Решение № 260087 от 20.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..07.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

А. при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело № 1537 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „АВЕСТА 92“ЕООД срещу решение №3099/08.07.2019г., постановено по гр.д. №18110/18г. по описа на ВРС, 48 с-в, с коeто е бил уважен иск на А.Б. и Л.Б. за връщане на равни части от общо заплатена по два развалени предварителни договора цена за придобиване на два апартамента в размер на 9000 евро, ведно със съответна законна лихва, както и са били определени разноски в полза на ищците.

Въззивникът, чрез пълномощника си адв. П.(ВАК) обосновава оплаквания за неправилно установяване на фактите по делото поради нарушенията на правилата за преценка на допустими доказателства. Сочи, че като продавач по предварителни договори за два апартамента от сграда с ваканционно предназначение, водил продължителна кореспонденция с купувача А.Б. и съпругата му Л., които внесли само начална и частична вноски в размер на общо 10 000евро за договорените покупки на двата имота, но не заплатили уговорените остатъци до продажната цена в уговорения срок, изтекъл на 30.11.2013г. След като купувачите не могли да организират финалното плащане, продавачът ги предупредил, че ще продава имотите на други клиенти, за да възстанови платеното от приходите от окончателните сделки. Счита, че интересът на купувачите отпаднал след развод и придобиването на друг ваканционен имат от съпругата, като купувачите не се отзовали на множеството покани за уреждане на приключените отношения с продавача. Сочи, че с установеното по делото връщане на сумата от 1000евро на Л.Б. след извършено през 2016г прехвърляне, купувачите са признали, че отношенията им с продавача са уредени, като горницата до първоначално заплатените вноски е следвало според уговорката да покрие понесените от продавача вреди от неизпълнението им.

Отделно счита, че съдът в нарушение на процесуалните правила е определил предмета на делото по възраженията на ответника за прихващане, като е отказал да разгледа насрещна претенция в уточнен в първото заседание размер от по 5200 евро по всеки от договорите, и неправилно съдът не е изменил доклада си като не е посочил и допълнително обосноваване на неустойката, претендирана от ответника както по клаузите на т.

3.3.1, евентуално 3.3.2, така и по клауза по т. 3.3. Счита, че с своевременно уточнение на възражението за прихващане е заявил за разглеждане начислени две различни неустойки, всяка от които по 2600 евро по всеки от двата договора.

По същество управителят И.И. като законен представител на въззивника излага доводи за добросъвестно съобразяване на интересите на насрещните страни при продължително водени преговори по уреждане на отношенията помежду им. В писмени бележки по същество адвокатът на дружеството излага становище за продължителна неизправност на купувачите и упражнено право на продавача преди 2016г да се освободи от договора, което изключва по-късното му разваляне по инициатива на ищците. Позова се на събраните допълнително от въззивния съд гласни и писмени доказателства, с които се установяват действията на продавача и уговорките по компенсирането на вредите му, понесени поради отказа на насрещната страна от довършването на сделката, приключили с възстановяване на остатъка, приет от купувачите като единствено дължимо плащане след разваляне на договорите. Моли обжалването решение да бъде отменено и вместо него съдът да отхвърли изцяло претенцията на ищците, като уважи насрещното възражение за прихващане с дължимите от неизправните купувачи неустойки.

Упълномощеният от въззиваемите адвокат А.(ВАК) оспорва оплакванията относно доказването на фактите по делото. Счита, че посочената кореспонденция не съдържа каквито и да е изявления за прекратяване на предварителни договори, а напротив явно демонстрира намерение на продавача да продължи отношенията си с тези свои клиенти. Позовава се на правилно приложена от съда процесуална норма, забраняваща събиране на гласни доказателства за доказване на изявления, за които законът изисква писмена форма. Оспорва възникване на отговорност на купувачите, като сочи, че самият продавач е причинил невъзможността на изпълнението, като отрича въззиваемите да са били канени за окончателна сделка в предходен момент или да са получили писмено предупреждение за развалянето на предварителните договори. Като счита за доказано и правилно установено отпадането на задължението им като купувачи поради невъзможното изпълнение на договор и липсата на основание за ангажиране на отговорността им за неустойки, пълномощникът моли да се потвърди правилното решение, с което исковете за възстановяване на цялата остатъчна сума, получена от продавача са били уважени.

В пледоария по същество пълномощникът на въззивниците поддържа аргументите си за развалянето на договора поради невъзможност за изпълнение, настъпила с разпореждането на продавача и неоснователното позоваване на дължимост на неустойки. С доводи за липса на убедително доказване на тезите на въззивника моли обжалваното правилно решение да бъде потвърдено, като съответно на основателните искове за връщане на задържани без основание суми по развалени договори.

Страните претендират насрещно за определяне на разноски във въззивна инстанция, конкретизирани в неоспорени списъци (л. 59 и л. 61).

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №3587/04.10.2019г., като е допуснал и събирането на нови доказателства, неоснователно отказани от първоинстанционния съд и новопосочени във въззивната жалба за обстоятелства, узнати от страната след приключване на делото в първата инстанция.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, действително е и съответства на предявени субективно съединени искове на двама бивши съпрузи, за присъждане на заплатени с общите им тогава семейни средства, части от сборна сума като авансова вноска за цена по неосъществена покупка на две ваканционни жилища, договорена общо по два предварителни договора, развалени поради виновно причинена невъзможност за изпълнение от продавача. Между страните е безспорно липсата на разграничаване на вноските, направени от купувачите по всеки от договорите поради общността на сделката, поради което и приемането на самостоятелна претенция на всеки от ищците за съответна част от една обща престация с отпаднало основание съответства на достатъчно индивидуализирано като правопораждащ фактически състав право на вземане. Постановеното обжалвано съдебно решение с квалификация по чл. 55 ал.1 ЗЗД е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в двете инстанции доказателства, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по фактите на договаряне на покупките, поради което съдът възприема установените в мотивите на първата инстанция безспорни обстоятелства: На 18.06.2013г с два еднотипни предварителни двуезични (на български и руски език) договора, руският гражданин А.Б. се договорил с въззивното дружество „АВЕСТА -92” ЕООД, чрез управителя И. да закупи в съответно изискуема нотариална форма два апартамента от новострояща се сграда в к.к. Шкорпиловци при уговорена цена на изцяло довършени жилища по 26 000 евро за всеки от апартаментите (индивидуализиране с № 32 и 33), платима авансово, както следва: първа вноска от по 2000евро до

