Решение № 14751 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14751 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110143529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК 204980283, е предявил срещу ответника М. С. Л., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 956,48 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** сключен на 04.12.2019 г. между ответника и „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК 201099699, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 172,34 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2019 г. до 02.11.2020 г. и 310,45 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2023 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 09.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 370/2024 г. по описа на СРС, 87 състав.

Ищецът твърди, че с посочения договор „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД е предоставило на ответника заем в размер на 1000 лева, като последният се е задължил да го върне на 11 броя равни месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва по чл. 8 от Договора. Ответникът е изпаднал в забава, поради което в негова тежест е възникнало и задължение за плащане на мораторна лихва. Излага, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени от заемодателя с договор за цесия от 09.10.2019 г. Сочи, че за извършеното прехвърляне ответникът е уведомен. Прави искане 1 сумите да му бъдат присъдени. Претендира разноски.. Представя списък по чл. 80 от ГПК. С молба-уточнение от 19.05.2025 г. в изпълнение на указанията на съда сочи, че общият размер на платените от длъжника суми по договора е 180 лева.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Б., който оспорва исковете по основание и размер като излага доводи, че договорните клаузи са нищожни тъй като противоречат на чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 19 и чл. 20 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Твърди, че е извършвано плащане.

Възразява, че ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнение. Прави искане предявените искова да бъдат отхвърлени. В постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК мотивирано възражение, възразява за изтекла погасителна давност. В представени по делото писмени бележки по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК поддържа възраженията.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.12.2023 г. срещу ответника М. С. Л., по което е образувано ч. гр. дело № 370/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 01.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между цедента „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи основания за нейното спиране или прекъсване, като твърди такива.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от 2

ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и исковата молба, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо на адреса, посочен чл. 12, буква „б“ от договора не е представено. Към исковата молба обаче е представен договор за прехвърляне на вземане № 56 от 09.12.2019 г. в чл. 7 от който цедентът е упълномощил цесионера да уведоми писмено длъжниците по прехвърлените вземания. Няма спор, че за да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента – т.е. няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, Решение на ВКС по гр. д.

№ 5759/2014 г., III г.о. и Решение на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. на III ГО на ВКС).

Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК.

Съгласно чл. 7 от договора за прехвърляне на вземане цедентът е упълномощил цесионера да уведоми писмено длъжниците по прехвърлените вземания.

Споразумението за прехвърляне на вземания е представено от ищеца като приложение към исковата молба, като препис от същото е получен от ответника в хода на настоящото производство, поради което уведомяването е извършено с връчване на книжата по делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК (Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на II ТО на ВКС), поради което ищецът е легитимиран да търси изпълнение на вземанията.

От събраните по делото писмени доказателства – разписка № *** от 04.12.2019 г.

(л.12), автентичността на която не е оспорена и оборена в процеса, се установява, че праводателя на ищеца и ответника са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за потребителски кредит № *** от 04.12.2019 г., по силата на който „Финансцентър“ ООД е отпуснало на ответника кредит в размер на 1000 лева, усвоен в брой, а ответникът е следвало да върне сумата в размер на 1199,86 лева на 11 месечни вноски в размер на 109,08 лева всяка, до 02.11.2020 г., като ищецът заявява, че потребителят е изплатил по договора сумата в общ размер на 180 лева (л. 62).

Към процесния Договор за потребителски кредит № *** от 04.12.2019 г., приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

3

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

В конкретния случай, в раздел I, т. 6 от Договора е посочен процент на ГПР от 38.97%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита – неустойката по чл.11.3 за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави банкова гаранция.

Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).

При липса на посочен лихвен процент и процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК в относимата към правоотношението редакция на ЗПК (доп. ДВ. бр.51 от 19 Юни 2018г.) приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Освен това, ако недействителността по чл. 22 от ЗПК се установи в производството по чл. 422 ГПК, какъвто е настоящия случай, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено 4 задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).

В конкретния случай, предвид заявеното от ищеца в молбата-уточнение, от получената главница в размер на 1000 лева следва да се приспадне всичко платено от потребителя – 180,00 лева, като в полза на ищеца се дължи единствено остатъкът от чистата стойност по кредита – 820 лева. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за главница в размер на лева 820 лева (419,26 евро) следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 956,48 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36166095-5182-450a-83fa-ab08e366d349