Решение № 1125 от 16.10.2020, Районен съд - Бургас

Производството в съда е образувано по повод постановление на БРП по реда на чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Й. В. К. с ЕГН ********** роден в гр.К., обл.Бургас и адрес в гр.****************************** и налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ 9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл.160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните органи на *****************************

Редовно призован за съдебно заседание нарушител ят не се явява. Не се представлява.

Редовно призовавана БРП изпраща представител. Предложението на прокурора е с правно основание чл.375 и сл. от НПК. Предлага на съда да признае обвиняемия К. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която е съобразена с финансовото и семейното състояние на обвиняемия.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата страна следното:

Обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** е роден на *********г. в гр.К., българин, с българско гражданство, средно образование, женен, с месторабота „С.“ ООД, на длъжност шофьор, неосъждан, с адрес в гр.*********************************.

Обвиняемият Й.К. бил правоспособен водач на МПС с различни категории и притежавал СУМПС № *********, което било издадено от ОД на МВРБургас на 03.01.2018г. с валидност до 03.01.2023г.

На

17.09.2019г. обвиняемият пребивавал на територията на

***************************** (ФРГ). На същата дата извършил нарушение на правилата за движение - управлявал МПС след употреба на алкохол, за което немските полицейски органи отнели свидетелството му за управление на МПС с № *********. Тъй като в този период обвиняемият Й.К. упражнявал трудова дейност свързана с управление на МПС, той решил да се сдобие с ново СУМПС.

1

На 27.11.2019г. обвиняемият Й.К. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа свидетелката Д.Л. на длъжност „системен оператор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас.

Обвиняемият поискал да подаде заявление за издаване на дубликат на СУМПС - обикновена поръчка. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД). Този вид декларация се изисквала и по чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Обвиняемият Й.К. попълнил предоставения му набор от документи. В обстоятелствената част на декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД К. вписал: декларирам: „че си изгубих шофьорската си книжка и банкова карта които документи са изпаднали от джоба ми преди 10 дни“ . На гърба на декларацията вписал: „ декларирам, че не ми е отнета от властите“. Обвиняемият К. подписал декларацията като положил подписа си след „декларатор“ на първата й страница, както и на гърба след ръкописния текст. След като попълнил всички изискуеми данни, обвиняемият депозирал декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД пред служителката от Сектор „ПП“ заедно със заявление вх.

№9387/27.11.2019г. По този начин обвиняемият Й.К. потвърдил неистина, че си е изгубил СУМПС, макар добре да знаел, че СУМПС с № ********* му било отнето от немските власти, а не било изгубено. На база подадените документи, на 18.12.2019г. на обвиняемия Й.К. било издадено ново СУМПС с № 284199720, което той получил на 23.12.2019г.

На 17.01.2020г. в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП)София била получена преписка, заведена с вх.№ 328600-3271/20.01.2020г. от Kraftfahrt КВА - компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във *****************************, касаеща отнемане на българско СУМПС издадено на К. и налагане на забрана да управлява МПС. Немските власти уведомили ГДНП - София, че на 17.09.2019г. било отнето българско СУМПС на Й.К. от компетентните власти във ФРГ за шофиране в нетрезво състояние и му била наложена забрана за шофиране за срок от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. Получената в ГДНП преписка от немските власти е била изпратена с писмо рег.№ 3286р-3580/23.01.2020г. в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. Свидетелят В.С. - на длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР -Бургас извършил справка в АИС „БДС“ и установил, че отнетото от немските власти СУМПС с № ********* издадено на 03.01.2018г. от ОДМВР-Бургас на името на Й. В. К. било със статус невалиден“ - изгубен/откраднат. Констатирал също, че на 27.11.2019г. обвиняемият Й.К. се явил в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас, където пред служителката Д.Л. представил декларация по чл.17 ал.1 от ППЗБЛД, в която декларирал, че посоченото СУМПС е изгубено. Въз основа на така подадената декларация бил променен статуса на СУМПС на „невалиден“. Декларацията била подадена от обвиняемия Й.К. ведно със заявление вх.№ 9387/27.11.2019г., с което заявил „обикновена поръчка“ за издаване на дубликат на СУМПС. На 23.12.2019г. Й.К. получил ново СУМПС с № 284199720 с валидност до 03.01.2023г. След така извършената справка, свидетелят С. изпратил всички материали на РП-Бургас, въз основа на които е било образувано и настоящото досъдебно производство.

2

Видно от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза (л.34,35 от ДП) „ръкописният текст и подписите положени в графа „Декларатор“ и на гърба на декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи са изпълнени от Й. В. К. , с ЕГН **********

Обвиняемият К. подал декларацията по чл.17 ал.1 от ППЗБЛД пред орган на власт, а именно началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, чрез служител от Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас - св. Д.Л..

По силата на Закона за движението по пътищата (чл.160 ал.1), както и по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи, декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: изгубено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № *********, като по делото е установено, че същото е било отнето от компетентните органи на ФРГ за допуснато от обвиняемия Й.К. нарушение на правилата за движение по пътищата. В посочената декларация с описаното по-горе съдържание, подписана от обвиняемия Й.К., същият е потвърдил неистина.

При така изложената и установена в хода на разследването фактическа обстановка, обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, а именно: на 27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал, 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.

№ 9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните органи на *****************************.

От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият Й.К. е съзнавал неистинността на заявеното от него обстоятелство знаейки, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това съзнателно потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.

3

Разпитан в хода на разследването в качеството на обвиняем за престъплението по горепосочения текст, Й.К. дава обяснения и признава за извършеното деяние.

Обвиняемият Й.К. е бил освобождаван от наказателна отговорност с решение № 10/20.01.2011г., по НАХД 493/2010г. по описа на PC-К., в сила от 08.02.2011г., като му е наложено наказание глоба в размер на 500лв. Глобата не е заплатена. Срещу К. в ТД на НАП- Бургас е било образувано изпълнително дело № 2110000944/2011г., като с разпореждане за присъединяване № 0944-000002/22.06.2011г. към изп.дело е била присъединена глоба по изп. лист АНД 493/2010г. на PC-К.. От съдържанието на писмо изх.№ С200002- 178-0019075/23.07.2020г. от ТД на НАП - Бургас, става ясно, че срещу Й.К. не са били предприети действия по принудително изпълнение, (л. 109 от ДП). Видно от изложеното, посоченото вземане е погасено по давност и е изтекъл срока, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК, поради което и съобразно задължителните предписания на ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, докладчик съдия П.Ш., институтът по чл.78А от НК е приложим повторно по отношение на обвиняемия Й.К..

Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно –от показанията на свидетеля В.С., Д.Л., от писмените доказателства –заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС и чл.160 от ЗДвП, СУМПС №********* издадено на 03.01.2018г от ОДМВР-Бургас, писмо адресирано до Директора на ОДМВР-Бургас, писма, протокола за изготвената графическа експертиза, справка за съдимост, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че неговият автор е обвиняемият.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът , счита, че:

Обвиняемият Й. В. К. с ЕГН ********** роден в гр.К., обл.Бургас и адрес в гр.****************************** е извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 27.11.2019г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ 9387/27.11.2019г., която по силата на закон - чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № ********* издадено от МВР-Бургас, на името на Й. В. К. , ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните 4 органи на *****************************

От обективна страна деянието по чл.313 ал.1 от НК е осъществено от обвиняемия К. при форма на изпълнителната деяние –действие и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че СУМПС е изгубено. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП.