Решение № 61 от 21.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600183 по описа за 2021 година С присъда № 6 от 27.05.2021г по НОХД № 518/2020г на Окръжен съд Сливен подсъдимия В. К. ИЛ., със снета по делото самоличност е признат за виновен в това, че на 19.05.2020 г. в гр. Сливен, местността „Припека“, умишлено умъртвил З. Д. П., на 60 години, от гр. Сливен, като убийството представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл.115, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда, подсъдимият И. е признат за виновен и в това,че на 19.05.2020 г. в гр. Сливен, в местност „Припека“, отнел чужда движима вещ мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „5044D“ на стойност 40 лв., собственост на З. Д. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Определено е общо наказание по реда на чл. 23 от НК „Лишаване от 1 свобода“ за срок от осемнадесет години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на същото, и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане под стража, считано от 19.05.2020 г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.

Уважен е и граждански иск на С.П. да в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл.115 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск за сумата над 30 000 лв. до 80 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и подсъдимия е осъден да заплати на същия граждански ищец и сумата от 560 лв. /петстотин и шейсет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия И. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата 440.00 лв., представляваща направени по делото разноски пред съда, както и държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 1200.00 лв, както и по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 1505.10 лв.,представляваща направените по делото разноски в досъдебното производство, а по сметка на ОД на МВР - Бургас подсъдимия е осъден да заплати сумата от 2017.13 лв., представляваща направените по делото разноски в досъдебното производство.

Съдът е е поизнесъл и по веществените доказателства по делото:

Подсъдимият чрез служебен защитник е подал въззивна жалба в която оспорва първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и несправедлива.

В допълнение към въззивната жалба, по реда на чл.320, ал.4 от НПК, подадена от служебния защитник – адв.К. от АК Сливен са изложени доводи, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Излага пространни доводи, че са на лице факти даващи основание за преквалификация на деянието по чл. 119 от НК, като същевременно пледира и за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, а по отношение на второто престъпление срещу собствеността, счита,че подсъдимия следва да бъде оправдан, при условията на алтернативност настоява за изменение на 2 присъдата в частта по отношение на наказанието, като моли за намаляване на същото до минималния предвиден размер от 15 години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира присъдата за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание за справедливо. Заявява, че присъдата се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия И. като неправилна с доводи за необоснованост и противоречие с материалния и процесуален закон, както и с доводи за „явна несправедливост“ на наложеното наказание.Посочва,че в жалбата не са изложени конкретни аргументи за процесуална незаконосъобразност на постановената присъда, като независимо от това посочва, че по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова пред първоинстанционният съд, както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност. Съдебният акт според прокурора отговаря на изискванията на чл.

305 ал. 3 от НПК, фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са мотивирани в достатъчна степен, като е взето отношение по всички направени от защитата възражения.

