Решение № 22258 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22258 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело № 20231110137510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба вх. № 192369/05.07.2023 г. на Ц. Ц. С., ЕГН **********, срещу [ фирма ] АД, ЕИК , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г., като противоречащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 4.2, т. 7, т. 9 и т. 10 от приложение № 1 към договора, на чл.

2, чл. 3 и чл. 4 от приложение № 4 към договора, на приложение № 5 към договора, на т. 8 от част II, на т. 1, т. 2, т. 4.3 от част III от Стандартния европейски формуляр (СЕФ).

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, съответно за сумата от 5 000,00 лева – главница по Договор за кредит № /13.05.2023 г., и 583,79 лева – договорна лихва за периода 14.06.2023 г. – 07.09.2023 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 5 000,00 лева – чистата стойност на Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г.

В първоначалната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 13.05.2023 г. между ищцата Ц. Ц. С. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество [ фирма ] АД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г. чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сумата, предмет на договора, в размер на 5 000,00 лева, била предоставена и реално усвоена от кредитополучателя. В Приложение № 1 към договора за кредит били уговорени годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 39,01 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49 %. В Приложение № 5 към договора било посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от датата на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да осигури следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, като при непредоставяне на обезпечение в срок, кредитополучателят следвало да заплати на кредитора неустойка в размер на 7 977,92 лева, като същата следвало да бъде заплащана на части към всяка погасителна вноска. В Приложение № 4 към договора било посочено, че кредитополучателят дължи и такса в размер на 99,84 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, подготовка на договора и неговите приложения, 1 оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Още със сключването на договора на ищцата била начислена неустойка в размер на 7 977,22 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители или банкова гаранция, както и й била начислена такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, които формирали част от вноската по кредита. Излагат се подробни съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на елемент от същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/. Поддържа се, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР, тъй като при неговото изчисляване не е включена уговорената неустойка, а тя е следвало да бъде включена, тъй като получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените обезпечения, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка. Поддържа, че в този случай ГПР би бил многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, определен съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че чрез клаузата за неустойка се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума – т. нар "скрита възнаградителна лихва", който извод следва от спецификата и краткия срок за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката, както и от уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че посочената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Поради това, ищцата счита, че с разглежданата клауза за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите от нормативно допустимия. Излагат се твърдения, че размерът на неустойката е с около 3 000,00 лева повече от заемната сума, което приблизително се равнява на около 160 % от същата. Излагат се още твърдения, че в процесния договор ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят ще дължи в края на срока на договора, поради което не може да се приеме, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържа се, че в конкретния случай предвиденото парично задължение за неустойка в размер на 7 977,92 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а точно обратното – представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения от него финансов ресурс.

Поддържа се, че договорът е недействителен и поради това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент – 39,01 %, не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавка към договорената лихва по кредита. Излагат се твърдения, че в договора не е посочен месечният лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който кредиторът прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. Излагат се съображения, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По отношение на таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит се посочва, че тя не представлява допълнителна услуга, а такава, свързана с отпускането, усвояването и управлението на кредита, поради което с тази такса се заобикалят изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което тя е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата поддържа, че нищожна, на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, е и клаузата на чл. т. 10 от приложение № 1 към договора, с която е уговорено, че размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е погасителна вноска по кредита се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, тъй като тези допълнителни разходи не били допълнителни такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, каквото посочване не било направено. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожна, на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена. При тези 2 твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за кредит № /13.05.2023 г. е нищожен, а в условията на евентуалност – че са нищожни посочените клаузи от приложенията към договора и СЕФ.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника [ фирма ] АД, с изразено становище за неоснователност на предявените искове и искане за тяхното отхвърляне.

В законоустановения срок по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск [ фирма ] АД, с който се признава, че между Ц. Ц. С. и [ фирма ] АД, на 13.05.2023 г. е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 5 000,00 лева. Твърди се, че ищцата по първоначалния иск – кредитополучател по процесния договор, не е заплащала изискуемите погасителни вноски по него. Поддържа се, че с връчване на препис от исковата молба на същата, волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем достигало до длъжника и от този момент дължимата сума по кредита ставала изискуема преди уговорения срок. Поради това се моли съдът да постанови решение, с което да осъди Ц. Ц. С. да му заплати сумата от 5 000,00 лева – главница по договора за кредит, и сумата от 583,79 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2023 г. до 07.09.2023 г., а в условията на евентуалност, ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен – сумата от 5 000,00 лева, представляваща чистата стойност на сумата по договора.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата по насрещния иск Ц. Ц. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не е налице валиден договор за кредит между страните, като недействителността на договора пораждала и недействителност на всички уговорки в него и в Общите условия, поради което не се дължало връщане на главницата по договора, и същият не можело да бъде обявен за предсрочно изискуем. По отношение на иска за договорна лихва поддържа, че тъй като договорът е недействителен, такава не се дължи, в условията на евентуалност поддържа, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът не може да търси договорна лихва за период, следващ обявената предсрочна изискуемост. Излага твърдения, че в договора не е посочен действителният ГЛП, тъй като при неговото изчисляване не е включена начислената неустойка, както и за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата за лихва.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 33390/19.08.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание без възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 13.05.2023 г. между [ фирма ] АД – като кредитор, и Ц. Ц. С. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 5 000,00 лева; главницата по договора за кредит е реално усвоена от заемополучателя.

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № /13.05.2013 г. (л.14-19), Приложение № 1 към договора за потребителски кредит (л.1819), Приложение № 5 към договора за потребителски кредит (л.21), и Погасителен план към него (л.17-18), от които по несъмнен начин се установява, че между [ фирма ] АД, като заемодател, и Ц. Ц. С., като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемополучателя паричен заем в размер на 5 000,00 лева, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата чрез плащане на 24 броя месечни вноски, първата от които платима на 13.06.2023 г., а последната – на 13.05.2025 г. заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 39,01 % и годишен процент на разходите от 49,00 %.