Определение № 93 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. София, 12.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20241001000112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.01.2024 г., подадена по пощата на 15.01.2024 г., на молителя „СК А. ВТ“ ООД срещу определението от 2.01.2024 г. по т. д. № 2411/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-19 състав, с което делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр. Велико Търново.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че делото не му е местно подсъдно.

Твърди се, че неправилно е изтълкувана разпоредбата на чл. 613 ТЗ в редакцията й от ДВ, бр. 66/2023 г., като е приел за релевантно седалището на дружеството, регистрирано 6 месеца преди откриване на производството по несъстоятелност, към който момент молителят е бил регистриран в гр. Велико Търново. Поддържа се, че „не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата“ означавало, че регистрацията на седалището следвала да бъде направено в периода между датата на молбата и 6 месеца преди това, който период в случая бил спазен – молбата е подадена на 28.12.2023 г., а регистрацията на седалището в гр. София била от 20.11.2023 г., поради което компетентен бил СГС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „СК А. ВТ“ ООД с молба от 28.12.2023 г., с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.

1

От вписванията по партидата на дружеството в ТР е видно, че същото е регистрирано на 29.09.2021 г. със седалище в гр. Велико Търново. На 20.11.2023 г. е вписана промяна на седалището – в гр. София.

С обжалваното определение от 2.01.2024 г. съдът е приел, че делото не му е местно подсъдно, а на осн. чл. 613 ТЗ е подсъдно на Окръжен съд – гр. Велико Търново. Този извод е мотивиран с това, че 6 месеца преди подаване на молбата дружеството е било със седалище в гр. Велико Търново, а промяната на същото в гр. София е вписана след това.

Определението е правилно.

Спорно по делото е тълкуването на чл. 613 ТЗ (в ред. от ДВ, бр. 66/2023 г.), според която разпоредба „съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност“. Действително езиковата формулировка не е найудачната и е в състояние да създаде заблуда, но точният й смисъл може да бъде установен по логически път, въпреки липсата на всякакви разяснения за въвеждането й в мотивите на приетия ЗИДТЗ[1].

Според правилата на българския език фразите „не по-рано от“ и „не по-късно от“ имат темпорален смисъл и чрез тях се обозначават различни времеви граници на определен период. Така чрез „не по-рано от“ се означава началото на периода, а чрез „не по-късно от“ – края му. Обикновено те се използват, за да се изрази, че дадено действие може да се извърши в бъдещето спрямо друга отправна точка в миналото /“не по-рано от“/ или може да се извърши най-късно до друга бъдеща крайна точка /“не по-късно от“/. Например – всички съдебни жалби могат да се подават „не по-късно от“ изтичането на някакъв срок, течащ от съобщаването на съдебния акт, като няма никаква пречка да се подават и преди края на този срок без ограничение. Фразата „не по-рано от“ е употребена в чл. 227, ал. 3 ТЗ, чл. 446а, ал.

1, чл. 466, чл. 476, чл. 481, ал. 1 от ГПК и др. И за двата фразеологизма е характерно, че гледната точка за тяхното разбиране е само с оглед обичайната посока на времето, течащо от минало към настояще и бъдеще, а не обратно – към миналото. Нормалният ход на времето е определящ за разбирането на значението на „не по-рано от“ или „не по-късно от“, поради което отправната точка, спрямо която те се преценяват, стои винаги в миналото преди визираните чрез тях моменти в оста на времето.

По тези съображения, независимо, че в чл. 613 ТЗ е записано „не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност“, то отправната гледна точка за преценка е още по-назад във времето и спрямо нея регистрацията на седалището следва да е направена не по-късно от посочената дата. Моментът на подаване на молбата не е отправната точка, а момент, спрямо който се изчислява края на периода, в който следва да се е случило визираното събитие /вписването на седалището на търговеца/, като случването му през следващ период е ирелевантно за определяне на подсъдността.

Следователно, обвързването на края на този период назад въз времето спрямо датата на подаване на молбата е само начин за определяне на крайната дата на периода, преценявана 2 спрямо нормалния ход на времето, а не обръщане на хода на времето и преценка от настояще към минало. Всъщност, началната отправна точка за преценка на „не по-късно от“ в хипотезата на чл. 613 ТЗ е самата начална регистрация на търговеца, спрямо която гледна точка седалището следва да е вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, за да се определи компетентният съд. Вписаните след тази дата, предхождаща с 6 месеца подаването на молбата, промени в седалището не са релевантни за местната подсъдност по чл. 613 ТЗ. По този начин следва да се разбират промените от ДВ, бр. 66/2023 г., тъй като иначе от тях не би имало никакъв смисъл – ако седалището следва да се вписано в периода между молбата и 6 месеца назад, то очевидно ще е достатъчно да е вписано и в самия ден на подаване на молбата, за да се обоснове компетентност по чл. 613 ТЗ, което беше и досегашното положение, т.е. не би имало никаква промяна, а едва ли законодателят е целял изменение, което да не води до никаква промяна.

Отделен е въпросът, че при тази редакция не е помислено за хипотезата, когато самият търговец е регистриран по-малко от 6 месеца преди подаване на молбата, за която не е уреден компетентен съд да разгледа молбата. Още по-неясно е, когато търговецът е регистриран като такъв по-малко от 6 месеца преди молбата и впоследствие е вписал и друга промяна в седалището преди молбата – тогава и двете регистрации ще са се случили по-малко от 6 месеца преди молбата по чл. 625 ТЗ. Такива хипотеза обаче не са предмет на настоящото дело.

Неудачността на настоящата редакция на чл. 613 ТЗ следва и от формалната логика, че изразът „не по-малко от 6 месеца преди подаване на молбата“ означава, че е сложен краен момент на периода на регистрация, но не е сложен начален момент на този период, т.е. в рамките на допустимия период ще бъде всяка регистрация между началната регистрация на търговеца като такъв и крайния визиран момент от 6 месеца преди молбата. Не е уточнено в подобна хипотеза коя от всички възможни регистрации на седалището ще е меродавна за определяне на подсъдността по чл. 613 ТЗ, тъй като формално – всички ще влизат в приложното поле на разпоредбата. Разпоредбата не сочи, че последната от тези регистрации е меродавната, а останалите – не са. Ето защо много по-ясна, по-удачна и по-категорична би била редакция, според която компетентен е съдът по седалището на търговеца според вписванията от преди 6 месеца от подаване на молбата, а ако той е регистриран като търговец по-малко от 6 месеца преди молбата – първото му вписано седалище.

В настоящия случай не по-късно от 6 месеца преди подаване на процесната молба от 28.12.2023 г. е вписано само седалището на молителя в гр. Велико Търново, а не седалището в гр. София, поради което компетентен да разгледа молбата се явява Окръжен съд – гр.

Велико Търново.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

3

[1] вж. на https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/164725

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 2.01.2024 г. по т. д. № 2411/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-19 състав, с което делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр.

Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати само чрез профила в ССЕВ на адв. М. Т..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4