Решение № 261076 от 18.02.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 18.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2891/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 29964/06.03.2020 г., предявена от С.Й.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********против „Л.И.“ АД,

ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищцата С.Й.Ц. твърди, че на 28.07.2016 г., около

03.30 ч., на АМ „Тракия“, км. 69+600, в посока към гр. София, Т.Д.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца Г.С.Ц., който починал вследствие на получените при ПТП травматични увреждания.

С присъда № 13/22.05.2020 г. по НОХД № 135/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Т.Д.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (с оглед уточнението, направено с молбата от 30.07.2020 г.).

В исковата молба се сочи, че С.Й.Ц. е била съпруга на починалия Г.С.Ц.. Двамата имали силни отношения на привързаност, взаимна обич и уважение. Живеели в хармония и разбирателство, споделяли проблемите си и трудностите, били опора един на друг.

Смъртта на съпруга й се отразила тежко на ищцата. Тя се чувствала сама, неспокойна, изпаднала в тежка депресия. Непрекъсната го сънувала, имала проблеми със съня, което налагало да пие сънотворни лекарства. Ищцата не била същия човек, смъртта на съпруга й се отразила и на социалния й живот.

Ищцата твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица № BG /22/116000629371 от 19.02.2016 г., валидна до 18.02.2017 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, включително и на водача Т.Д.Г..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 г. до окончателното плащане (с оглед допуснатото увеличение в размера на иска в о.с.з. на 23.11.2020 г., л. 66).

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, че в резултат на описаното в исковата молба ПТП е починал пешеходеца Г.С.Ц., както и че ищцата е негова съпруга.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ *******, противоправността на неговите действия, както и описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия пешеходец, тъй като същият се е движел в нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата в тъмната част на денонощието по автомагистрала „Тракия“.

Възразява и че претенцията за законна лихва е погасена, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 28.07.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 19.02.2016 г., във формата на застрахователна полица № BG/22/116000629371, валиден от 19.02.2016 г. до 18.02.2017 г., „Л.И.“ АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, включително и на водача Т.Д.Г.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 14.08.2020 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 11).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 28.07.2016 г., на автомагистрала „Тракия“ при километър 69+600, Т.Д.Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходеца Г.С.Ц., който вследствие на получените при ПТП травматични увреждания, е починал.

Тези факти се установяват от присъда № 13/22.05.2020 г. по НОХД № 135/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с която Т.Д.Г., е признат за виновен в това, че на на 28.07.2016г., на автомагистрала „Тракия“, при километър 69+600, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* е нарушил правилата за движение - по чл. 20, ал. 2, изр. 1-ро от ЗДвП, като се е движил с несъобразена с конкретните условията на видимост скорост от 123 км./ч., която е следвало да бъде не повече от 54 км./ч., при което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Ц., с ЕГН: ********** от гр. София, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от ИК, вр. чл.20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП, чл. 36 и чл. 58а, ал. 4 от НК е осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено, за срок от 3 години.

Присъда

№ № 13/22.05.2020 г. по НОХД № 135/2020 г. на ОС – Пазарджик е влязла в сила на 09.06.2020 г. – видно от извършеното отбелязване.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от ОС - Пазарджик присъда по НОХД № 135/2020 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Т.Д.Г. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че Т.Д.Г. по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.Ц.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от

05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 28.07.2016 г. са причинени травматични увреждания на Г.С.Ц., които са довели до неговата смърт.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 12), ищцата С.Й.Ц. е била съпруга на починалия Г.С.Ц., с ЕГН: **********.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.С.М., който е внук на ищцата. През юли 2016 г., дядото на свидетеля, заедно с негов приятел отишли на събор в гр. Пазарджик. Свидетелят сочи, че дядо му е закъснял, което не се било случвало, телефонът му би изключен и всички се притеснили. Ходили до 06 РУ на МВР, където им казали, че трябва да изчакат 24 часа, за да го обявят за издирване. От интернет разбрали, че е починал.

Свидетелят заявява, че отношенията между дядо му и баба му били много добри. Двамата били съученици, преместили се да живеят в София, работели в Кремиковци, имали две деца. Заминали заедно за Либия за около 7 години. Построили къща в Горна баня.

Били едно много хубаво семейство и искали да съберат децата и внуците си на едно място. Винаги се събирали на празници. Свидетелят живеел с тях живях, и към датата на разпита (23.11.2020 г.) живеел с баба си. Баба му и дядо му никога не се били разделяли, били изключително близки и много се разбирали.

Свидетелят заявява, че смъртта на дядо му се е отразила много тежко на баба му. Тя почитала паметта му, на всички християнски празници ходела на гробища. За нея било тежко и „до ден днешен“. За нея той продължавал да бъде жив. Свидетелят не може да каже дали е преодоляла смъртта му. Избягвали да говорят за него, защото тя се разстройвала и започвала да плаче. Затворила се в себе си.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Л.И.“

АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се явява С.Й.Ц.. Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, С.Й.Ц. е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг Г.С.Ц.. От събраните свидетелски показания съдът установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от смъртта на своята съпруг. С оглед на това съдът намира, че искът, предявен от С.Й.Ц., е доказан по основание.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от смъртта на Г.С.Ц. и паричната престация, законодателят е дал възможност на увреденото лице да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение №

Разпечатката съдържа 46 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/360e7300-2663-4c87-b038-c646ddd33d95