Решение № 72 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900300 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “ДИЛА”ЕООД, ЕИК 123722607, седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.“Д-р Петър Берон“ №6, представлявано от Л.Г.Д., чрез пълномощник адв.П. К., твърди, че през 2011 г. се е намирал в търговски отношения с ЕТ„И. Х. ФЕЛИЧИЯ“, ЕИК 112079266, по повод продажба и транспорт на въглища. Между страните е бил сключен неформален договор за продажба на въглища, по който са извършени две доставки и издадени фактури, както следва: ф-ра №0300000654/05.02.2011 г. за сумата 14 959,60 лв. и ф-ра №0100000202/28.02.2011 г. за сумата 16 799,40 лв. След извършване на доставките посоченият ЕТ е поискал да плати цената по-късно, като страните са се съгласили това да стане в неопределен срок. Купувачът не е заплатил цената по посочените фактури, нито посочил срок за това, поради което на 15.03.2017 г. са били сключени две споразумения между ищеца от една страна и ответницата И. К. (тогава с фамилия Х.-Т.), съответно споразумение №003/15.03.2017 г. и споразумение №006/15.03.2017 г., с които ответницата признала задълженията си по горепосочените фактури (всяко споразумение касае вземането по всяка отделна фактура), като е уговорен срок за плащане - до 30.12.2017 г. Със споразуменията страните са уговорили задълженията да бъдат платени от ответницата като физическо лице, тъй като към датата на сключването им едноличният търговец е 1 преустановил търговската си дейност. В уговорения със споразумението срок не постъпило плащане, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист срещу ответника за общата сума 31 759 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.производство, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а след това било образувано нова изп.дело №1014/2021 г. на ЧСИ Деница Станчева, което понастоящем е висящо. Ищецът получил съобщение от РС Пловдив по ч.гр.д.№4518/2019 г. за това, че е постъпило възражение от длъжника против заповедта за изпълнение, като на същия е било указано правото да заяви вземането си по реда на чл.422 ГПК. Въз основа на изложените твърдения, в исковата молба е формулирано искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 31 759 лв., от които 14 959,60 лв. се дължат по ф-ра №0300000654/05.02.2011 г. и споразумение №003/15.03.2017 г., а 16 799,40 лв. се дължат по ф-ра №0100000202/28.02.2011 г. и споразумение №006/15.03.2017 г., ведно със законна лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски, в т.ч. разноските за заповедното производство и разноските за двете изпълнителни производства, цитирани в исковата молба.

С определение от 19.04.2023 г. към настоящото дело е присъединено за общо разглеждане т.д.№302/2022 г. по описа на ОС Пловдив между същите страни. В исковата молба по това дело са изложени сходни твърдения за съществувалите между страните търговски отношения по повод продажба на и транспорт на въглища. В тази искова молба ищецът се позовава на други фактури, както следва: ф-ра №0300000650/15.01.2011 г. на стойност 9 012 лв.; ф-ра №0300000651/20.01.2011 г. на стойност 14 429,20 лв.; ф-ра №0300000652/25.01.2011 г. на стойност 6 120 лв.; и ф-ра №0300000656/13.02.2011 г. на стойност 5 700 лв. Твърди, че на 15.03.2017 г. са били сключени още четири споразумения между ищеца от една страна и ответницата И. К. (тогава с фамилия Х.-Т.), с които ответницата е признала задълженията си по горепосочените фактури (всяко споразумение касае вземането по всяка отделна фактура), като е уговорен срок за плащане - до 30.12.2017 г. В уговорения срок не е постъпило плащане, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист срещу ответника за общата сума 35 261,20 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, издадени по ч.гр.д.№5436/2019 г. на РС Пловдив. Постъпило е възражение от длъжника в заповедното производство, поради което е формулирано искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 35 261,20 лв., разпределена по фактури и споразумения в исковата молба, ведно със законна лихва от 05.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски, в т.ч. разноските за заповедното производство и разноските за производството по изп.д.

№989/2021 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева.

Ответникът И. Б. К., ЕГН ********** от ********** оспорва исковете. Признава подписването от нейна страна на посочените от ищеца споразумения, както и че не е извършвала плащания по същите споразумения. Възразява, че споразуменията са 2 недействителни - унищожаеми, поради измама - тъй като ищецът я е въвел в заблуждение относно естеството, съдържанието и последиците на споразуменията; евентуално - тъй като ответницата не е могла да разбира и ръководи постъпките си, като в тази връзка се изтъква, че ответницата е диагностицирана с *****, като е приемала сериозно влияещи на волята и съзнанието й медикаменти; евентуално - поради грешка относно предмета на споразумението, тъй като ответницата е имала съзнанието, че сключва договор за заем, като в тази връзка оспорва да е получавала заемни средства от ищеца и за нея да е възникнало задължението да върне такива. Ако се приеме, че споразуменията са действителни, ответницата възразява да са възникнали вземанията, за които споразуменията са сключени, като оспорва от страна на ищеца да са извършени доставките, за които са издадени процесните две фактури. Изтъква, че фактурите не са подписани от ответницата. Оспорва фактурите да са й били предадени за осчетоводяване. На следващо място възразява, че ако вземанията са възникнали, то те са погасени по давност още преди подписване на споразуменията. В тази връзка поддържа, че се касае за периодични доставки, поради което давността е 3-годишна, евентуално 5-годишна, но и в двата случая, считано от 2011 г., когато са издадени процесните фактури, до датата на двете споразумения погасителната давност е изтекла. Оспорва със споразуменията вземанията да са били признати от нея, като в тази връзка изтъква, че липсва конкретика относно съществените елементи на същите вземания, те не са в достатъчна степен индивидуализирани, че да се приемат за признати. Изтъква, че признанието следва да покрива всички елементи на вземането (в това число основанието и задължения субект), не само неговия размер. Възразява със споразуменията да е направен отказ от изтекла давност, тъй като няма такъв изричен текст, а признанието на вземането не съставлява изрично изявление за отказ от изтекла давност. Евентуално се поддържа, че със споразуменията е направен отказ от правото да се ползва института на давността в евентуален съдебен процес за вземанията, но такъв отказ е нищожен, тъй като отказът от бъдещи права е нищожен. Прави се и евентуално възражение, че всички задължения на ЕТ“ФЕЛИЧИЯ - И. Х.“ към ищцовото дружество са погасени или чрез плащане, или чрез даване на имот вместо плащане. По изложените съображения ответната страна формулира искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба се оспорват възраженията в отговора. Поддържа се, че с процесните споразумения са признати задължения по фактурите за продажба с транспорт на въглища и брикети. Възразява се по това вземанията да са погасени по давност, като се изтъква, че давностният срок не тече от датата на издаване на фактурите, тъй като в тях не е посочен падеж. Уточнява се, че фактурите са издадени преди въвеждането на чл.303а ТЗ, поради което разпоредбите му са неприложими. Поддържа се, че за първи път срок за изпълнение е уговорен между страните със споразуменията от 15.03.2017 г. Поддържа се, че давността е започнала да тече, считано от тази дата, като е прекъсната с предприетите от дружеството действия по изпълнение. Поддържа се и, че давността е прекъсната с признанието на дълга с процесните споразумения на основание чл.116, б.а) ЗЗД. Ищецът счита, че признатите задължения са в достатъчна степен индивидуализирани в споразуменията, като твърди и, че са извършени доставки по процесните фактури, както и, 3 че последните са счетоводно отразени при ищеца и ЕТ „И. Х.-Феличия“. Посочва се, че едноличният търговец не представлява отделен правен субект от физическото лице, което отговаря и за задълженията на ЕТ, и поради това възраженията за неяснота на произхода на признатите задължения се считат за неоснователни. Възразява се споразуменията да са недействителни на сочените от ответника основания, като се развиват подробни съображения и правни доводи в тази насока. Отрича се да е налице грешка или измама, както и към датата на сключване на споразуменията ответницата да не е могла да разбира свойството и значението на своите действия. Дори последната да е страдала от твърдяното заболяване, то не я е лишило от способността да ръководи постъпките си, за което свидетелства и нотариалното удостоверяване на подписа й.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията и доводите в първоначалния отговор. Посочва се, че давността е започнала да тече от деня на издаване на фактурите, тъй като в тях е посочена дата на данъчно събитие. Развиват се подробни съображения защо е налице хипотеза по чл.31 ЗЗД във връзка с възраженията на ищеца в допълнителната искова молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените ч.гр.д.№4518/2019 г. и ч.гр.д.№5436/2019 г. по описа на РС Пловдив, в полза на ищеца са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК ответницата е възразила срещу всяка заповед (възраженията са подадени от нейната майка въз основа на упълномощаване - чл.32, т.2 ГПК). В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това са подадени настоящите искови молби.

Няма спор, че между страните са съществували търговски отношения по продажба на стоки, по които ищецът е продавач, а ответницата в качеството й на едноличен търговец купувач.

Установява се след справка в търговския регистър, че ответницата е регистрирана като едноличен търговец през 1997 г., а на 13.01.2009 г. търговецът е пререгистриран в регистъра, воден от Агенция по вписванията. Последният обявен в регистъра годишен финансов отчет на търговеца е за 2009 г.

Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с предмет - продажба на въглища и брикети с включен транспорт, и получател ЕТ „Феличия - И. Х.“ (Вписаното в търговския регистър фирмено наименование е „И. Х. - ФЕЛИЧИЯ“), ЕИК 112079266, гр.Пазарджик: ф-ра №0300000650/15.01.2011 г. на стойност 9 012 лв.; ф-ра №0300000651/20.01.2011 г. на стойност 14 429,20 лв.; ф-ра №0300000652/25.01.2011 г. на стойност 6 120 лв.; ф-ра №0300000654/05.02.2011 г. на стойност 14 959,60 лв.; ф-ра №0300000656/13.02.2011 г. на стойност 5 700 лв.; и ф-ра №0100000202/28.02.2011 г. на стойност 16 799,40 лв. Върху всяка от фактурите е посочена дата на плащане, съвпадаща с деня на нейното издаване.

4

От приложените към заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК оригинални документи се установява, че, във връзка със задълженията, произтичащи от горните договори за продажба, на 15.03.2017 г. между ищеца от една страна и ответницата (по това време с фамилия Х.-Т.) от друга са сключени шест на брой споразумения с нотариална заверка на подписи с идентично съдържание - по едно за отношенията, свързани с всяка от гореизброените фактури. Със споразуменията ответницата е признала, че дължи на ищеца сумата по съответната фактура, както и, че същата е издадена във връзка с „осъществена търговска доставка“. Ответницата в качеството си на длъжник е заявила, че няма да се ползва и позовава на института на погасителната давност, в т.ч. в евентуално съдебно производство с предмет вземане за съответната сума. Уговорено е, че длъжникът ще дължи възнаграждение на кредитора под форма на годишна лихва, считано от датата на споразумението до плащането, за което е уговорен срок до 30.12.2017 г., а ако длъжникът не „върне“ сумата в този срок, ще дължи неустойка в размер 0,5% от „заемната сума“ за всеки просрочен ден. Няма спор между страните, че ответницата не е заплатила на ищеца посочените в споразуменията суми.