Решение № 1052 от 23.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20231100501451 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 01.11.2022г., постановено по гр.д. № 46334/2021г. по описа на СРС, ГО, 85 състав са отхвърлени предявените от В. Г. К. срещу И.

Е. Т. обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както следва: главен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том ІІІ, рег. № 7424, дело № 513/2009г. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том І, рег. № 1469, дело № 78/2010г., върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 13.07.2021г., с адрес на имота: гр. София, жк “******* 1”, бл.

*******, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брои нива на обекта: 1, площ:

1

65.20 кв. м., ведно със зимнично помещение № 3, с площ 3.65 кв. м., и 0.685 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект:

***,

***, ***. 1 . 1 0 6 , *** и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на изтекла придобивна давност, считано от 2009г., върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 13.07.2021г., с адрес на имота: гр. София, жк “******* 1”, бл. *******, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брои нива на обекта: 1, площ: 65.20 кв. м., ведно със зимнично помещение № 3, с площ 3.65 кв. м., и 0.685 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: ***, ***, ***,

***.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В. Г. К., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд извод, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че той е собственик на процесния недвижим имот въз основа на деривативно придобивно основание – договор за дарение и договор за покупко-продажба. Сочи, че владението върху имота е било предадено от дарителите още на 29.09.2009г., а след продажбата през 2010г. ищецът е получил владението върху цялото жилище. Владението продължавало и до днес, като същото е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано. По тези съображения счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е владелец, а държател на имота, доколкото презумпцията по чл. 69 от ЗС не е била оборена. Оспорва се и приетото от СРС, че намерението да владее имота следва да бъде сведено до знанието на собственика. Поддържа становище, че въз основа на събраните 2 гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин осъщественото от В. К. владение върху имота, което е продължило повече от 10 години преди датата на подаване на исковата молба. Нещо повече, той е учредил договорна ипотека върху жилището като обезпечение на отпуснат банков кредит. В жалбата са развити доводи, че изпълнителното производство е било образувано срещу праводателите на ищеца, както и че насроченият за 14.11.2019г. въвод във владение не прекъсва давността, тъй като ищецът не е бил уведомен за него, а изпълнителното дело е било образувано срещу дарителите. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

Въззиваемата страна И. Е. Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че предявеният главен иск е неоснователен, тъй като прехвърлителите не са били собственици на дарения, съответно на продадения имот, поради което не е настъпило вещно-прехвърлително действие. Оспорва се и предявения евентуален иск, основан на твърдения за изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Навежда доводи, че ищецът няма качеството владелец, а държател по отношение на процесния имот, доколкото той не е придобил владение, а е живял в имота заедно с бившите собственици. По делото не било доказано това държане да се е превърнало във владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот, като главният иск е основан на твърдение за придобиване на имота въз основа на деривативно правно основание – договор за дарение и договор за покупко-продажба, а евентуалния иск – на фактически твърдения 3 за изтекла придобивна давност, считано от 29.09.2009г.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

От представения по делото договор от 29.10.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че Г.Ф. К. и А.Н. К.а са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 109, находящ се в гр. София, жк „******* 14, бл. *******.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.1996г. по изпълнително дело № 7662/1995г. по описа на СИС при СРС, ІІ отд, 3 уч., влязло в законна сила на 10.11.1997г. и вписано в СВ – гр. София с вх. рег. № 12163/19.11.1997г., процесният имот бил възложен върху И.М. С.. С решение от 11.02.2002г., постановено по гр. д. № 6739/2000г. по описа на СРС, І ГО, 30 състав, влязло в законна сила на 29.06.2006г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, предявен от А.Н. К.а и Г.Ф. К. против И.М. С. за прогласяване нищожността на извършената по изп. д. № 7662/1995г. на СИС при СРС, ІІ отд., 3 уч., ЮЛ, публична продан, при която с постановление на съдия-изпълнителя от 31.05.1996 г. по същото дело на И. С. е възложен апартамент № 109, находящ се в гр. София, жк “******* *******.

С договор за покупко-прадажба от 04.12.1998г., обективиран в нотариален акт № 44, том 1, рег. № 796, дело № 45 от 1998г., И.М. С. и Р.И.М. – С.а са продали на И. Е. Т. правото на собственост върху процесния имот. По делото е представено решение от 25.07.2000г., постановено по гр.д.

