Определение № 850 от 07.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Бургас, 07.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20222100500464 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба /неправилно озаглавена „въззивна жалба“/ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ №19, представлявана от главен юрисконсулт С. ИЛ. Д., против Решение № 8/21.01.2022 г., постановено от Районен съд – Карнобат по гр. д. № 499/2021 г., с което съдът е прекратил на основание чл. 130 от ГПК, производството по гражданско дело № 499 по описа за 2021 на КбРС, образувано по искова молба от ищецът „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19, с процесуален представител гл. ю. к. Ю.С., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 12, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 15/24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 36/2020г. по описа ка КбРС в размер на: 4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613/28.10.2015 г., възнаградителна/ договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/ за периода от 15.07.2015 г. до 08.01.2020 г., обезщетение за забава в размер на 382,26 лв.

/триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15. 07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева и 08 стотинки/ за периода от 08.01.2020 г. до 21.01.2020 г. срещу ответниците Д. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, като недопустимо.

Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени решението на Районен съд – Карнобат, с което производството по делото е прекратено, като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че „Банка ДСК“ ЕАД е образувала на 08.02.2021 г. изпълнително дело №20217030400038 по описа на ЧСИ Георги Михалев, след което въз основа на Определение №260163/11.03.2021 г. по ч.гр.д.36 по описа на Районен съд – Карнобат за 2020 г., изпълнителното дело е спряно и е указано на банката, че в качеството й на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, може да предяви иск относно вземането й против Д. М. Й. и Й. М. Й.. В тази връзка били дадени указания за представяне 1 на доказателства пред съда за предявяване на иск в законоустановения срок, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД добросъвестно е изпълнила указанията на съда, като е предявила иск до Районен съд – Карнобат на 23.04.2021 г.

Изложени са доводи, че съдът следва да извърши проверка за допустимостта на иска преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. Цитира практика. Сочи, че през всички етапи на съдебното производство, „Банка ДСК“ ЕАД добросъвестно е изпълнявала указанията на съда, като е доплащала всички указани такси и е защитавала правата си съобразно закона. Представени са писмени доказателства.

Моли да бъде отменен изцяло постановения от Районен съд – Карнобат, съдебен акт, като вместо него съдът да постанови друго решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, за които са издадени Заповед № 15/24.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист №56/24.01.2020 г. по ч.гр.д. 36/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат за суми, подробно описани във въззивната жалба.

Препис от жалбата е връчен на насрещна страна по реда на чл.46, ал.1 и сл. от ГПК, като в срока за отговор не е постъпил такъв.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, както и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването. Съдът приема, че макар и озаглавено „решение“, обжалваният акт на съда е определение. Трайно установена е съдебната практика, че наименованието на акта не е определящо, тъй като от значение е какъв е актът по правната си същност, а не как е наименуван от съда. Поради тази причина и след анализ на съдържанието и правната характеристика на обжалвания акт, настоящият състав приема, че се касае до определение, а не до решение, тъй като с последното съдът се произнася по същество на спора, какъвто не е настоящия случай.

Въпреки че срокът за обжалване на определенията е едноседмичен, то съдът е указал на страната, че срокът на обжалване е двуседмичен, поради което съдът приема жалбата за подадена в срок. Поради изложеното съдът намира подадената частна жалба за допустима и следва да се произнесе по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.36/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, че на 22.01.2020 г. е подадено от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ №92, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Районен съд Карнобат е направил справка за постоянен и настоящ адрес на всеки един от ответниците, като на 24.01.2020 г. е издадена заповед №15 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от 4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28.10. 2015 г., възнаградителна/ договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/ за периода от 15. 07. 2015 г. до 08. 01. 2020 г., обезщетение за забава в размер на 382,26 лв. /триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15. 07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева и 08 стотинки/ за периода от 08. 01. 2020 г. до 21. 01. 2020 г. срещу ответниците Д. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, както и изпълнителен лист.

