Определение № 434 от 05.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.У. като разгледа докладваното от Н.М.У. Наказателно дело частен характер № 20231110209811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Производството по посоченото дело е приключило с влязло в сила определение за прекратяване, тъй като наказателното преследване за описаните в тъжбата деяния е погасено по давност към 21.12.2023 г., и по делото е сторено изрично искане от подсъдимия и неговия защитник производството да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото при постановяването на определението, с което е прекратил наказателното производство, поради което това следва да бъде сторено с настоящото определение, по посочения горе процесуален ред.

По делото са направени следните разноски:

1. В производството пред СРС (първото първоинстанционно производство, разглеждано от 6-и състав):

1. Двамата тъжители са внесли по 12 лева държавна такса за разглеждането на тъжбата – л. 10-11 от делото на 6-и състав.

2. Подсъдимият е защитаван от адв. К. Д., който е декларирал в наличното по делото пълномощно - на л. 267а от делото на 6-и състав на СРС, че е оказал безплатна правна помощ на Г..

3. За изготвянето на СФЕ съдът е изплатил възнаграждение на вещото лице Николай Хранов в размер на 585,60 лева (л. 129), за които е задължил 1 частните тъжители да внесат депозит от 150 лева, които са внесени по сметка на съда на 29.01.2020 г. (л. 96), а след приемане на заключението в съдебно заседание е задължил частните тъжители да внесат още 436.00 лева, които също са внесени, и след това на вещото лице е издаден РКО.

4. По делото е назначена втора СФЕ, за която съдът е задължил подсъдимия да внесе депозит от 150 лева, а ЧТ са внесли 350 лева (л. 185). стойността на тази експертиза е 500 лева.

5. По делото е изготвена и техническа (комплексна) експертиза, по която подсъдимият е внесъл депозит от 150 лева, след като е задължен от съда да стори това, а стойността й е 268,80 лева. Съдът е задължил подсъдимия да внесе остатъка от 118,80 лева, в седем дневен срок от 13.09.2021 г. (л. 250), но по делото липсва платежен документ това да е сторено.

6. Вещото лице С. се е явило в съдебно заседание, което е било отложено, без да бъде изслушано – на 26.05.2021 г., за което му е заплатено възнаграждение от 20 лева.

7. По делото е назначена трета СФЕ, за изготвянето на която съдът е задължил ЧТ да внесат 200 лева депозит (л. 258). Тя е на стойност 234.

Остатъкът от 34 лева е платен на вещото лице в съдебното заседание на 15.12.2021 г. от тъжителите и това е записано в съдебния протокол.

2. В производството пред СГС подсъдимият е бил представляван само от А.

Л., който също е декларирал, че оказва безплатна правна помощ на подсъдимия Г..

3. При второто разглеждане на делото на първа инстанция, пред 112-и състав на СРС защитник на подсъдимия отново е адв. Л., като отново е налице предоставяне на безплатна правна помощ на подсъдимия.

При установените горе фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Доколкото производството по делото е прекратено, то чл. 190, ал. 1 от 2

НПК сочи, че разноските по дела от частен характер се възлагат на частните тъжители.

Първата СФЕ е изцяло платена в хода на делото пред 6-и състав от частните тъжители, за което са налични документи по делото. Ето защо, те не следва да бъдат повторно осъждани да заплащат разноските за нея.

Втората СФЕ, на стойност 500 лева е платена от двете страни – 350 лв. от частните тъжители и 150 лв. от подсъдимия, поради което частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят на подсъдимия сумата от 150 лева, която той е внесъл за изготвянето на втората СФЕ.

Колкото до комплексната експертиза, съдът намира, че следва да осъди частните тъжители да заплатят на подсъдимия сумата от 150 лева, която той е внесъл като депозит за изготвянето й, както и да ги осъди да заплатят 118,80 лева по сметка на съда, представляващи разликата в цената на експертизата, която е изплатена на вещото лице от бюджета на съда.

Частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят и 20 лева по сметка на СРС, които са изплатени на ВЛ С. за явяването му на 26.05.2021 г.

Третата СФЕ е платена от ЧТ още в хода на делото изцяло, поради което за нея не следва да се възлагат разноски повторно.

По искането на адв. Л. за присъждане на разноски на адв. К. Д., съдът намира, че такова искане не може да бъде уважено, поради обстоятелството, че адв. Л. не може да иска от името на адв. Д. присъждането на разноските, при положение, че липсва изрично пълномощно за това. Право да иска тези разноски няма и подсъдимият, защото вземането за адвокатското възнаграждение в случая принадлежи само на въпросния защитник, който е осъществявал правната помощ, т.е. на адв. Д.. Последният обаче е сторил това в пледоарията си пред 6-и състав на СРС, където същият е поискал да му се присъди възнаграждение в размер на 400 лева – по повдигнатото обвинение, както и 1660 лева възнаграждение за защита по всеки от гражданските искове (по 830 лева за всеки).

Ето защо, съдът намира, че няма пречка да се произнесе по въпроса за присъждането на разноските на адв. Д., но по неговото искане, а не по това на адв. Л.. Съдът намира, че следва да уважи искането на адв. Д. за 3 възнаграждението в размер на 400 лева, но не и за това по гражданските искове, защото в наказателното производство не се допуска разделяне на защитата по обвинението в извършено престъпление и по предявените срещу подсъдимия граждански искове. Т.е. недопустимо е да се иска отделно възнаграждение за осъществена защита по гражданските искове, още по-малко по отношение на всеки от гражданските искове поотделно.

