Решение № 33 от 11.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Перник, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600143 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 4 от 19.03.2024 г., постановена по НОХД № 52/2024 г., Районен съд – гр. Радомир е признал подсъдимия И. В. Л. за виновен в това, че за периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г. включително, в ***, след като е бил осъден с Решение № 260159/28.10.2021 г., по гр.д. № 334/2021 г. по описа на РС - Радомир, влязло в законна сила на 10.11.2021 г., да издържа свой низходящ - сина си ***, роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължение си в размер на повече от две месечни вноски, а именно, 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от по 162.50 лв. или всички в общ размер на 2925.00 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, му налага наказание „пробация“, което при прилагането на чл. 58а, ал.

1 НК, се определя на:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца и

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. В. Л. за виновен в това, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2023 г. включително, в ***, след като е бил осъден с Решение № 260159/28.10.2021 г., по гр.д. № 334/2021 г. по 1 описа на РС - Радомир, влязло в законна сила на 10.11.2021 г., да издържа свой низходящ - сина си ***, роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни 2 вноски, а именно, 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер от по 162.50 лв. или всички в общ размер на 4062.50 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, му налага наказание „пробация“, което при прилагането на чл. 58а, ал. 1 НК, се определя на:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от десет месеца и

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия е наложено едно общо най - тежко наказание по трите престъпления, а именно:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от десет месеца и

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца.

Срещу посочената присъда е депозиран протест от ТО – Р. при Районна прокуратура - П., с който се оспорва законосъобразността й. В протеста се развиват оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложел разпоредбата на чл.

58а, ал. 1 от НК, в резултат на което неправилно е редуцирал наложените по отношение на подсъдимия пробационни мерки. Представителя на държавното обвинение сочи, че разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 – ал. 4 от НК са приложими само при налагане на наказание „лишаване от свобода“, но не и за наказание „пробация“ или друго по – леко наказание. На следващо място обвинителят намира, че наложените от първата инстанция наказания, определените по реда на чл. 54 от НК са явно несправедливи и не биха постигнали целите на разпоредбата на чл. 36 от НК. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за изменение на присъдата в частта относно определените наказания, като са направени и конкретни предложения относно вида и размера на наказанията.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от страна на подсъдимия срещу депозирания протест.

Представителят на въззивната прокуратура в хода по същество пред въззивната инстанция заявява, че поддържа протеста, като допълва, че редът по който първоинстанционният съд е определил наказанието „пробация“ противоречи на разпоредбите на чл. 58а, ал. 5 от НК, което налага изменение на присъдата и завишаване на наказанието „пробация“.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, адв. Б. пледира при постановяване на решението си, настоящият съд да вземе предвид обстоятелството, че през голяма част от периода, за който подсъдимият е осъден да заплати издръжка на трите си деца, същите са живели при него, поради което той се е заблудил, че не дължи такава. По отношение на пробационната мярка „100 часа обществено полезен труд“ защитникът сочи, че същата е твърде неудачна, защото подсъдимият трябва да работи, за да изкарва пари и да плаща издръжка, а същевременно трябва да полага безвъзмезден труд в полза на обществото.

2

Подсъдимият И. Л. заявява, че поддържа казаното от защитника му и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Съдът, след преценка на доводите и възраженията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК констатира, че протестът е основателен по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на гл. 27 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал обстоятелствата и фактите изложени в обвинителния акт и е заявил, че не желае да събират нови доказателства и е последвало съгласие от него за провеждане на съдебното заседание по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е постановил определение с диспозитив, според който е допуснал на основание чл. 372 ал. 4 НПК настоящото производство пред него да премине по реда на глава 27 НПК. Констатирал е, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебно производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, като няма да събира нови доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият И. В. Л. и свидетелката Т. И. Г. били сключили граждански брак на *** г., като от брака си имат четири деца. На *** г. се родила дъщеря им В. И. В., на *** г. се родила дъщеря им св. С. И. В., на *** г. се родил синът им св. И. И. В. и на *** г. се родил и синът им И. И. В..

Тъй като отношенията между двамата съпрузи се влошили, И. Л. депозирал молба по реда на чл. 49, ал. 1 от Семеен кодекс /СК/ пред Районен съд - Радомир, с която искал сключеният между него и Г. граждански брак да бъде прекратен.

Образувано било гражданко дело № 334 по описа за 2021 г. на съда, по което било постановено решение № 260159 от 28.10.2021 г., влязло в законна сила на 10.11.2021 г., с което сключеният между подсъдимия Л. и Г. граждански брак бил прекратен.

Упражняването на родителските права спрямо родените им от брака три деца - С. И.

В., И. И. В. и И. И. В., били предоставени на майката – Т. Г., като за Л. бил определен режим на личен контакт с тях. Със същия съдебен акт подсъдимият И. Л. бил осъден и да заплаща месечна издръжка в размер на по 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ на всяко дете, а именно на С. И. В., И. И. В. и И. И. В., чрез законния им представител – тяхната майка Т. Г., до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката.

Със същия съдебен акт родителските права спрямо В. И. В. били предоставени на бащата — подсъдимия Л., като Т. Г. следвало са заплаща на непълнолетната си дъщеря В. И. В. месечна издръжка в размер на по 162.50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.

Със съдебното решение, за С. И. В., И. И. В. и И. И. В. бил определен адрес по местоживеене в ***, където децата заживели с майка си – свидетелката Г..

Въпреки влязлото в сила съдебно решение И. Л. не изпълнявал изцяло и точно така вмененото му със съдебния акт задължение. Подсъдимият извършил няколко плащания чрез система за парични преводи и платежни услуги „Easy Pay”, а именно:

3 на дата 30.11.2021 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на св. Г. на дата 01.12.2021г.; на дата 04.01.2022 г, заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като получен по банкова сметка на Г. на дата 05.01.2022 г.; на дата 31.01.2022 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.02.2022 г.; на дата 28.02.2022 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.03.2022 г.; на дата 31.03.2022 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.04.2022 г.; на дата 29.04.2022 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И.

В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 03.05.2022 г.; на дата 31.08.2022 г. заплатил паричната сума от 325,00 лева, представляваща плащане за издръжка за С. И. В. и И. И. В., като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 01.09.2022 г.; заплатил паричната сума от 150 лева, за дължима от него издръжка, като паричният превод бил получен по банкова сметка на Г. на дата 29.11.2023 г., но така направения от него паричен превод бил недостатъчен дори да покрие дължимата от него вноска поне за едно от децата.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите Т. И. Г., С. И. В. и И. И. В.. Показанията на свидетелите са последователни, логични, непротиворечащи си и в унисон с останалите налични по делото доказателства. Съдът намира същите за достоверни, поради което ги кредитира изцяло.

От представената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан за две престъпления по чл.343б, ал.1 НК, на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал. 1 НК за срок от три годни и на глоба от 300 лв. и на лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три годни. За първото престъпление подсъдимият е реабилитиран по право.

Настоящата инстанция приема, че въз основа на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите Т. И. Г., С. И. В. и И. И. В., както и писмените доказателства - решение по гр. дело № 334/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, извлечение за превод на пари по банковата сметка на Т. Г., справката за съдимост на подсъдимия и др., са установени изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Последните са възпроизведени и в мотивите на решаващия съд, поради което Окръжен съд – гр. Перник счита, че не следва да ги преповтаря изцяло.

Няма спор по тези фактически обстоятелства:

Подсъдимият се е признал за виновен по обвинението, което признание в случая следва да се приеме като признание на фактите в обвинителния акт. Правилно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението.

Правните съображения на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието се споделят и от въззивната инстанция. Правилно Районен съд – гр. Радомир е посочил, 4 че деянието е извършено чрез бездействие, изразило се в неплащане на месечни издръжки, като от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на дъщеря си С. И. В. дължима издръжка, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 2925,00 /две хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева; за периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на сина си И. И. В. дължима издръжка, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка в размер от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 2925,00 /две хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева; за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2023 г., включително, не заплатил на сина си И. И. В. дължима издръжка, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, или всички в общ размер на 4062,50 лева /четири хиляди шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.