24.06.2013г. и окончателен остатък от по 24 000 евро до 25.12.2013г. В тези договори изрично е посочено, че прехвърлянето на собствеността се дължи от продавача-строител в срок от 5 дни от изплащане на цялата цена и разноските по нотариалното прехвърляне на имота, поети изрично от купувачите като дължими до 30.11.2013г. В чл. 3.1 и чл. 3.3. от същите договори са уредени и последиците от забава на страните, като неустойки в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 10 % от цената на имотите. Само в случай на продължаваща забава повече от 14 дни, страните са предвидили и право на насрещната страна да развали договора с едностранно писмено изявление. Допълнително в чл. 3.3.1 и 3.3.2 е уговорена и неустойка от 10 %, дължима от купувачите както при развалянето поради забавата им, така и при необоснован техен отказ от довършване на продажбата по нотариален ред.

Установено, е че при договарянето купувачът се е намирал в брак с Л.Б. (сключен на 14.04.1995г.), който е била разтрогнат на 11.11.2016г.

Безспорно е предприетото изпълнение на тези договори от страна на купувачите, които освен начални вноски от по 2000 евро, заплатили допълнително по банков път още 6000 евро, като общата сума, внесена за закупуване на уговорените имоти възлиза на 10 000 евро.

Спорни са обстоятелствата по поведението на страните след настъпване на падежа за окончателно плащане по сделката.

По делото са събрани писмени документи, представляващи възпроизведена на хартиен носител електронна кореспонденция, водена на руски език от електронни адреси, за които няма спор, че принадлежат на дружеството продавач (***) и съпругът, договорил се като купувач(***). Макар да са приети, тези доказателства не са били обсъдени от първата инстанция. Не са били допуснати и гласните доказателства, с които липсваща част от тази кореспонденция да бъде установена. Като съобразява частното удостоверяване (л.

41 от настоящото дело) и оповестената по общодостъпен начин помощна информация за възможностите на техническата поддръжка (***) на предоставената от доставчика електронна услуга, съдът намира, че е налице изключение от правилото, забраняващо позоваване на автора на унищожените писмени изявления, на заместващи ги свидетелски показания за установяване на съдържанието на липсващ вече документ. Затова оплакването за нарушаване на чл. 165 ал.1 ГПК въззивният съд намира за основателно и съответно преценява, че изводите, изложени без съобразяване на тези доказателства не могат да бъдат обосновани.

Това налага останалите факти по развитие на отношенията между страните да бъдат установени самостоятелно от въззивния съд при съвкупната преценка на допълнително събраните показания на свидетелите и отчасти съхранено документиране на електронните изявления.

На първо място съдът отчита, че за свидетеля

Я.Я. - служител в дружеството, не може да се изведе пряка заинтересованост от изхода на този спор. Макар и да е в близки отношения с управителя на въззивното дружество, показанията му са последователно и убедително депозирани и не пораждат съмнение в достоверността на изложените факти от този свидетел.

Напротив, естеството на възприетите впечатления от съдържанието на търговската кореспонденция налага свидетелстващият да е именно вътрешно за управлението лице, което е имало и права да съставя документи от името на дружеството и да ги изпраща чрез служебна електронна поща. Именно такива функции на доверен представител е осъществявал синът на управителя, владеещ езика на основните клиенти на търговеца (както съдът се убеди при разпита на този свидетел).

Изложеното от този свидетел поведение на договарящите се изцяло кореспондира на първоначалната покана, отправена към купувача Б. и друг клиент, непосредствено след изтичане на срока за последната вноска, и предложенията за приемлива промяна на параметрите на договора през януари 2014г. със завишаване на цените, както и предупреждението за отпадане на интереса на продавача от запазване на сделката през май 2014г, когато е отправено ново предложение за актуализиране на цените и предупреждение за обявяване на имотите за продажба на други клиенти при липса на интерес от забавилите се купувачи( л. 93-96 от делото на ВРС).

Свидетелят потвърждава, че освен тези писма, е изпратил и изрично уведомление за прекратяване на договора към края на 2015г, след като в множество телефонни разговори по обсъждане на различни начини на довършване на продажбите, включително и чрез посочване на други лица, заместващи купувачите, или чрез договаряне на разсрочено плащане с план, вписан в нотариалните актове, окончателно ново споразумение не е било постигнато. Същевременно, свидетелят посочва, че към този момент се е появило реално търсене на този по-евтин тип имоти и това е мотивирало продавача, дотогава водил преговори за компенсиране на липсващото изпълнение с нови параметри, да се освободи от неизпълнените договори и да предложи отново имотите на пазара. Свидетелят свързва „самоизчистването” на пощата именно с повишения обем на електронната кореспонденция с рекламен характер, съдържащи фото и видеоматериали, отправена до множество клиенти след като отношенията с въззиваемите са били прекратени.

Разпечатката съдържа 35 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/361003e8-0fbc-4ccb-9206-03f550e32ed7