Решение № 503 от 04.08.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Враца, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420101046 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. №4684/ 25.03.2025 г. от И. Г. Ч. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.“Д.“ бл..,чрез адв.Л. К. Б. от АК София гр.София ул.“Триадица“№5Б ет.3 офис 311,против “Фератум България“ЕООД,ЕИК 200599406,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост бул.“Александър Малинов“№51 бл.0 вх.А ет.9 офис 20.

Ищцата предявява иск за обявяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №/02.11.2023 г.,доколкото в него не бил посочен реално дължимия годишен процент на разходите/ГПР/ и в него не било включено възнаграждението за поръчител.

Ищцата твърди,че по силата на сключения между страните договор,ответникът й бил предоставил в заем сумата от 3 000 лв.,при фиксирани ГЛП 35% и ГПР 49.66%. Ищцата следвало да внесе общо 4 050 лв. главница и лихва. На същата дата,ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank,което дружество следвало да обезпечи задълженията й по договора за потребителски кредит.Било уговорено възнаграждение от 3 030 лв.,разсрочено на вноски,дължими на 1 падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът бил овластен да приеме плащанията.И този договор бил недействителен,доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречало на добрите нрави,водело до неравноправност,липсвало основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка. Клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на кредитора.Посоченият в договора ГПР не отговарял на действителните разходи,доколкото не включвал сумата за обезпечението.Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР.Договорът за поръчителство само формално представлявал отделна сделка.Двете дружества били свързани лица по смисъла на закона,очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,с който отговор се оспорва иска:

Поръчителството не било задължително условие за сключване на договора за кредит.Потребителят сам избирал обезпечението.Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение,по което ответникът не бил страна.Разходът за гаранцията не се включвал в ГПР,тъй като услугата не била задължителна.

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №/02.11.2023 г.,ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 3 000 лв.,който е следвало да бъде върнат на 18 вноски,съгласно погасителен план към договора/с 1 050 лв. лихва/.

В договора е посочен лихвен процент в размер на 35% и ГПР в размер на 49.66%.Съгласно чл.5 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство,предоставено от Multitude Bank,в полза на ответното дружество,като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.

Видно от представения погасителен план към договор за гаранция №,сключен межда Multitude Bank и ищцата, договорено е възнаграждение в размер на 3 030 лв.,платимо на 18 вноски,от 03.12.2023 г. до 26.04.2025 г..

2

Представена е още преддоговорна информация/стандартен европейски формат/ за потребителски кредит с главница 3 000 лв.,за срок от 18 м.,фиксиран годишен лихвен процент от 41%/ГПР от 49.66%/.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че при параметри на кредита - главница 3 000 лв. и дължима сума за погасяване 7 080 лв./вкл. договорна лихва 1 050 лв. и възнаграждение за гаранция 3 030 лв./, параметрите на ГПР са,както следва: максимален размер на ГПР 0.75%,максимален размер на договорната лихва 2 250 лв.,максимална законна сума за връщане 5 250 лв.,разлика между максимално законно платеното и евентуално реалното платено 1 830 лв.,коефициент на реалното ГПР,съобразно реално изплатеното 1.36 и реално ГПР в проценти 90.67.

Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит,ГЛП е 35,ОЛП на БНБ към датата на сключването на договора е 37.9.

Платени суми по договора: главница 196.21 лв., договорна лихва 381.84 лв.,такси 180 лв..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предвид момента на договаряне и факта,че кредита е предоставен на физическо лице,като не са налице данни то да е действало като професионалист,респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК,процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.Наред с това, договорът е сключен от търговско дружество,което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност,като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 1 2 о т ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. .

Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за 3 потребителски кредит е недействителен, ако в същият не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи/лихви,други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора/,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,които трябва да заплати длъжникът,а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено,че ГПР е 49.66%,но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Нещо повече,възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит,доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум,като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит.Съгласно чл.5 от договора,кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ищеца,като с одобряване на обезпечението от кредитора предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Дължими вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната информация,изпратена на клиента,нито пък е посочено в ОУ,че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.

Следва да се отбележи,че възнаграждението по договора за гаранция,макар и сключен с лице,различно от кредитора, е пряко свързан с договора за потребителски кредит разход и следва да бъде включено в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.Независимо от горното, доколкото самият договор за кредит,сключен между страните,не предвижда дължимост на сума в размер на 3 030 лв. за банкова гаранция,то превеждането на такава по сметка на ответника се явява недължимо при липса на установено основание.Без 4 значение се явява обстоятелството,че сумата се зачислява за друго лице.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена сумата от 4 050 лв..В тази величина обаче не е включена дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 3 030 лв..Чрез прибавянето на последната,общата сума,която следва да заплати потребителят,възлиза на 7 080 лв.,което е над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс.Тоест,налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР,дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Така и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че при изчисляването на ГПР в размера на 49.66% са в к л юч е н и главницата,срока на договора и договорирания лихвен процент.Действителният обаче ГПР,изчислен при параметри на кредита – главница-сума в размер на 3 000 лв.,срок на кредита 18 м. и дължима сума за погасяване в размер на 4 050 лв.,в която са включени - главница-сума в размер на 3 000 лв.,договорна лихва-сума в размер на 1 050 лв. и такса за гаранциясума в размер на 3 030 лв.,е с 41.01% по-голям от договорирания ГПР или реален 90.67%.

Съгласно §1 т.1 от ЗПК,общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

5

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод,че предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано с кредитора дружество,в случая Фератум Банк с актуално юридическо наименование Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта, цели заобикаляне на ограничението предвидено в чл.19 ал.4 от ЗПК,съгласно което годишният процент на разходите/ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Отпуснатият потребителски кредит е в размер на 3 000 лв. и е разсрочен на 18 месечни вноски,като общото задължение за лихви е в размер на 1 050 лв..Дължимото възнаграждение на поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на 3 030 лв.,също разсрочено на 18 месечни вноски с падежи, които следват с един ден падежите на погасителните вноски по договора за кредит.Възнаграждението на поръчителя се дължи ежемесечно и е със същият матуритет,с който е и отпуснатият кредит.Посоченият в договора за кредит ГПР е 49.66%.В действителност,ако се прибави възнаграждението за поръчителя,годишният процент на разходите/ГПР/ значително надхвърля 50% и е 90.67%.За да преодолее ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК за ГПР и да получи допълнителен доход,значително надвишаващ главницата по кредита,групата Multitude,към която принадлежи кредиторът,предлага на пазара финансов продукт,при който потребителят да заплати този допълнителен доход на свързаното с ответното дружество дружество Фератум Банк с актуално юридическо наименование Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта.Така с формално законни средства се постига една противозаконна цел,което е класически пример за заобикаляне на закона.При това положение,таксата за поръчителство не може да се разглежда като разход за кредитополучателя,който няма връзка с договора за кредит и не следва да се включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК.