Присъда № 74 от 13.12.2021, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1520/2020 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. Д. Д. К. , ЕГН ********** за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК, а именно затова, че на 13.03.2020г., в гр.Пазарджик, в двора на СУ „Д-р Петър Берон“ е причинил средна телесна повреда на Б. Кр. Вл. от гр.Пазарджик, изразяваща се в закрито пълно счупване на долната челюст в областта на десния ъгъл, наложило оперативно лечение и имобилизация чрез метални шини, причинили на пострадалия счупване на челюст, с което трайно се затруднява дъвченето и говоренето за 45 дни от датата на травмата, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание пробация при условията на чл.55 ал.1, т.2, бук. „б“ от НК, както и за уважаване на предявения граждански иск в размер, определен по справедливост.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда с аргумент, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана.

Против подсъдимия бе предявен граждански иск от пострадалия Б.В. за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, който с протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателният процес.

Пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с повереник. Последният поддържа обвинението и предявения граждански иск, като пледира за постановяване на осъдителна присъда, но без да се ангажира с това какъв да бъде видът и размерът на наказанието, както и за уважаване на иска в пълен размер.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата – 13.03.2020 година, подс. Д.К.– роден на 14.03.2003г., бил непълнолетен, като бил навършил 16 години 11 месеца и 30 дни, а на следващия ден имал рожден ден и ставал на 17 години. Същият бил редовен ученик в X клас в СУ „Д-р Петър Берон“ в гр.Пазарджик.

Пак към инкриминираната дата, пострадалият Б.В. - роден на 06.02.2002г., бил навършил пълнолетие малко повече от месец преди нея. Той 1 бил редовен ученик в ПГПХТ в гр.Пазарджик.

Подсъдимият и пострадалият се познавали, т.к. тренирали джудо в спортна зала „Васил Левски“ в гр.Пазарджик при един и същ треньор. В края на 2019г. отношенията им се влошили поради това, че всеки от тях говорел негативно срещу другия пред познати им момичета и общи приятели. Подс.

Д.К. бил „блокирал“ в социалните мрежи Б.В., като последният не можел да има контакт с него и да му потърси сметка за приказките, които бил казал по негов адрес.

На 13.03.2020г., около 21:00 часа, пострадалият - св.Б.В. бил в компанията на своите приятели – свидетелите Е.Ш., А.П. и Б.П.. Всички се разкарвали из гр. Пазарджик с автомобил, управляван от св. Ш.. В един момент св.Б.П. получил обаждане по мобилния телефон от подс. Д.К., с когото имали и продължават да имат приятелски отношения. Разговорът се провеждал с включен високоговорител и така всички в колата разбрали, че се обажда Д.К.. Св. Б.В. се намесил в разговора, като поискал от подс.К. обяснения относно това защо продължавал да говори негативно за него зад гърба му и същевременно го бил блокирал в социалните мрежи. Тогава двамата се скарали, като започнали да се псуват и обиждат взаимно. В процеса на разговора подс.К. казал на Б.В. да отиде при него в училище „Д-р Петър Берон“, където той се намирал в момента, за да се сбият. Последният му отвърнал, че не иска да се бият по този начин, като на свой ред му предложил да премерят силите си в спортната зала, като направят спаринг.

Тогава подс.К. заплашил Б.В., че ако не дойдел в училището щял да го бие с метални боксове, метални тръби или ще го наръга с нож. В този момент в разговора по телефона се намесил св. А.П., който апелирал към двамата да не се карат, припомняйки им, че преди това били приятели и предупреждавайки, че „от играчка ще стане плачка“, след което разговорът бил прекратен.

Веднага след това подс.Д.К. се обадил по телефона на своя брат – св.Г.К., като му споделил за проведения разговор с В.. Последният в този момент бил в компания на своите приятели – свидетелите Н.С. и В.С., като с автомобила на последния отишли в двора на СУ „Д-р Петър Берон“, с цел подкрепа на Д.К. при необходимост. Там заварили подс.Д.К. и други техни двама приятели – свидетелите К.Б. и А.Р..

