Решение № 15 от 22.04.2026, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 118/2025
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл.123 ал.1 предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.2 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Белоградчик, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. П. от гр. Б., обл. В., ***, с ЕГН **********, срещу НП № 25-0242-000182/16.06.2025 г. на Началник РУБелоградчик към ОД-МВР-Видин, с което са му наложени: глоба в размер на 200,00 лв. на осн. чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, за извършено на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП и глоба в размер на 200,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, с която се атакува НП, излага съвсем общо искане за отмяна на постановлението – поради неправилно установена фактимеска обстановка и допуснати в админ. нак. производство пред АНО нарушения, без да се сочатт конкретни такива, като в с. з. жалбоподателят не се явява лично, не се явява, призован и неговият упълномощен представител – адвокат.
1
Въззиваемата страна редовно призована за с. з. не изпраща представител, но в придружителното писмо до съда към преписката - изразява становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2025 г. от гражданин от с. Г. О., обл. В. бил подаден сигнал в ОДЧ при РУ – Белоградчик, че при ПТП е повреден автомобилът му – м.
„Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН 7385 АК. Като това ПТП било станало според гражданина – близо о дома му, на ***.
Дежурните полицейски служители в този ден – свид. П. И. и Д. Т. пристигнали на мястото на ПТП и установили, че става въпрос за повреден – ударен, лек автомобил м. м. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН 7385 АК, който бил спрян обратно на посоката си за движение / насрещната за него лента/, на ул. „Г. Д.“ срещу дом № 68. Подалият сигнала гражданин – собственик на удареното МПС, показал на полицейските служители видеозапис от камера, монтирана на дома му, на който запис се видяла, че л.а. м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № М 1784 ВХ, удря паркираното МПС м. „Рено“. Самото ПТП било станало предния ден - 29.05.25 г., около 15.20 ч., според записа от камерата. На записа се виждало, как л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № М 1784 ВХ се движи с висока скорост, поднася в един момент и удря в задната част паркираното друго МПС – м.“Рено“. Полицейските служители извършили проверка за собственост на автомобила м .“Фолксваген“ и установили притежателят му – А. В. от гр .Б.. Когато посетили адреса на В. в града, заварили автомобила „Фолксваген Пасат“ с рег. № М 1784 ВХ, пред дома на собственика. В разговор с В. те разбрали, че предния ден синът на В. е ползвал автомобила и в с. Р., обл. В., докато той /синът/ управлявал колата, тя била ударена от неустановено МПС и водач / така казал синът му/, което бащата и синът щели да издирват по записи от камери в с. Р.. Тогава обаче, свид. П. И. и Д. Т. повикали и сина на В. – М. А. П. и му казали за видеозаписа от с. Г. О.. М. П. пред трима им си признал за ПТП, което причинил предния ден в с. Г. О. без да дава повече обяснения – защо.
Св. И. и Т. още в с. Г. О. извършили заснемане на ударения автомобил – м. „Рено Меган Сценик“ – който имал огъване и одраскване в задната 2 странична част – по калника и бронята. А след това на л.а. „Фолксваген“ констатирали – липса на заден „стоп“, вдясно.
Като цяло полицейските служители изготвили задължителната документация при ПТП, освен снимковия материал. И решили да съставят АУАН и на М. П. , и на собственика на л.а. м. „Рено“ – поради това, че последният бил паркирал своето МПС в насрещната му лента за движение.
Св. И., ползвайки за свидетел по акта колегата си Т., оформил АУАН на М. П. за две нарушения - по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 предл. 1 от същия закон – движение с несъобразена с пътните условия скорост и напускане на мястото на причиненото ПТП, без да изчака установяването на последиците от него. М. П. не отказал да подпише акта и получил копие от него.
Въз основа на съставения акт, било издадено и НП № 25 – ***/ 16.06.2025 г. на Началник РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление.
Съдът приема за установено, че жалбоподателят М. П. е извършил нарушенията, приписани му с АУАН и НП.