Съгласно текста на действащата към момента на постановяване на присъдата (15.12.2021 г.) разпоредба на чл. 14 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв. Съдът намира, че при определяне размера на възнаграждението на защитника следва да отчете, че са проведени единадесет съдебни заседания след първите две, проведени по делото, като нито едно от тях не е отложено поради отсъствие на адв. Д., който винаги се е явявал в заседанията пред съда. Ето защо, минималното възнаграждение от 400 лева следва да бъде увеличено със съответната сума за всяко отделно заседание (т.е. с 1100 лева) и общият размер на определеното възнаграждение да бъде 1500 лева, като подсъдимите следва да бъдат осъдени в условията на солидарност да заплатят тази сума на адв. Д..

По отношение на разноските пред въззивния съд, съдът намира следното:

От съдебните протоколи се установява, че именно адв. Л. е осъществявал защитата на подсъдимия пред СГС. Същият е указал безплатна правна помощ на Г., поради което искането на Л. за осъждане на частните тъжители да заплатят разноските за предоставената от него правна помощ, е основателно, макар и не в претендирания размер. Възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Тук следва да се има предвид, че подсъдимият е бил осъден от 6-и състав за извършено едно продължавано престъпление, каквото е посочено в присъдата на съда, която е отменена от СГС. Освен това, от разпореждането на съда за насрочване на делото е видно, че същият е предаден на съд само по едно обвинение, а не по няколко, поради което тук не са налице основания за увеличаване на възнаграждението на защитника с 1/2, както се иска от адв. Л.. Ето защо, за 4 производството пред СГС тъжителите следва да бъдат осъдени да заплатят в условията на солидарност на адв. Л. сумата от 600 лева, представляваща размера на минималното възнаграждение, което в този случай се дължи.

По отношение на искането на защитникът на подсъдимия Методи Л. за присъждане на разноски за производството пред 112-и състав при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, съдът намира следното:

При връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, този състав на съда е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона, поради което я е обездвижил. Освен това, с разпореждането за насрочване на делото е дадена изцяло различна правна квалификация на деянията, посочени в тъжбата, поради факта, че председателят на състава не е обвързан от становището на предходния състав, разглеждал делото. При прецизиране на същото, на подсъдимия е предявено обвинение за осъществени обиди и клевети по отношение на всеки един от тъжителите, т.е. броят на обвиненията е увеличен.

Съдебното заседание е насрочено за 08.12.2023 г., когато е отложено поради факта, че не се явява адв. Л., защото е в платен годишен отпуск, както и защото подсъдимият не е бил редовно призован, тъй като не е намерен на адреса да си получи книжата.

Съдът е отсрочил заседанието по делото за 19.12.2023 г., когато адв. Л. се е явил, но ход на делото отново не е даден, защото подсъдимият не е получил книжата седем дни преди насроченото заседание и е сторено изрично възражение в този смисъл.

Делото е отсрочено за 18.01.2024 г., когато производството е прекратено поради погасяване на наказателното преследване по давност.

При тези обстоятелства, съдът намира, че следва да присъди на адв. Л. само минималното възнаграждение по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в размер на 600 лева, защото макар обвиненията срещу подсъдимия да са били значително повече, то реално не е осъществявана никаква защита, а делото само е отлагано на процесуално основание, без да му е даван ход. Поради това, съдът намира, че не може да уважи претенцията на 5 защитника на подсъдимия да определи размер на адвокатското възнаграждение, който да бъде увеличен с ½, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредбата, защото реално защита не е осъществявана.

В заключение, съдът намира, че следва да осъди частните тъжители П. Н.

П. и Т. В. Г. да заплатят на Г. Г. сумата от 300 лева, представляващи сторени разноски от подсъдимия за изготвянето на експертизите при първото разглеждане на делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС сумата от 118,80 лева, представляваща остатъка от стойността на комплексната експертиза, както и 20 лева за явяването на вещото лице в съдебно заседание, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят в условията на солидарност сумата от 1500 лева на адв. К. Д., с личен адвокатски номер 1100581210, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частните тъжители следва да бъдат осъдени да заплатят на А. Л., в условията на солидарност, сумата от 1200 лева, представляваща възнаграждение за предоставената от последния правна помощ пред СРС и СГС на подсъдимия Г., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, съдът, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, вр. чл. 190, ал. 1 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, П. Н. П., с ЕГН ********** и Т. В. Г., с ЕГН **********, да заплатят на Г. Б. Г., с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени от подсъдимия разноски по делото за изготвянето на експертни заключения по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, П. Н. П., с ЕГН 6

********** и Т. В. Г., с ЕГН **********, да заплатят по сметка на СРС сумата от 138.80 лева, представляваща сторени разноски от бюджета на съда за изготвянето на комплексната експертиза по делото, ведно с разходите за явяването на вещото лице.

ОСЪЖДА П. Н. П., с ЕГН ********** и Т. В. Г., с ЕГН **********, да заплатят на К. Д., с личен адвокатски номер 1100581210, сумата от 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него правна защита по НЧХД 15322/2019 г. на 6-и състав на СРС, на основание чл. 190, ал.