Междувременно, след като бил заплашен от подс.Д.К. с нанасяне на побой и използване на хладни оръжия, пострадалият В. решил да отиде в училището, за да изяснят отношенията си. Малко след 21:00ч. св.В. заедно с Е.Ш., А.П. и Б. П. пристигнали и влезли в двора на СУ „Д-р Петър Берон“.

Там заварили подсъдимият в компанията на брат му и неговите приятели свидетелите С., Р., Б. и С..

Св. Б.В. се насочил първоначално към брата на подсъдимия – св.Г.К., т.к. искал да проведе разговор първо с него, но последният му казал да се маха, за да не го набие той лично. Нарекъл го лигльо и му посочил подс.Д.К., като казал да отИ. и да се разберат с него като мъже.

2

Подсъдимият и пострадалият отишли в близост до метална ограда, в източната част от двора на училището, граничеща с обособен паркинг на „Българо-германския център“ /виж протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум на л.65-68 от ДП/, на около 15-20 метра от всички останали присъстващи, които се били насъбрали в кръг, чоплели слънчоглед и си говорели на различни теми.

Мястото на което били застанали подсъдимият и пострадалият било слабо осветено, но все пак другите имали видимост към тях. След като се отделили, св.В. и подс. Д. К. започнали да си говорят, изтъквайки превъзходството си един над друг, включително и да се обиждат. Разговорът им се проточил над 10-15 минути. По този повод братът на подсъдимия – св.Г.К. ги попитал иронично ще се бият ли или ще се целуват. Малко след това св.А.П. и св.Е.Ш. казали на Б.В. да си тръгват. Тогава св.П. бил обърнат с гръб към подсъдимия и пострадалия, а св.Е.Ш. и св. Б.П. гледали право към тях. Секунди след това св.Б.В. решил да преустанови разговора си с подсъдимия и да си тръгне. Започнал да се обръща назад през лявото си рамо, но докато все още не се бил обърнал изцяло, получил силен юмручен удар от подс. Д.К.. Ударът бил нанесен с лявата ръка и попаднал в дясната буза, в областта на челюстта на пострадалия. След удара пострадалият се свлякъл на земята, като преди това се ударил с глава и тяло в металната ограда. Падайки на земята, св.В. останал там абсолютно неподвижен, след което били изритан няколко пъти с крак от подсъдимия, който крещял превъзбудено нещо от рода на: „Няма да се подигравате с фамилията К.и … Ще запомните фамилията К.и“.

Виждайки безпомощното съС.ие на пострадалия, св.Г.К. и св.Е.Ш. се насочили към него, вдигнали го от земята и го сложили да полегне на пейка.

Обляли го с вода и така след известно време той се поосвестил, макар че продължавал да бъде зашеметен и объркан. След това св.Г.К. накарал брат си и Б.В. да си стиснат ръцете като приятели, а после се обадил на бащата на пострадалия – св.К.В.. Споделил му, че брат му и Б. се били скарали и поударили, но вече нямало проблем, т.к. той се погрижил за всичко.

Св.К.В. се обадил на сина си и разговарял с него, като му казал да отиде в дома на св. С.Г., находящ се в кв. “Запад“ в гр.Пазарджик, в близост до така наречените Жълти кафета, където той бил на гости. Св. Е.Ш. откарал с колата си св.Б.В. в кв. “Запад“, като преди това оставили в дома му св. А.П..

Заради зашеметеното съС.ие, в което се намирал, св. Б. В. трудно се ориентирал до дома на св.Г., макар че бил ходил там много пъти преди това.

Това пък наложило баща му да му обяснява на няколко пъти по телефона къде е дома на Г.. След като пристигнал на адреса св. Б. В. обяснил на баща си и св.

Г. какво било станало. След това св. К.В. набрал по телефона св. Г.К. и го укорил, че не се намесил да предотврати боя, а дори подстрекавал брат си да набие сина му. Св. Г.К. агресирал и започнал да крещи на св.К.В.. Питал го той лъжец ли го нарича, питал го къде се намира, казвал, че ще дойде и ще го набие.

3

Малко след това св. К.В. се обадил по телефона на св.Е.Ш. и го помолил да дойде на булеварда до Жълтите кафета, за да ги откара със сина му до болницата, за да потърсят лекарска помощ. Св.Ш. се отзовал и с автомобила си, придружаван от св.Б.П., паркирал на бул. „Христо Ботев“, срещу Жълтите кафета, в посока към Спортното училище. Когато свидетелите К. и Б.В.и вървели по булеварда към автомобила на св.Ш., те забелязали подс.