Предвид дадените в с.з. показания на свид. И. и Т., въпреки отричането от страна на жалбоподателя в жалбата на излаганата в АУАН и НП фактическа обстановка, на обстоятелствата около настъпилото ПТП, съдът намира, при така възприетата по-горе от него самия / съдът / фактическа обстановка, че е доказано: настъпилото ПТП, кога и къде, кой е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № М 1784 ВХ, начинът по който е извършвал това, несъобразяването от страна на водача на л.а. “Фолксваген” скоростта на автомобила с всички пътни условия – атмосферни, състоянието на самото пътно платно, други участници в движението или неподвижни обекти / в случая паркирано МПС, независимо правлино лии не/, както и че след ПТП няма спиране от водача на «Фолксвагена». Неговото поведение, при 3 управление на автомобила му, е допринесло за настъпилото ПТП. Съдът не намира причини да не дава вяра на показаниятана разпитаните пред него свидетели. Действително И. и Т. не са преки очевидци на случилото се, но са наблюдавали видеозаписа на ПТП, след котео самият жалбоподател е признал авторството и вината си. Отричането след това, съвсем общо, на жалбоподателя в жалбата на фактическата обстановка, остава неподкрепено с никакви доказателства, не бяха наведени таква данни дори в хода на съдебното следствие, в тази насока, поради което съдът намира, че това негово заявление, остава неустановено въобще. Св. И. и Т. заявиха пред съда, че бащата на М. П. при проверката им по случая е заявил, по информация на синът му да е управлявал неговия л.а., като той бил ударен и то в.с. Р., като позицията на самия П. пред родителя му е нормална, защитна такава, но след това, и пред полицейските служители и пред баща си, жалбоподателят е признал вината си. Не бяха ангажирани никакви доказателства от М. П., в портивовес на твърденията на разпитаните от съда лица.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда задължението на всеки водач на МПС да съобрази скоростта, с която извършва управлението му с редица обстоятелства - атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Съдът намира, че преценката за такава видимост е явно лична, субективен момент, който всеки възприема по свой начин. Но водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № М 1784 ВХ е бил длъжен да съобрази поведението си и с фактите, че минава по улица в населено място като селото, с налично МПС на улицата – паркирано. При случило се вече ПТП пък, възможно е М. П. поради, младата си възраст, ползвайки чужд автомобил, макар и на баща му, да се е притеснил, изплашил и поради това да е напуснал местопроизшиствеието, но това не го оневинява и не може да доведе до отпадане отговорността му – за последващото му поведение – да избяга от мястото.
Предвид изложеното, съдът приема,че при изготвяне на НП са спазени материалните и процесуалните правила, но са налице условия на изменение на същото, относно размера на наложените наказания, досежно деянието по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – т.е. санкциите по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
4
Нито актосъставителят, нито АНО са събрали данни за имущественото, респ. финансовото положение на нарушителя – работи ли той, какви доходи има и т.н., а наложените санкции от вида „глоба” и „лишаване от правото да се управлява МПС“, поне за едното нарушение – по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП - са максималните. По този начин АНО не е мотивирал решението си за налагане на най-високите санкции. Относно нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП / към момента на деянието – м.05.2025 г., изменена чак след 07.09.2025 г./ е посочила наказание в точно определен размер – „глоба“ 200,00 лв., и нито АНО, нито съдът може да прави преценка за тежестта на наказанието. Чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче / отново към момента на деянието – м. 05.2025 г., изменена в последствие чак 07.09.2025 г. /, предвижда “глоба” в размер от 50,00 до 200,00 лв., както и допълнителната санкция “лишаване от правото “ да се управлява МПС – за срок от 1 до 6 месеца. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете броя, вида и тежестта на нарушенията и взе предвид поведението на нарушителя – че е признал все пак пред органите на МВР в хода на проверката им своето поведение и вина, но и липсата на данни за други нарушения на П. по ЗДвП, и липсата на по-тежки последици от причиненото ПТП, съдът намира, че наложените наказания по чл.175 ал.1 от ЗДвП следва да бъдат намалени – като определи размерите им, в минималните, предвидени в закона, или съответно : „глоба“ в размер на 50,00 лв. / или 25,56 евро/ и „лишаване от правото да се управлява МПС“ за срок от 1 месец.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва, в частта си относно нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП – да се потвърди, и да се измени - относно размера на наложените санкции „глоба” и „лишаване от правото да се управлява МПС“ относно нарушението по чл. чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съобразно посоченият по-горе смисъл.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0242-000182/
16.06.2025 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, в частта, в 5 която е наложена на М. А. П. от гр. Б., обл. В., ***, с ЕГН **********, глоба в размер на 200,00 лв. / 102,26 евро / на осн. чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, за извършено на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП.
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0242-000182/16.06. 2025 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, в частта, в която на М.
А. П. от гр. Б., обл. В., ***, с ЕГН **********, са му наложени наказания : глоба в размер на 200,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП., като намалява наложеното наказание “глоба” до размер от 50,00 лв. / 25,56 евро / и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от един месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6