Акт № 194 от 10.11.2026, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Берковица, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100527 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Г. ФОНД против Н. Г. К. иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правна квалификация - чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т.2, буква „а“ КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД - установителен иск за вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 256/2025 г. по описа на РС – Берковица, а именно: сумата 5555.65 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца обезщетение за имуществени вреди по щета №..... г., причинени при ПТП, настъпило на 12.07.2015 г. по вина на ответника при управление на МПС лек автомобил марка „....“, модел „....“, рег. № ..... без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът Г. Ф. твърди в исковата си молба, че на

12.07.2015 г., около 09.00 ч. в. гр. С. А. А., Р Италия, при управление на лек автомобил марка „....“, модел „....“, рег. № ....., при извършване на маневра завой надясно към ул. „Ночелие“ ответникът Н. Г. К. отнема предимството на 1 правомерно движещия се мотоциклет „....“, рег. № ....., удря го и така причинява процесното ПТП, като твърди, че вината е на ответникът Н. Г. К..

Към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“, рег. № .... не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция № ..... г. от национално бюро на Италия „Зелена Карта“ чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на мотоциклет „.....“, рег. № ....., изразяващи се в следните увреждания – протектор за гърне, преден долен капак, преден калник, ляв долен капак, капак на кормилото, свързан комбиниран брояч, капак за степенка за краката.

Във връзка с предявената на 20.01.2020г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № .... г. Г. фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 5 555.65 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 2840.56 евро по курса за деня, от които 1578.40 евро (равностойност на 3087.08 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на мотоциклет „....“, рег. № .... и 1262.16 евро (равностойност на 2468.57 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На посочените дати Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия.

Твърди, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

Ищецът е отправил покана към длъжника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента няма извършено плащане.

За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 256/2025 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираната от ищеца сума.

2

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 256/2025 г. на РС – Берковица, а именно:

Сумата 5555.65 лева, представляващо изплатеното от Г. фонд по щета № 120416/12.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Ответната страна Н. Г. К. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска.

Не оспорва твърдението на ищеца, че на договорно или извън договорно основание, в срок или извън изтичане на погасителен давностен срок по претенция техен № .....г. е възстановил на Национално Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи в качеството му на компенсационен орган сумата от 5 555.65 лв.

Оспорва обаче, че има вина за настъпилото ПТП, както и че същото е във връзка с неговото поведение.

Поддържа, че никога не е бил собственик или ползвател на соченото МПС, участвало в процесното ПТП и никога не е управлявал същото МПС, както и че никога не е пребивавал в Република Италия, респективно никога не е шофирал там.

Твърди, че няколко месеца преди процесното ПТП – края на месец декември 2024 г. са били откраднати личните му документи – лична карта и шофьорска книжка, като началото на месец януари 2015 г. му били издадени нови, за което сигнализирал полицията.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази 3 разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По подадено заявление от Г. ФОНД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Г. К. по ч.гр.д.

№ 256/2025 г. по описа на РС – Берковица /което е приложено към настоящото дело/.

На 08.05.2025 г. Н. Г. К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение /л. 12 по приложеното заповедно производство/.

В дадения му по чл. 415 ГПК срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

За да бъдe уважен иска с чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т.2, буква „а“ КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца Г. Ф. е да докаже, че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника и при управление на МПС са причинени вреди, както и че на увреденото от деликта лице, ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и не подлежи на доказване от ищеца.

В тежест на ответника Н. Г. К. е да опровергае презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Ищецът е възстановил на Национално Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи в качеството му на компенсационен орган сумата от 5 555.65 лв. по щета № 120416/12.07.2017г., предявена във връзка с ПТП, настъпило на 12.07.2015 г. в. гр. С.

Антонио Абате, Р Италия, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, рег. № ВР0510ВМ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на 4 територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Гаранционният фонд, когато е краен платец, както е в случая, съгласно чл. 561, ал. 1 КЗ възстановява от Фонда за незастраховани превозни средства на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди.

Редът и начина на изплащане на обезщетението е описан в нормата на чл. 558 КЗ.

След изплащане на обезщетението на основание чл. 558, ал. 7 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Ответникът Н. Г. К. не оспорва, че Гаранционният фонд е изплатило като краен платец от Фонда за незастраховани МПС обезщетение в размер на 5 555.65 лева за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 12.07.2015 г. в. чужбина /гр. С. Антонио Абате, Р Италия/ от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България - лек автомобил марка „....“, модел „....“, рег. № ....., и за което към момента на настъпване на застрахователното събитие няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Тоест по делото не е спорно, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователното обезщетение, както и че за Гаранционният фонд с изплащане на застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за възстановяване на платената от него сума.

Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства – че е настъпило ПТП в чужбина на 12.07.2015 г. с участието на МПС марка „....“, модел „....“, рег. № .... се установява от представения по делото двустранен констативен протокол – съобщение за ПТП на л. 4-7 и на л. 103- 106; че МПС-то не е имало валидно сключена застраховка към датата на 5 събитието – видно от справка от база данни на Информационен център към Г. фонд на л. 9-10 и на л. 108-111; както и че пред ищеца е заведена щета, по която като краен платец е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер /застрахователни претенции, платежни нареждания, доклади по претенция, фактури, искане за възстановяване на суми и документи по щетата, приложени на л. 11-48 и на л. 112-151/.

В случая спорът по настоящото дело се свежда до това дали настъпилото ПТП е в причинна връзка с поведението на ответника.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи с категоричност, че ответникът е бил водач на процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, а оттук и недоказано остана, че ПТП-то е в причинна връзка с поведението на ответника, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност.

Макар в съставения двустранен констативен протокол – съобщение за ПТП, приложен на л. 4-7 и на л.103-106 по делото да е посочено, че водач на МПС марка „....“, модел „....“, рег. № .... /превозно средство В/ е „Н. Г. К.“ с дата на раждане 30.10.1971 г., така отразените в протокола данни не са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че това лице е идентично с ответника.

На първо място, съвпадението в трите имена и датата на раждане не са достатъчни, за да бъде идентифицирано еднозначно дадено лице, предвид липсата на посочване на ЕГН и на други индивидуализиращи признаци.

Второ, така съставеният двустранен протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че МПС марка „....“, модел „....“, рег. № ..... /превозно средство В/ действително е било управлявано от ответника.

Частният документ се ползва само с формална доказателствена сила, като удостоверява извършване на изявлението и неговото авторство съгласно чл.180 от ГПК, без да доказва верността на вписаните в него други обстоятелства, поради което двустранният протокол не доказва, че водач на това МПС е бил именно ответника Н. Г. К..

Изключение от това правило има само в хипотезата, при която издателят 6 удостоверява неизгодни за себе си факти, в който случай частният документ се ползва с материална доказателствена сила само за тези неизгодни факти, но конкретният случай не е такъв. Това е така, тъй като двустранният протокол не е подписан от посочения в него като водач на МПС марка „....“, модел „....“, рег. № ..... /превозно средство В/. Видно от неговото съдържание /на документа на италиански на л. 6/ същият е подписан единствено от водача на другото превозно средство – мотоциклет „....“, рег. № ..... /превозно средство А/, който обаче не е удостоверил неизгодни за себе си факти.

Разпечатката съдържа 50 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3611822f-b9b2-4c59-abcf-b41ff562ce1b