№ 125/1999г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, влязло в законна сила на 08.07.2003г., с което А.Н. К.а и Г.Ф. К. били осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат на И. Е. Т. владението върху следния недвижим имот: апартамент № 109, находящ се в гр. София, жк “******* 1”, бл. *******. На 05.10.2004г. в полза на И. Т. бил издаден изпълнителен лист за предаване владението на имота. По молба на кредитора и въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 5027/2004г. по описа на СИС при СРС, ІІ отд., 3 уч. Насрочен бил на 23.05.2006г. въвод във 4 владение, които бил отложен поради нередовно призоваване на длъжниците.

Срещу предприетите изпълнителни действия била подадена жалба от трето за делото лице, която е била оставена без разглеждане от СГС.

По делото се установява още, че с определение от 22.05.2006г., постановено по гр.д. № 11252/2006г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, било допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от А. и Г. К.и срещу И. Е. и ТБ “Експресбанк” за прогласяване нищожност на договор от 18.01.1995г. за учредяване на ипотека върху недвижим имот; за признаване за установено, че молителите не са сключвали договор за ипотека, както и че същите са собственици на процесния имот, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № 5027/2004г. Това обезпечение било отменено с определение по същото дело, влязло в законна сила на 21.07.2015г.

По молба на взискателя изпълнително дело № 5027/2004г. по описа на СИС при СРС било предадено на 30.03.2009г. на ЧСИ М.Б. за продължаване на изпълнителните действия, като било образувано изпълнително дело № 20098380400991. Насрочен бил въвод във владение на 23.04.2009г., срещу което изпълнително действие била подадена жалба от длъжниците, но производството по нея било прекратено от съда. По молба на взискателя И. Т. бил насрочен въвод във владение на 22.07.2009г., като срещу него е подадена жалба от длъжниците, която впоследствие била оттеглена.

С молба от 07.10.2019г. взискателя т Т. поискал прекратяване на изпълнително дело № 20098380400991, както и образуване на ново изпълнително дело за принудително изпълнение на притезанието по същия изпълнителен лист.

На 07.10.2019г. по молба на И. Т. било образувано изпълнително дело № 20198380404972 по описа на ЧСИ М.Б. с предмет – принудително отнемане на владението на процесния недвижим имот, за което по гр.д. № 125/1999г. по описа на СРС, ГО бил издаден изпълнителен лист срещу А. К.а и Г. К..

Насрочен бил въвод във владение на 14.11.2019г. С възражение от 06.11.2019г. длъжниците А. и Г. К.и са уведомили органа по принудително изпълнение, че собственик на имота е трето за делото лице – В. К.. С възражение от 06.11.2019г. В. К. е оспорил насрочения въвод, като е заявил собственически права върху апартамент № 109, находящ се в гр. София, жк 5

“*******”, бл. *******.

На 14.11.2019г. б и л съставен протокол по изпълнително дело № 20198380404972 по описа на ЧСИ М.Б., в който е посочено, че при провеждане на насрочения за същата дата въвод във владение в имота е заверен В. К., които се е легитимирал като негов собственик с нотариален акт от 01.04.2010 г., поради което на основание чл. 523, ал. 2 ГПК въводът във владение бил отложен и е бил даден 3-дневен срок на лицето за предявяване на искова претенция. По молбата на В. К. с правно основание чл. 524, вр. чл.

523, ал. 2 от ГПК било образувано гр.д. № 66242/2019г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав. С определение от 16.07.2020г., влязло в законна сила на 08.04.2021г., молбата за спиране на изпълнението е отхвърлена. Насрочен бил въвод във владение на 28.10.2021г., но в периода от 19.10.2021г. до 13.12.2021г. изпълнението било спряно въз основа на определение № 6752/19.10.2021г. по ч.гр.д. № 59297/2021г. по описа на СРС, 32 състав, отменено с определение № 5064/13.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 20211100514145 по описа на СГС. На 07.04.2022г. бил насрочен въвод във владение, за което действие на същата дата бил съставен протокол за предаване на владението на недвижимия имот, видно от които взискателят е дал срок до 09.05.2022г. за освобождаване на жилището от намиращите се в него движими вещи. На 09.05.2022г. А. К.а е предала ключовете за апартамента на взискателя.