска извън преклузивния срок, указан в посочената правна норма, при извършване на проверка за неговата допустимост, съдът следва да се ръководи от спецификите на всеки конкретен случай, без съобразяване единствено на срока, с оглед постигане на справедливост в отношенията между детето и припозналия го. Посочва, че е бил въведен в заблуждение от ответницата, че дава единствено името си на детето, което припознава, но то си има биологичен баща. Допълва, че у детето М. С. М. липсва воля и желание да общува с родителя, извършил припознаването, и то демонстрира явно неуважение към него. Излага, че с акта на припознаването майката Р. В. Т. е преследвала користни цели – да прикрие факта, че детето е родено извънбрачно и да се възползва от заплащането на издръжка от припозналия го. Прави искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно, с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд-Севлиево е било образувано по искова молба на С.

С. М. срещу Р. В. Т., лично и в качеството й на законен представител на детето М. С. М., с искане за унищожаване на припознаването на детето от ищеца. Изложени са твърдения, че ищецът и Р. В. Т. се запознали през 2013г., по което време същата вече имала родено дете от друг мъж – М. Р. Т., родена на 17.07.2007г. Запознанството им прераснало в сериозна връзка и двамата започнали подготовка за сключване на граждански брак, като ищецът приел М.

1 като своя дъщеря. Посочва, че на 07.05.2014г. подписал пред нотариус декларация за припознаване на детето М. като свое и то занапред следвало да носи имената М. С. М., а на 22.12.2015г. сключил брак с ответницата Т.. През 2018г. с последната се разделили, а през 2022г. той подал искова молба за прекратяването на брака им с развод. Сочи, че при изслушване на детето в хода на съдебното производство то заявило, че му е известен факта, че С. не е негов баща, че не иска да го вижда и чува. Твърди, че установените отношения между него, като родител и детето М. са прекъснати и не е морално то да продължава да носи имената му и да търси заплащането на издръжка от него. Обосновал е правния си интерес от предявяване на иска с настъпилия дисбаланс в отношенията му с детето и поради измама за родителството от страна на Р. В. Т..

С определение № 448/15.05.2023г. по гр.д. № 490/2023г. Районен съд-Севлиево е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Окръжен съд-Габрово.

С разпореждане № 233/23.06.2023г. по гр.д. № 232/2023г. на Окръжен съд-Габрово исковата молба е оставена без движение с указания за представяне на документ за платена държавна такса и надлежно пълномощно на упълномощения адвокат, както и за уточняване на обстоятелствата, на които се основава искът чрез посочване в какво се изразяват извършените от ответницата Т. измамливи действия спрямо ищеца, въз основа на които той е взел решение да припознае детето М. за свое. В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че за да живее с него ответницата Т. и родителите й му поставили условие да припознае дъщеря й като свое дете, за да не се различава то с имената си от родените от съжителството им две деца. Тогава доброволно подписал пред нотариус П. Д. декларация за припознаване на детето М., а ответницата положила подписа си под текста, че е съгласна то да носи имената М. С. М.. Твърди, че не е виждал декларацията в нейния окончателен вид до 03.05.2023г., когато отишъл в община Севлиево заедно с адвокат Г. и узнал, че Т. е декларирала писмено в нея, че той е баща на детето М.. Счита, че по този начин е бил измамен.

С обжалваното определение, съдът приел иска за унищожаване на припознаването за недопустим поради непредявяването му в преклузивния срок по чл.67 СК, поради което и на основание чл.130 СК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Предвид изложеното, настоящият състав намира следното:

Съгласно задължителните постановки на т. 5 от ППВС № 5/21.02.1979г. /приложимо и при актуалната уредба на припознаването/, активно легитимиран да предяви иск по чл.67 от СК за унищожаване на припознаването е припозналият детето поради пороци на волята грешка, измама или заплашване. По смисъла на посочената разпоредба правно важими са само онези измамливи действия, с които съзнателно е създадена погрешна представа у припознаващия, че майката е заченала от него.

В случая липсват твърдения за създадено у ищеца заблуждение или погрешна представа относно биологичния произход на припознатото дете към момента на извършване на припознаването. И в първоначално подадената пред Районен съд-Севлиево искова молба, и в уточнителната такава пред Окръжен съд-Габрово, ищецът изрично е посочил, че още към момента на припознаването е бил наясно с факта, че не той е биологичен родител на детето, а и не е познавал майката преди запознанството им през 2013г. /към този момент детето е било на 6-годишна възраст/. Посочването от страна на ответницата Т. в декларацията за припознаване на детето, че ищецът е негов баща, при положение, че същият е бил наясно още преди припознаването, че то не произхожда от него, е извън хипотезата на иска за унищожаване на припознаването, поради което предявеният иск се явява изначало недопустим.

Като е счел предявения иск за недопустим, макар и на друго основание, и поради това е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, окръжният съд е 2 постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 451/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 232/2023г. по описа на Окръжен съд-Габрово.

Определението може да обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от същото да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3