Решение № 972 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501647 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по четири броя жалби от Г. Д.

Б., ЕГН ********** и М. П. Б., ЕГН **********, двамата от с. *******, местност *********** против действията на ЧСИ Дилян Николов, с рег.№ 804 и район на действие – БОС по изпълнително дело № 202180404000741 за 2021 г., изразяващи се в издаване на две разпореждания от 26.08.2025 г., като с първото изх. № 30351/26.08.2025 г. от тях, е оставена без разглеждане молбата на М. П. Б., озаглавена „Заявление за защита на съпружеско имущество“, като ЧСИ е констатирал, че молителката не е длъжник по изпълнителното дело и не може да извършва процесуални действия по направените искания, а с второто изх. № 30352/26.08.2025 г. ЧСИ е оставил без уважение постъпилите молби на длъжника Г. Д. Б., представляващи „възражение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК“, вх. № 24266/22.08.2025 г., „заявление за давностна защита“ вх. № 24267/22.08.2025 г., „искане за прекратяване на изпълнителното производство“ вх. № 24268/22.08.2025 г. и „възражение корпоративна отговорност“ вх. № 24265/22.08.2025 г.. Подадените жалби съответно вх. № 24459/26.08.2025 г., вх. № 24812/01.09.2025 г., вх. № 25179/04.09.2025 г. и жалба вх. № 25788/12.09.2025 г. са с един и същи текст и де факто не се 1 различават една от друга. Съдът като взе предвид, че дължимата сума от 25 лв. за производството пред БОС е внесена от жалбоподателите по жалба вх. № 25788/12.09.2025 г., намира че следва да се произнесе по последната жалба, като при това положение с оглед идентичността им произнасяне ще се осъществи и по останалите три идентични жалби.

Жалбоподателите считат, че Г. Б. не е участвал в оперативното управление на дружеството – длъжник, което е изплатило всички свои заеми.

Оплаква се от нарушен достъп до информация, липса на лично поемане на отговорност, както и липса на задължения. Счита, че производството по делото е спряно и всички принудителни изпълнения са незаконни. Моли съдът за незабавно спиране на действията по изпълнителното производство, отмяна за насрочения за 18.09.2025 г. опис и на всички изпълнителни действия по отношения на жалбоподателя. Моли за задължаване на ЧСИ за представяне на правното основание за различното третиране на двамата управители, за представяне на документи за П. Б. за липса на задължения, както и достъп до изпълнителното дело.

В срока, предвиден в ГПК, е постъпило писмено възражение по отношение на всяка от четирите жалби от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ („ТФС“) АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище“, ул. „Силистра“ №8, представлявано от юрк. Петър Петков, с което сочи, че в чл. 435 от ГПК са изброени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. В жалбите липсва яснота кое конкретно действие се обжалва. По отношение на М. Б. посочва, че тя не притежава процесуална легитимация в настоящото производство, тъй като не е длъжник по конкретното изпълнително дело. Позовава се на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Счита, че депозираната частна жалба е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли.

На основание чл. 436, ал. 3, изречение второ от ГПК, в съда е постъпило становище от ЧСИ Дилян Николов, с рег. номер 804 на КЧСИ, с което счита, че съдебният изпълнител е разгледал сходни с тези по настоящите жалби оплаквания. Посочва, че жалбоподателите са сезирали КЧСИ и ЧСИ Николов е подал отговор по сигнала на жалбоподателите. Счита, че подадените жалби са неоснователни. Излага съображения.

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК, ал.2, т.6 от ГПК.

2

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 202180404000741 за 2021 г. по описа на ЧСИ Дилян Николов, с рег. № 804 на КЧСИ и район на действие БОС е образувано на 19.10.2021 г. по молба на взискателя „Транскарт Файненшъл Сървисис“ („ТФС“) АД, с ЕИК 131397565, ведно с приложен изпълнителен лист № 39/06.01.2020 г., издаден на основание заповед за изпълнение № 2/03.01.2020 г. по ч.г.д. № 10799/20219 г. по описа на БРС, с който Г. Д. Б. и П. Д. Б. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 12 000 лв. дължима по запис на заповед от 26.07.2017 г., с падеж 26.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 240 лв. – разноски по делото за държавна такса.

Подадените жалби /включително и тази вх. № 25788, по която съдът се произнася/ са подадени в срок. По отношение на Г. Д. Б. са налице условията за обжалване на постановеното от ЧСИ разпореждане, а жалбата на М. П. Б. против разпореждане № 30351/26.08.2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата й от ЧСИ, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Действително жалбоподателката е подала жалба без да има качеството на длъжник по това конкретно изпълнително дело и съдебният изпълнител е оставил същата без разглеждане. Установено е от представените по делото доказателства, вкл. и изп. дело № 741/2021 г. на ЧСИ Делян Николов, че жалбоподателката Б. е сключила граждански брак с жалбоподателя Б. след възникване на задължението му по настоящото изпълнително дело. В този смисъл жалбата на М. Б. следва да бъде оставена без уважение.

Що се отнася до жалба в частта подадена от Г. Д. Б., настоящият съд намира, че ЧСИ Николов не е извършил незаконосъобразни действия по смисъл на чл. 435 от ГПК. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 435 ГПК се съдържат лимитативно изброени основания за обжалване действията на съдебния изпълнител. По направените в жалбата множество оплаквания и искания, съдът намира, че не дължи произнасяне, тъй като те не са били предмет на действия на съдебния изпълнител.

С разпореждане № 30352/26.08.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбите на жалбоподателя, касаещи искания за прилагане на 3 разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на настоящото изп. дело, заявление за изтекъл давностен срок, искане за прекратяване на производството и възражение за корпоративна отговорност. ЧСИ е оставил молбите без уважение, като изрично е посочил изпълнителни действия, които са били извършени.

Видно от приложеното изп. дело на 19.10.2021 г. е образувано изпълнителното дело и е връчена покана за доброволно изпълнение, на 17.08.2022 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, а на 23.08.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки. На 07.08.2025 г. е наложен повторен запор върху банкови сметки. Сочените действия на съдебния изпълнител изключват перемиране на изпълнителното дело.

Посоченият в закона срок от 2 години на бездействие от страна на длъжника не е осъществен по настоящото изп. дело, поради което подадената жалба е неоснователна. Няма и данни за погасяване на вземането по давност, още повече, че липсват сведения за проведено производство по чл. 439 от ГПК. По така изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба срещу действията на ЧСИ, изразяваши се в посочените по-горе разпореждания следва да бъде оставена без уважение.

На „Транскарт Файненшъл Сървисис“ („ТФС“) АД, с ЕИК 131397565 следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., платими от жалбоподателите.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 25788/12.09.2025 г., подадена от Г. Д. Б., ЕГН ********** и М. П. Б., ЕГН **********, двамата от с.

********, местност *********** против действията на ЧСИ Дилян Николов, с рег.№ 804 и район на действие – БОС, по изпълнително дело № 202180404000741 за 2021 г., изразяващи се в издаване на разпореждане изх. № 30351/26.08.2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата на М. П. Б. и разпореждане изх. № 30352/26.08.2025 г., с което са оставени без уважение постъпилите молби от длъжника Г. Д. Б., представляващи „възражение по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК“, вх. № 24266/22.08.2025 г., „заявление за давностна 4 защита“ вх. № 24267/22.08.2025 г., „искане за прекратяване на изпълнителното производство“ вх. № 24268/22.08.2025 г. и „възражение корпоративна отговорност“ вх. № 24265/22.08.2025 г.

ОСЪЖДА от Г. Д. Б., ЕГН ********** и М. П. Б., ЕГН **********, двамата от с. ********, местност *********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ („ТФС“) АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Силистра“ №8, представлявано от юрк. Петър Петков, сумата от 150 лв.- разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5