Акт от 26.11.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Сливен, 26.11.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ

БЛЕЦОВА

СТЕФКА

МИХАЙЛОВА при секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №585 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение

№679/14.07.2020г. по гр.д.№3455/2019г. на Сливенски районен съд, с което „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна е осъдено на основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД да заплати на „Аглика“ АД, гр. Твърдица сумата от 6548,33 лева, получена без основание за пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа за ел. енергия ниско напрежение, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2019г. до окончателното й изплащане, както следва: по ф-ра

№**********/08.08.2014г. 1191,49лв.; по ф-ра №**********/09.09.2014г.

1102,81лв.; по ф-ра №**********/08.10.2014г.

1168,77лв.; по ф-ра №**********/09.12.2014г.

1699,86лв. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 1740,12лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна чрез пълномощника юриск. И.Г. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място заявява, че първоинстанционния съд не е разгледал и не се е произнесъл по всички направени от ответното дружество възражения, в т.ч. и тези направени в условията на евентуалност за присъждане на разликата между заплатените суми за цена за пренос ниско напрежение и дължимата цена за пренос средно напрежение, както и за дължимост на цената за достъп. Посочва, че решението на ВКС, на което районният съд се е позовал е постановено при различна фактическа и правна обстановка, поради което е неприложимо в случая, като анализира същото. Посочва, че доставката на закупувана от потребителя ел. енергия за стопанските нужди на производствения обект била договорена от него за целите на преминаването му като търговски участник към свободния пазар, в съответствие с изискванията на специалния закон чрез договаряне на двете мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа и за пренос на закупеното използвано количество през тази мрежа до мястото на доставка в обекта на потребителя. При договарянето си страните са препратили към ПТЕЕ, поради ограничената към него момент свобода на договаряне. Посочва, че ищецът несъмнено е използвал разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието и трафопоста не е била директно с подстанцията. Като участник в пазара, получаващ закупена ел. енергия несъмнено е използвал, както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цена за достъп и пренос през съоръженията. Освен по закон, и в двата договора, сключени между страните, изрично е предвидено задължението на ползвателя на мрежата – ищеца, да заплаща за мрежовите услуги за електрозахранването на неговия обект цена за достъп и цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа. Посочва, че районният съд неправилно е определил границата на собственост на присъединените съоръжения и мястото на СТИ, съгласно действащата към момента на сключване на договорите нормативна уредба, като е приложил неправилно материалния закон.

Приложима била действалата до 04.04.2014г. Наредба

№6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и специално чл.29, ал.2 от нея, според който СТИ се монтират в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а не в точката на присъединяване. Начинът на присъединяване на обекта към мрежата и техническите му възможности определят и мястото на мерене на електроенергията. Ищецът поискал промяна на мястото на измерване за пръв път с молба от 24.02.2016г.

Това е искане по чл.2, ал.2 от Наредбата, тъй като касае промяна в присъединяването.

Без заявка за промяна на доставката на консумираната до този момент енергия ниско напрежение, разпределителното предприятие не е следвало да съобразява нужда от монтиране на ново средство за измерване в понижаващата напрежението уредба след точката на присъединяване, като и потребителя не бил заявил, че е придобил трафопоста като присъединително съоръжение. Посочва, че подробни доводи е изложил в отговора на исковата молба, но същите не са разгледани от районния съд. Евентуално, въззивникът моли съда да му присъди разликата между заплатените суми за цена за пренос ниско напрежение в процесните фактури и дължимата цена за пренос средно напрежение, съгласно ССчЕ, като иска за платена цена за достъп бъде отхвърлен. Цената за пренос била регламентирана като задължителна компонента и включва осъществената услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа. Законодателството не предвиждало възможност за незаплащането на цена за пренос. Пренос на ел. енергия средно напрежение до границата на собственост е осъществяван от страна на ответното дружество и такса за тази услуга се дължи. Освен това, поради измерването на страна ниско напрежение, дължимите от ищеца на доставчика компоненти от цената са в по-малък размер от тези, които би дължал действително при поставяне на измервателните уреди на границата на собственост. Единственото изискване на законодателя, за да възникне дължимост за заплащане на цена за достъп е снабдяването на обектите на ищеца с електроенергия, което е безспорно. Цената за достъп до ЕРМ се заплаща от всички потребители, присъединени на средно и ниско напрежение и се определя като единна за всички потребители, присъединени на средно и ниско напрежение. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените против него искове като неоснователни. В условията на евентуалност моли присъждане на разликата между заплатените суми за цена за пренос ниско напрежение в процесните фактури и дължимата цена за пренос средно напрежение, съгласно ССчЕ, както и да отхвърли иска за платената без основание цена за достъп. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Аглика“ АД, гр. Твърдица.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество

„Аглика“ АД, гр. Твърдица чрез пълномощника адв. Т. *** оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Излага подробни контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с въззивната жалба.

Посочва, че от границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано СТИ транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено на клиента „Аглика“ АД електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20kV от ВЕЛ „Абагар“. Цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ „Абагар“ до ТП Аглика е собственост на „Аглика“ АД. Електропровод 20kV не е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивника. Между въздушния кабелен електропровод Абагар до ТП, собственост на клиента не са присъединени други потребители. Обективно липсва ел. енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика „Електроразпределение – север“ АД и в този смисъл липсва достъп, съгл. пор.1, т.15 от ЗЕ. По делото се установило, че неправилно е определено мястото на измерване. То следвало да бъде разклонението на ВЕЛ Абагар, където е определена границата на собственост и там следвало да се монтира СТИ, неправилно разположено в ТП, собственост на клиента. Съгласно договора между страните измерването се извършва със СТИ, което следва да бъде поставено на границата на собствеността, съгл. Наредба №6/2004г. СТИ е разположено в трафопоста. По този начин извършеното измерване на потребените количества ел. енергия е неправомерно, поради което и ищецът не е имал задължение за заплащането на фактурираните цена за пренос на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з., дружеството въззивник

„Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Мянкова, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з., въззиваемото дружество „Аглика“ АД, гр. Твърдица, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по пълномощие адв. Т., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ

ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за връщане на получена без основание от „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна парична сума в размер на 6548,33лв. за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа за ел.енергия ниско напрежение за периода 01.07.2014г.

– 30.11.2014г. по 5 броя издадени фактури, с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.