Д.К., който също се движел пеш със своя приятел – св. Н. Р.. Разпознавайки подс. К., св. К.В. се провикнал към него ядосано да дойде и да обясни какво е направил. Чувайки това и виждайки бащата на пострадалия, подс.Д.К. веднага побягнал. Св. К.В. опитал да го последва, но безуспешно. Подс. К. успял да избяга и да се скрие в района около църквата „Св. Г.“. Веднага след това той се обадил по телефона на брат си и споделил, че бащата на Б.В. искал да го набие. В този момент св. Г.К. бил в компанията на свидетелите Н.С. и В.С., като с автомобила на последния те също се намирали в района на кв.“Запад“. Веднага тръгнали към мястото, където подс.К. казал, че се намира и го забрали.

Междувременно св.Е.Ш. тръгнал с автомобила си, в който били св.Б.П., св. Б.В. и св.К.В.. Насочил се по булевард „Христо Ботев“ в посока Спортното училище, след което направил обратен завой и тръгнал отново по булеварда, а след това завил наляво по улица „Найчо Цанов“. Когато бил в близост до заведение „Аглая“, св.Ш. възприел, че зад него се движи друг автомобил, който му присветва с къси и дълги светлини. Той отбил и спрял автомобила си, а след него спрял и другия, като тогава разбрали, че това бил автомобилът на св.С.. От последния първоначално слязъл св.Г.К., който отишъл до автомобила на св.Ш. и отворил предната лява врата, на която седял св.К.В., т.к. този автомобил бил с дясна директория на волана. Веднага след това св.

Г. К. започнал да нанася удари към св. К.В., а последният се опитвал да се предпазва, но не съвсем успешно, още повече, че бил с поставен обезопасителен колан. В този момент от автомобила слязъл св. Е.Ш., който се насочил към св.Г.К., за да го спре. Започнал да го издърпва, при което бил ударен от него с шамар, нанесен с външната част на дланта, с което му сцепил устната.

Междувременно св. К.В. успял да се освободи от автомобилния колан, при което той и останалите наизлезли от двете коли.

След като излязъл св.К.В. и св.Г.К. се сграбчили за дрехите, но последният със захват извил ръката на горния зад гърба му и го привел към земята. Държал го така няколко секунди, след което го пуснал. След това двамата започнали да си разменят заплахи и обиди.

Преди това св.Е.Ш. се бил обадил по телефона на своя треньор по бокс – св. АНДР. Н. П. /баща на гореспоменавания свидетел А.П./. Св. Ш. споделил на треньора си, че има напрежение около него и бил изплашен. Св.

А. Н. П. в този момент бил с мотор и веднага тръгнал към мястото, а като пристигнал видял насъбралите се хора в района на заведение „Аглая“, 4 повечето от които познавал, т.к. били спортисти и той им бил треньор назад в годините. Той възприел Г.К., който бил афектиран /както сам се изрази свидетеля/, след което го укорил, че бил допуснал брат му и Б. да се сбият.

Тогава св.Е.Ш. споделил, че бил ударен от Г. К., а отделно св. А. Н. П. разбрал, че това станало при намесата на Ш. в опит да защити Крьстьо В. от нападението на Г.К..

Малко по-късно всички се качили по колите, с които били и потеглили.

Пострадалият Б.В. бил откаран в Спешно отделение при „МБАЛ Пазарджик“ АД, където бил прегледан и му била оказана първична медицинска помощ, след което бил насочен към Клиниката по лицевочелюстна хирургия при УМБАЛ „Св. Г.“-Пловдив. На 14.03.2020г. той постъпил в тази клиника за оперативно лечение по спешност. На същата дата бил опериран, като под местна анестезия била извършена репозиция на фрактурните сегменти, фиксация и имобилизация, прилагане на шина по Ерих, т.к. имал счупване на челюстта. На 19.03.2020г. пострадалият бил изписан от клиниката, за да продължи лечението си в домашни условия.

Разпечатката съдържа 39 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36103dc1-61ed-41ee-9ad1-9e6ae36eb939