На 10.03.2021 г. е постъпило уведомление от ЧСИ Георги Михалев, видно от което е образувано изпълнително дело №20217030400038, въз основа на издадения изпълнителен лист на основание Заповед №15/24.01.2020 г., издадена по ч.гр.д.36/2020 г. по описа на РС 2

Карнобат, срещу длъжниците Д. М. Й. и Й. М. Й.. Към двете уведомления са приложени копия от обратни разписки за връчване на заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист, като видно от уведомлението постоянния адрес на длъжниците е посетен на 10.02.2021, 19.02.2021 г. и 02.03.2021 г.

С Определение №260163/11.03.2021 г. по ч.гр.д.36/2021 г. по описа на РС Карнобат е указано на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ №92, че може да предяви иск относно вземането си против Д. М. Й. и Й. М. Й. в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На основание чл.415, ал.2 от гпк е спряно изпълнението по образуваното пред ЧСИ Георги Михалев изпълнително дело. Съдът е указал на заявителя да предяви иск, като е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 /като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД/, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на: 4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28.10.

2015 г., възнаградителна/ договорна/ лихва в размер на 978,42 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/ за периода от 15. 07. 2015 г. до 08. 01. 2020 г., обезщетение за забава в размер на 382,26 лв. /триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15.

07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18,08 лв. /осемнадесет лева и 08 стотинки/ за периода от 08. 01. 2020 г. до 21. 01. 2020 г. срещу ответниците Д. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, допусната е и е извършена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда. Делото е обявено за решаване, като с решението си съдът е прекратил производството на основание чл.130 от ГПК, като го е приел за недопустимо. Констатирани са нередовности при връчването на Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 15/24.

01.2020 г. по ч.гр.д.№ 36/2020г., които не позволяват както на заповедния съд, така и на настоящия исков такъв да установи редовността на връчването на заповедта, така и спазването на сроковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка посочена в чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за допустимост на предявените искове и респективно ищецът не разполага с правен интерес от претендираната с тях съдебна защита, поради което съдът е приел, че искът е недопустим.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение /неправилно наименовано като „решение/ за прекратяване на делото за неправилно и незаконосъобразно.

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен, именно защото кредиторът се ползва от изпълнително основание – издадената заповед за изпълнение, която не се обезсилва с подаване на възражение от длъжника, щом е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение (арг. от чл. 416 ГПК), като предпоставките за предявяването му са нормативно установени. В този смисъл има трайна и непротиворечива съдебна практика – Така Определение №271 от 07.05.2009 г. по т.д.

№308/2009 на II т.о. на ВКС; Определение №290 от 01.04.2010 г. по ч.т.д. №244/2010 на I т.о. на ВКС; Определение №258 от 18.03.2010 г. по ч.т.д. №68/2009 на I т.о. на ВКС и др.

Производството по иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се 3 провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение като една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК са именно издадена заповед за изпълнение; подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Исковият съд не е обвързан от преценката за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство, направена от заповедния съд /Арг. от т.10а от Тълкувателно решение 4/2013 г. по т.д.4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

С изменението на чл.415 от ГПК от 2017 г. се предвиди, че съдът трябва да даде указание за предявяване на положителен установителен иск и в случаите когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. С ал.2 на същия член е предвидено, че в този случай съдът постановява спиране на изпълнението. Идеята на измененията на ГПК е в пълна степен да бъдат защитени и гарантирани правата на длъжника, като да не се допуска незабавно изпълнение срещу длъжник, на когото заповедта за незабавно изпълнение не му е връчена и няма възможност това да бъде направено. По тези причини законодателят предвижда възможността на кредитора да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. В исковото производство в пълна степен могат да се балансират интересите както на кредитора, така и на длъжника. Първият има възможността при условията на общия исков процес да докаже и установи съществуване на вземането си, а правата на длъжника са защитени с предвидените в ГПК средства за обезпечаване на участието на последния в процеса, а в случай че това е невъзможно – с назначаване на особен представител.