Определение № 14477 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14477 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110145398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. .., срещу СО, ЕИК ..., с адрес гр. София, ул. .., положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, с който ищецът иска да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор ..., представляващ апартамент №27 с адрес гр. София, ж.к. .. с площ от 77,81 кв.м., ведно с мазе №27 с площ 2,06 кв.м., таван №27 – 2,75 кв.м. и 1,57% ид. части от общите части на сградата, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът живее в процесния имот от 07.09.1988г., като след установяване на фактическа власт върху същия го използвал за свой дом, заплащал е текущите разходи, поддържал е имота, извършвал е необходимите подобрения и ремонти. Владението му не е било нарушавано, като го е упражнявал трайно и необезпокоявано, не е било прекъсвано. Владеел имота и към настоящия момент. Излага, че доколкото през 1996г. общинската собственост е била разделена на публична и частна и процесният имот е попаднал в категорията на частна общинска собственост, то давностният срок следва да се счита текъл за периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г., когато е въведен мораторуим и течението на давността е спряно за периода 31.05.2006г. до отмяната му, считано от 08.03.2022г., когато давността е продължила да тече. Счита, че е владял необезпокоявано имота повече от 10 години, поради което го е придобил по давност. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност. Претендира разноски.

Постъпил е по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата 1 молба от ответника СО, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Ответникът твърди, че ищецът е не владелец, а държател на имота, тъй като ползва същия въз основа на наемно правоотношение със СО. Излага, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост №145/21.03.1997г., преактуван с акт за частна общинска собственост №2061/12.02.2013г. Намира за необосновани твърденията, че ищецът ползвал имота без противопоставяне от страна на собственика СО, доколкото същият го ползва като наемател, а всички посочени дейности по заплащане на текущи сметки и поддръжка на имота са негови задължения в това му качество. Сочи, че първоначално ищецът е ползвал имота заедно със своята майка и доведен баща, въз основа на настанителна заповед №1230/29.05.1984г. на СГН-ГДИС. С настанителна заповед №76/31.10.2003г., издадена от кмета на СО – район „Надежда“ е променен титулярът на настанителното право, който вече е неговата майка, като ищецът и неговата едноутробна сестра .. имат настанителни права въз основа на същата заповед.

Съгласно заповед №17/26.04.2007г., издадена от кмета на СО – район „Надежда“ титуляр на настанителното право е именно ищецът, като настанителни права освен него имат .. и съпругът й .... На 01.02.2008г. на основание чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО бил сключен договор за наем между П. Б. и СО – район „Надежда“. С анекс към този договор от 30.06.2008г. бил увеличен размерът на дължимия наем. В качеството си наемател ищецът подавал множество искания до СО за промяна в лицата, имащи настанителни права – молба с вх. рег. №РД-2400-304/04.11.2014г.; №РНД18-ГР941467/23.07.2018г.;

№РНД18-ГР94-1467/1/11.10.2018г.;

№РНД18-ГР941467/2/21.12.2018г.; №РНД18-ГР94-1467/3/1/11.01.2019г. Била издадена заповед № РНД19-РД66-5/27.03.2019г. на кмета на СО – район „Надежда“ , с която ищецът бил определен като единствено лице, имащо качеството наемател за процесния имот. Въз основа на тази настанителна заповед бил сключен договор за наем № РНД19-ДГ665/27.03.2019г. между ищеца и СО. Ищецът изпълнявал добросъвестно задълженията си по сключения договор за наем – заплаща наемната цена, консумативите за жилището, извършвал текущи ремонти на същото. Ищецът бил подал и искане за закупуване на процесното жилище с вх. № РНД25-ГР94-2219/31.07.2025г., с което признавал, както своето качество на държател, така и правото на собственост на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание - давностно владение спрямо процесния имот, с оглед упражняваната от него фактическа власт върху него непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с намерение за своене, за период по-дълъг от десет години, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Следва да бъде допуснато излушването на двама свидетели при режим на 2 довеждане от ищеца, като искането за допускане на трети свидетел за същите обстоятелства следва да бъда оставено без уважение на основание чл.159, ал.2 ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2026г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и писмения отговор.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез довеждане от ищеца на двама свидетели за съдебното заседание на 17.07.2026г. от 11.00 часа, като оставя без уважение искането за допускане на други свидетели.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3