Определение № 2337 от 10.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 964/2026
- Вид
- Определение № 2337
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Неделина Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2337 гр. Варна, 10.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Частно гражданско дело № 20263110100964 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 390 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба от М. П. Тодорова, ЕГН **********, за допускане на обезпечение на субективно кумулативно съединени бъдещи искове, предявими срещу К. П. И., ЕГН **********, и А. И. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата следните суми: сумата 3 000 евро – платена по Договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2026 г. цена и сумата от 181 евро – разноски, свързани с продажбата на движима вещ с недостатъци, а именно: лек автомобил марка и модел „Хонда ЦР-В“, рег. № В0977ХВ.
Съдът, след преценка на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по отправеното с молбата искане.
Предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде допуснато обезпечението, са следните: 1) допустимост на бъдещия иск; 2) обезпечителна нужда; 3) алтернативно – вероятна основателност на иска съобразно представените доказателства (по чл. 391, ал. 1, т.
1 ГПК) или представяне на гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК); 4) посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.
При обезпечаване на бъдещ иск молбата по чл. 390 ГПК е самостоятелна и трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск, чрез посочване на всички реквизити, които изисква разпоредбата на чл. 127 ГПК, както и да отговаря на изискванията на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК.
1
Едва след извършване на проверка за редовност на подадената молба може да се пристъпи към изследване на нейната вероятна основателност.
Наред с това, в обезпечителното производство съдът не разполага с правомощия да дава указания на молителя по отстраняване на констатирана нередовност на молбата.
Надлежно сезирания с молба по чл. 390 ГПК съд е длъжен да прецени допустимостта и вероятната основателност на бъдещите претенции така, както са формулирани в молбата и незабавно да се произнесе по нея.
Настоящият съдебен състав намира, на първо място, че в случая е налице нередовност на молбата за обезпечение, доколкото в същата не е посочен начинът, по който се претендират процесните суми от двамата ответници – разделно или солидарно.
От друга страна, предлаганата обезпечителна мярка – възбрана на недвижими имоти на ответниците е несъответна в стойностно отношение на предявените осъдителни искове, доколкото процесните суми са значително по-ниски от посочените в представения към молбата нотариален акт пазарна стойност и данъчна оценка на имотите, предмет на исканата възбрана. Липсата на стойностна корелативност между заявения обезпечителен интерес и предлаганата мярка води до извод за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение.
Поради изложените съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 10311/09.02.2026 г. от М. П. Тодорова, ЕГН **********, за допускане на обезпечение на субективно кумулативно съединени бъдещи искове, предявими срещу К. П. И., ЕГН **********, и А. И. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата следните суми: сумата 3 000 евро – платена по Договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2026 г. цена и сумата от 181 евро – разноски, свързани с продажбата на движима вещ с недостатъци, а именно: лек автомобил марка и модел „Хонда ЦР-В“, рег. № В0977ХВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2