Прокурорът обаче намира, че доводите за необоснованост на фактическите констатации за съдебния акт са общо формулирани и са лишени от конкретика. Не ставало ясно за каква необоснованост претендира защитата, защото в жалбата не се съдържат конкретни доводи с които се оспорват приетите за установени правно релевантни факти по делото, а се излага само собствената интерпретация на защитата на обстоятелствата и действията, довели до смъртта на пострадалия З. П.. Избирателно се игнорирали факти, които са от съществено значение за изясняване обективната истина по делото, в това число и фактите за нанесения побой над св. П.а от страна на подсъдимия и причинените й телесни увреждания, съответно-игнорирано е от защитата броя, вида, характера и начина на причиняване на телесните увреждания, причинили смъртта на пострадалия П.. Прокурорът счита за неоснователни и доводите за преквалификация на деянието по чл. 119 НК, като излага съображения в тази насока, обосновани на доказателствата по делото. Позовава се на съдебната практика и най-вече на ППВС № 12 от 1973 г., съгласно който тълкувателен акт неизбежна отбрана се допуска при 3 непосредствено противоправно нападение, при което е започнало увреждането или е създадена реална опасност от увреждане, когато то не е прекратено. Счита, по делото не са налице факти, установяващи наличието на такова нападение спрямо подсъдимия, съответно-действията му не са резултат на неизбежна отбрана, както и на превишаване пределите на такава отбрана. Оспорва и искането на защитата за преквалификация на деянието по смисъла на чл. 118 НК, като счита,че такова искане е в логическо противоречие с искането за приложение на института по чл. 119 НК, а и не са на лице никакви основания за приемане на наличието на физиологичен афект в действията на подсъдимия. Прокурорът счита,че при така установената фактическа обстановка не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Въз основа на изяснените факти и обстоятелства, съдът е направил законосъобразни правни изводи за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 12 пр. първо от НК и чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и не са налице основания за преквалификация на деянието по чл. 119 от НК. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 116 от НК, счита, че съдът е обсъдил всички изложени факти и обстоятелства които са били от съществено значение при определяне на наказанието, при което намира оплакването за явна несправедливост за неоснователно. Намира,че първоинстанционният съд е индивидуализирал отделно наказанията за всяко от извършените от жалбоподателя две престъпни деяния по правилата на чл. 54 от НК и е наложил наказание по най леката алтернатива от предвидените в правната норма на чл. 116 от НК, а именно-ЛОС в размер на 18 години

В заключение моли съда да потвърди атакуваната присъда.

Пред въззивната инстанция редовно призован се явява лично частния обвинител и граждански ищец С.П., който в съдебно заседание излага становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли за потвърждаване на присъдата.

Пред въззивния съд подсъдимият В. К. ИЛ. се явява лично и с служебния си защитник – адв. Н.К. от АК-Сливен, който изразява позиция за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Поддържа изложените във въззивната жалба и допълненията към нея възражения.

Акцентира на довода, че присъдата е необоснована на доказателствата по 4 делото.Моли за изменение на присъдата с преквалификация на деянието по чл. 119 от НК или по чл. 118 от НК , а по отношение на престъплението срещу собствеността, моли за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието до предвидения минимум за престъплението по чл. 116 от НК, а именно 15 години лишаване от свобода.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. В. К. ИЛ. се присъединява към казаното от защитника му. Моли за изменение на присъдата и за намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

Въззивната жалба, ведно с допълнението, като подадена от лице, с правата по чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. При спазване на установените в НПК изисквания, ОС – Сливен е приобщил по делото достатъчно по обем доказателства, способстващи правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност на подс. В.И., съобразно предявеното на последния обвинение за извършено убийство на лицето З. Д. П. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 116 ал. 1 т 12 пр.1 от НК, във вр с чл. 115 от НК и по чл. 196 ал. 1 т 1 от НК за кражба на мобилен телефон „Алкател“ модел 5044 Д“ на стойност 40 лв, собствен на З. П.. Изследвайки в задълбочен план всички доказателствени материали – поотделно и в логическата им връзка, съдът е достигнал до правилен извод, че същите установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието от страна на подс. И..

Извършената от въззивния съд проверка върху дейността на първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по делото, не установи пороци от гледна точка изискванията, регламентирани в 5 чл. 13, чл. 14, ал.1, чл.107, ал.5 и чл. 305, ал.3 от НПК. Мотивите към присъдата са изцяло съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, като е изчерпил възможностите за проверка достоверността на същите. Подложил е на прецизен и задълбочен анализ всеки източник на доказателствени данни, като след констатацията си за съществуваща противоречивост, е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.

Първоинстанционният съд, след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност е дал отговори на всички възражения, които защитата на подсъдимия е изложила пред съда, които отговори удовлетворяват и възраженията по въззивната жалба, тъй като в същата са повторени изложените пред съда възражения.

При осъществяване на дейността по оценка на доказателствата, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован и законосъобразен правен извод за авторство на престъплението по което подсъдимият е привлечен.