Решение № 5864 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5864 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100505750 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от Столична община срещу решение от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. №13991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че по настоящето дело ищецът е представил неподписана разпечатка на застрахователна полица като доказателство за съществуващо застрахователно правоотношение, която е оспорена от ответника. При наличието на изрично оспорване от ответника относно съществуването на имуществена застраховка "Автокаско", в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него правнорелевантни за спора факти. Счита, че представената неподписана от страните застрахователна полица не е годна да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, като излага подробни доводи в тази насока Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият „лев Инс“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради 1 което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „ГБС- Инфраструктурно строителство“ АД също счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Лев инс“ АД срещу Столична община с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Столична община дължи следните суми: сумата от 911,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС“, полица № 93001710011707 със срок на валидност 16.02.2017г.- 15.02.2018г. за имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 525“, рег.№ ******** от пътнотранспортно произшествие (ПТП)-преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, настъпило на 15.06.2017г., около 19,45 ч. в гр. София, на ул. „Митрополит Серафим Сливенски“ с посока от ул. „Йерусалим“ към Окръжна болница, ведно със законна лихва от 21.01.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 23,04 лева за периода от 15.10.2020г. до 13.01.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3567/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че на 15.06.2017г., около 19,45 ч. в гр. София, на ул.

„Митрополит Серафим Сливенски“ с посока от ул. „Йерусалим“ към Окръжна болница, лек автомобил БМВ 525, рег. №******** управляван от Б.С.Б., ЕГН **********, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно като реализира ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана преписка по щета №0000-1261-17-205359 по имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № 93001710011707, със срок на валидност 16.02.2017г. - 15.02.2018г. При извършения оглед на л.а. БМВ 525, рег.№ ******** били констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка бил определен 2 размер на обезщетението на увреденото МПС в размер на 911,33 лева. Сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежни нареждания №BORD 07294440/04.09.2017г. и №BORD 04168497/10.07.2020г. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. чл.45 ЗЗД с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Столична Община била поканена с писмо изх. №10258/14.09.2020г. да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение като до подаването на исковата молба същото не било възстановено. Поддържа, че доколкото се касае за ПТП, реализирано на път, стопанисват от Столична община, именно ответникът е отговорен за ремонта и поддържането на пътя. Била начислена и лихва за забава в размер на 23,04 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че в изпълнение на своите задължения Столична община е възложила поддръжката на процесния пътен участък на „ГБС- Инфраструктурно строителство“ АД с Договор № СО15-РД55-272/04.05.2015г. Сочи, че въз основа на договора изпълнителят е задължен да извършва превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за пътищата, както и подзаконовите актове, издадени по изпълнението му. Твърди, че СО редовно и постоянно е изпълнила задължението си да поддържа процесния участък, като е възложила на пътностроително дружество постоянната поддръжка. Било осигурено безопасно движение в процесния участък. Твърди, че по делото не било установено, че на визирания пътен участък било съществувало препятствие и същото било необезопасено и несигнализирано. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, доколкото представената застрахователна полица не била подписана и не била заверена за вярност. Сочи, че към исковата молба не били приложени Общи условия. На следващо място, твърди, че в Протокол за ПТП 1681030 от 15.06.2017г. в графата „наркотични вещества/аналози“ и „алкохол“ нямало никакво отбелязване за наличието или липсата им. Счита, че в настоящия случай застрахователят бил заплатил застрахователно обезщетение в нарушение на чл. 27.3 от Общите си условия.

3

Твърди, че не бил изследван въпросът за износеност на гумата при изчисляване на застрахователното обезщетение. Относно изплатеното застрахователно обезщетение за броня липсвало снимков материал, удостоверяващ състоянието на бронята преди и след реализираното произшествие. Поддържа, че приложеният по делото Протокол за ПТП бил съставен по изявления на водача и не можел да удостовери здравината, състоянието на съответните части от автомобила преди произшествието, а само състоянието им при съставянето на протокола. В конкретния случай не били представени снимки от огледа на превозното средство при сключване на договора и не можело да се установи тяхното действително състояние още при сключване на договора. Не били представени и снимки от огледа на превозното средство след реализиране на произшествието. Поддържа, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно, респ. не се доказвал по никакъв начин и механизма на осъществяване на същия. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случай че съдът уважи изцяло размера на исканото от ищеца обезщетение, моли същото да бъде намалено до размера на данъчната основа поради възвращаемост на ДДС. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски. С определение от 15.07.2023г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД и е приел за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове, предявени от Столична община.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че с Договор № СО15-РД-55272/04.05.2015г. е бил задължен да извършва дейности по поддръжка на описаните в Приложение №11 към договора булеварди и улици при спазване на заложените спрямо тях стандарти на изпълнение и качество на състоянието на пътя. Сочи, че сред улиците по Приложение № 11 не фигурира ул.

„Митрополит Серафим Сливенски“. Поради което на основание чл. 1.1, т. 1.1.2 от договора ремонтни дейности по тази улица могат да се извършват само въз основа на изрични възлагания при необходимост. На следващо място, последните строително монтажни работи, които били изпълнени от строителя 4 по тази част от уличната мрежа били приети без забележки с отчетни документи от 09.02.2017г. /четири месеца преди настъпване на инцидента/.

Сочи, че след месец февруари 2017г. не били извършвани други, допълнителни възлагания по ул. Митрополит Серафим Сливенски. Твърди, че дружеството е изпълнило всички указания за безопасна работа по време на осъществяването на абонаментната поддръжка на пътя. Оспорва твърденията, че дупката е била необезопасена и несигнализирана. На следващо място, сочи, че преди началото на изпълнение на работи по процесната улица е била одобрена схема за движение от компетентните органи и същата е била приведена в изпълнение, като били спазени всички нормативни изисквания за поставяне на знаците съобразно характеристиката на пътя. Смята, че действителната причина за настъпване на ПТП се явява поведението на самия водач, който не бил съобразил поведението си с пътната обстановка, с поставените знаци и сигнализация. Поддържа, че в случая липсвали доказателства или дори индикации изпълнителят да е допуснал договорно неизпълнение, което да е било продиктувано от негови виновни действия или бездействия. На следващо място, твърди, че съгласно т.11.1.3 във вр. с т.

11.1.5.1 възложителят се бил задължил да упражнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на работите, както и да осигури упълномощен представител, който да осъществява този контрол. Искането към съда е да отхвърли предявения обратен иск.

С решение от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. №13991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, е признато за установено, че Столична община, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, сумата от 911,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС“, полица №93001710011707, със срок на валидност 16.02.2017 г.- 15.02.2018 г. за имуществени вреди по лек автомобил БМВ 525, рег.№ ******** от пътнотранспортно произшествие (ПТП)- преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, настъпило на 15.06.2017г., около 19,45 ч. в гр. София, на ул. „Митрополит Серафим Сливенски“ с посока от ул. „Йерусалим“ към Окръжна болница, ведно със законна лихва от 21.01.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 23,04 лева за периода от 15.10.2020г. до 13.01.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3567/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав, а обратните искове са отхвърлени.

5

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: