Определение № 97 от 10.03.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Разград, 10.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500059 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 - чл. 279 вр. чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, Индустриална зона ул. Ч. № 7, представител- М.Н.К. – изпълнителен директор, чрез пълномощника старши юрисконсулт И.С.Ю., срещу Определение № 95 от 26.01.2023 г. постановено по г ражданско дело № 20223330101703 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград. С обжалвания акт, на осн. чл. 129, ал. 4 във вр. ал.3 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото срещу ответника А.М.К.Н., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, бул. А.В. № ******** и съдебен адрес гр. Разград, бул. А.В. *******, адвокатска кантора № 5.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът прекратил производството и е върнал исковата молба. Твърди, че не са налице сочените от първоинстанционния съд нередовности в исковата молба. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излага подробни съображения.

Насрещната страна – ответницата А.М.К.Н., чрез пълномощника си адвокат Д. Б. Д. от АК – Разград, е подала писмен отговор на жалбата. Намира жалбата за недопустима, а по същество – неоснователна. Моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна 1 проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД"

АД срещу А.М.К.Н. за установяване дължимостта на сумите 9,45 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода от 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“А.В.“, ******* ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.09.2022 г. и 0,19 лв. обезщетение за забава за периода от 09.07.2022 г. до 20.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1085/2022 г. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че същият е ползвал такава и не са заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал, а съдът е издал заповед за изпълнение № 575 от 13.06.2022г. по ч.гр.д.№ 1085/2022 г. В последствие, след издаването на заповедта, на 08.07.2023г. с пощенски запис ответницата е платила на ищеца сумата 85 лв., с която ищецът е покрил първо разноските в производството по чл.410 от ГПК, след това лихвите, натрупани до момента на плащането Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

С разпореждане №3353/28.11.2022 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, че в едноседмичен срок следва да посочи: 1.в каква поредност и в какъв размер е извършил погасяване на задълженията на ответника за главница и лихви в общ размер от 87,27 лв. с платените 85 лв.; 2.приема ли за тъжденствени понятията "сградна инсталация" и "дялово разпределение"; 3. размера на начислените месечни прогнозни сметки от процесния период, като определи частта от отопление с уреди и частта от дялово разпределение/сградна инсталация, както и дали има начислявани други такси и извършено годишно уравнение.

На ищеца са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Ищецът е депозирал молба с изх. №586/12.12.22 г. и вх. № 10947 от 12.12.2022г. за отстраняване на нередовности /л. 85 – 87 РС/.

С обжалвания акт съдът на основание чл. 129, ал. 4 във вр. ал.3 ГПК е върнал исковата молба, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени в срок. Посочил, че в горепосочената молба с изх. №586/12.12.22 г. и вх. № 10947 от 12.12.2022г., ищецът пояснява на съда по т.3 от указанията, че разделянето на енергията за отопление и за сградна инсталация се извършва от дяловия разпределител в изравнителните фактури, както и че 2 това разпределение е посочено в инидивидуалната справка, без да посочи конкретните суми на различните компоненти и периода, за който същите се претендират.

Определението е неправилно.

Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК трябва да отговаря на посочените изисквания, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането фактите, от които произтича претендираното материално право и които индивидуализират вземането. Предявяването на установителния иск предпоставя издадена заповед по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжника, което поражда правния интерес на кредитора да се постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на същото оспорено вземане, предмет на заповедта, за да може тя да послужи като изпълнителен титул за принудителното му събиране. С иска по реда на чл. 422 ГПК кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения в заповедното производство от длъжника. Ищецът по установителния иск в обстоятелствената част на исковата молба индивидуализира вземането материалното право, чието изпълнение претендира в заповедното производство. Предмет на иска е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното субективно материално право съобразно неговата индивидуализация, въведена от ищеца със заявените основание и петитум.

В процесната искова молба ишецът изрично посочил , че претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ответникът му дължи следните суми:

9,45 лв. за потребена от ответника топлинна енергия за периода от 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“А.В.“, ******* ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.09.2022 г., 0,19 лв. обезщетение за забава за периода от 09.07.2022 г. до 20.09.2022 г.

В конкретния случай в обстоятелствената част на предявения установителен иск ищецът е конкретизирал вземанията по основание и размер, като от изложените твърдения е видно, че е налице идентичност в претендираното субективно материалното право с индивидуализираното такова в заповедното производство. Допълнително ищецът сочи единствено обстоятелството, че след подаване на заявлението е постъпило плащане в размер от 85 лева, с което е погасено част от претендираното вземане.

Ищецът посочил, че в изпълнение на чл. 76, ал.2 ЗЗД и чл. 41, ал.4 ОУ, с получената сума от 85 лв. са покрити първо разноските по заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 и сл. ГПК, след това лихвите, натрупани до този момент и накрая частично главницата по фактурите за топлинна енергия.

В исковата молба е посочено, че в резултат на плащането, ответникът оставало да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми.

3

Настоящият съдебен състав намира, че с така извършената конкретизация, ищецът не е допуснал сочените от първата инстанция нередовности в исковата молба и е налице пълна идентичност между вземанията по издадената заповед за изпълнение и вземанията, предмет на предявения установителен иск.

Що се касае до посоченото от ищеца допълнително обстоятелство, а именно - извършено от длъжника плащане след депозиране на заявлението в размер на 8 5 лева, настоящият съдебен състав намира следното: Дори и ищецът изрично да посочи, че не може да направи уточнение каква сума и за каква част от периода е погасена с това плащане, то този въпрос се явява спорен и преценката относно погасителния ефект на плащането не е свързана с редовността на исковата молба, а с разрешаване на спора по същество. Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в Определение № 114 от 14.02.2018 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 83/2018 г.

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 95 от 26.01.2023 г. постановено по гражданско дело № 20223330101703 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационо обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4