Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4583 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 233/2026
Вид
Определение № 4583
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4583 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500233 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 422745/30.12.2025 г., подадена от А. Д. А.

,чрез адв.Н.К. против Определение № 49307/28.11.2025 г. по гр. д. № 10892/2024 г. на СРС, 118състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Д. А. за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба с вх. № 281773/22.08.2025 г.

В частната жалба жалбоподателят развива доводи, че определението, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила .Сочи се че ищеца е бил освободен от заплащане на държавна такса за исковата молба като е представил и декларация за гражданско,семейно и имотно състояние от 21.02.2024год.В същата е посочено ,че той и съпругата му осигурявали издръжка на две лица ,които са непълнолетни и към настоящия момент.Иска се съда да отмени определението и освободи жалбоподателя от заплащането на държавна такса за въззивната жалба.

Препис от частната жалба е връчен на „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, която насрещна страна не е депозирала в срок писмен отговор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Съдът констатира нередовност на частната жалба, доколкото същата не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр.чл.261, т.4 ГПК,тъй като не са представени доказателства ,че е внесена дължимата държавна такса.

1

Предвид ,че се обжалва съдебно определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от следваща се в производството по подадена от него въззивна жалба държавна такса, поради което задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на депозираната частна жалба ще бъде поставено в зависимост от уважаването на същата, а при липса на основание за освобождаване от държавна такса, то дължимата за въззивното производство може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

По същество съдът намира следното:

Производството пред СРС е образувано по предявени от А. Д. А. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс“ БГ ЕАД искове по чл. 439 ГПК , като с определение №15836/10.10.2024год. по в.ч.гр.дело № 8442/2024год. по описа на СГС ,ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по г.д. № 892/2024 г. на СРС.

Срещу постановеното по делото решение от 29.07.2025год. е постъпила въззивна жалба ,вх.№ 281773/22.08.2025год. от А. Д. А. .

С разпореждане от 04.09.2025год. на същия е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 90,79лв. по сметка на СГС.

С молба с вх. № 326344/07.10.2025 г. депозиралия въззивната жалба ищец е поискал освобождаването му от заплащане на държавна такса за обжалване на постановеното по делото решение.

С разпореждане № 161118/17.10.2025 г. на молителя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи в оригинал лично подписана от него декларация за семейно положение и материално състояние, в която при съблюдаване на наказателната отговорност, която носи за невярно деклариране съгл. чл. 313, ал. 1 НК, да посочи семейното си положение и всички свои и на членовете на семейството си доходи и имущества, респ. данните за здравословно си състояние и трудова заетост, които са от значение за преценката на съда по реда на чл. 83, ал. 1 ГПК.

По молба от 03.11.2025 г. с разпореждане от 04.11.2025 г. срока за изпълнение на указанията е продължен с една седмица считано от 03.11.2025 г..

Първоинстанционния съд е приел ,че указанията не са изпълнени и в продължения срок , изтекъл на 10.11.2025 г., не се твърдят и не се установяват конкретни обстоятелства, които да обосновават невъзможност към настоящия момент молителят да заплати указаната му държавна такса за обжалването,поради което молбата на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира обжалваното определение за неправилно, поради следното:

Според разясненията по т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и 2 разноските в съдебното производство. Разяснено е в тълкувателния акт и това, че в случай на освобождаване от заплащането им, разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции; че за да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие / в този смисъл и определение № 4376/15.12.2022 г. по ч. к. гр. д. № 4210/2022 г. на ВКС/.

Съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл. 7, ал. 1 от ГПК). Поради това и задължение на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски е да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. По тези въпроси е налице формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно.

При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено. При установяване на невярно декларирани обстоятелства, съдът може да сигнализира и прокуратурата. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални 3 предположения за доходи. В този см. е изразеното становище в Определение № 361 от 29.01.2024 г. ПО Ч. ГР. Д. № 4349/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.

В случая по делото пред първата инстанция частният жалбоподател е бил освободен от внасянето на държавна такса по реда на чл.83,ал.2 от ГПК , като е била обсъдена декларация за материално и гражданско състояние /чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК/, по образец, в която под наказателна отговорност е декларирал данни за липсата на доходи и имущество, което да притежава, като е посочено и че заедно със съпругата си осигуряват издръжка на 2 - ма души. За същите е прието че са непълнолетните му деца, за което са събрани и доказателства – Справка от ДБН Население.

Промяна в обстоятелствата не е настъпила, поради което и не е било необходимо първоинстанционния съд да изисква представянето на нова декларация.

С оглед на това изводите на съда, че молителят не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за производството поради неизпълнение на указанията за представяне на нова декларация по чл. 83 ГПК се явяват неправилни.

При преценка на изложените и декларирани обстоятелства с оглед представените доказателства, настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да се освободи ищеца от заплащане на държавна такса в производството.

Поради изложените съображения обжалваният акт следва да бъде отменен, а подадената частна жалба - уважена.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 49307/28.11.2025 г. по гр. д. № 10892/2024 г. на СРС, 118състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Д. А. за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба с вх. № 281773/22.08.2025 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА А. Д. А. от заплащането на държавна такса по въззивна жалба с вх. № 281773/22.08.2025 г. срещу решение от 29.07.2025год. постановено по гр. д. № 10892/2024 г. по описа на СРС, 118състав

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СРС, 118. за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадените от ищеца въззивна жалба.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5