Протокол № 260 от 28.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 260 гр. Варна, 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

К.а Ст. Хинева заседатели: Атанаска Ив. И. при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора Г. Н. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200197 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Т. И. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ:

„Овеч Агро“ ЕООД – редовно призовани, представляват се от адв. С. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Кооперация „Изток“, гр. Шабла – редовно призовани, не се явява представител.

Съдът докладва молба от адв. Д., съгласно която същият моли да се даде ход на делото, запознат е с допълнителната ССЕ и няма въпроси към нея, поддържа гражданския иск, като моли да се присъдят направените по делото разноски за правна помощ; потвърждава, че заедно с доверителите му са редовно уведомени за следващото съдебно заседание на 19.04.2023 г. от 09:30 часа.

ЕТ „Делишес – П. А.“ – редовно призовани, представляват се от адв. Г. Н. и адв. Г.

Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“ – гр. Провадия – редовно призовани, не се явява представител. Съдът докладва постъпила молба от директора на гимназията, с която уведомява, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, като дава съгласие за провеждане и на всички заседания напред във времето.

ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:

1

П. Я. П. – редовно уведомена, не се явява. За нея адв. Г. Н. и адв. Г. Г., редовно упълномощени от преди.

Й. Д. С. – редовно уведомен, не се явява. За него адв. Г. Н. и адв. Г. Г., редовно упълномощени от преди.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

Р. И. Б. – редовно призован, явява се лично.

С. Б. Т. – редовно призована, явява се лично.

В. И. В. – редовно призован, явява се лично.

Н. Н. С. – нередовно призован, не се явява. Съдът докладва изготвена справка КИАД, от която е видно, че лицето е напуснало страната на 16.03.2020 г.

Вещото лице С. Г. П. – редовно призована, явява се лично.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се свидетели:

Р. И. Б. – на 56 год., българин, български гражданин, няма родство със страните, ЕГН **********

С. Б. Т. – на 60 год., българка, българска гражданка, няма родство със страните, ЕГН 2

**********

В. И. В. – на 60 год., българин, български гражданин, няма родство със страните, ЕГН **********

Предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещават да говорят истината.

На основание чл.273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала, с изключение на свид. Р. Б..

Свид. Б.: Работя в „Каргил България“, американска компания, от 2006 год. С отварянето на офис в България съм от първите служителите. В компанията работя като търговски представител на фирмата. Отговарям за Централна северна и Североизточна България. Основната дейност на фирмата е изкупуване на земеделски култури и износ на земеделска продукция.

С „Т.м Инвест“ сме имали договорни отношения. Работил съм с „Т.м Инвест“ от 2004 г. В предишната фирма, в която работих и която също е мултинационална, сме имали търговски отношения с фирмата.

Познавам управителя на фирмата и собственик. В залата е. Казва се Т.. С него лично се сключваха договорите. Всичко по тях беше коректно.

На въпроси на прокурора: Търговските ни отношения с „Т.м Инвест“ продължиха до 2015-2016 год.

Износът се извършваше чрез кораби основно. При доставка от контрагента ни на зърно има няколко вида сделки – 3 основни паритета. Единия е: стоката е натоварена на камион. От дадена база, примерно от даден предмет, купуваме стока. Виждаме я стоката, изпращаме независима контролна организация, която да потвърди наличността на стоката.

„Каргил“ плаща 90% и ние извършваме транспорт. Това е единия паритет.

Другият паритет е прехвърляне на стоката в склада на продавача. Тогава изпращаме отново независим контролен орган – в случая SGS, която съставя доклад за инспекция на складовете и на стоката в склада. Тя потвърждава стоката в склада като количество. Ние, за да купим дадена стока, тя предварително бива пробвана от независима контролна организация. В случая използваме SGS, Варна. Изготвя се доклад за състоянието на склада, тъй като Каргил застрахова стоката, която купува. За да платим стока, складът трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде застрахована стоката, тъй като ако не отговаря, застрахователната компания няма да е съгласна. Гледа се дали тече склада, как са стените и т.н.

След това този доклад се изпраща от SGS към Каргил България. Те потвърждават наличността на стоката, прави се обемно замерване и казват например „да, в склада има 2 хил. т. пшеница“ и Каргил плаща 90% от стойността на сделката. След като стоката бъде изкарана от там, Каргил плаща останалите 10%. На пристанището задължително, тъй като 3 тази стока излиза за кораб, на пристанището има контролна организация и там стоката бива окачествявана отново. Принципът на работа с всички стоки е един и същ.

Третия паритет е т.нар. ДАП – плащане на стоката след доставка на пристанището.

Има четвърти вариант, който е ФОП – стоката качена на кораб с входните разходи от момента на влизане в пристанището до натоварването на кораба, но това е в краен случай.

Основните паритети са 3. Това е принципа на работа.

С Т.м Инвест сме работили основно с прехвърляне на стоката в склад в база в Провадия. Базата си беше на Т. и ние я ползвахме целогодишно. Базата се наема за цяла година, плаща се наем и Т. ни е прехвърлял стока вътре в складовете, на която ние плащахме паритета – прехвърляне на стока в склад.

През 2014 год. част от базата беше наета от нас. Знам коя точно част е. Не помня кои точно са складовете, но си има номера на складове, които сме ползвали. Сега не се сещам от коя страна – дали от едната или от другата. Ние ползвахме определена вместимост. Не мога да се сетя кои складове.

Ние купувахме от склад. Има случаи и на пристанище да купува, зависи откъде идва стоката, накъде отива, има ли я, няма ли я.

Когато изкупуваме стока от зърнохранилище, в договора ни пише, че стоката е с произход България. Като търговска компания, не мога да отида и да разследвам тая стока откъде е влязла. В договорите пише, мисля, че има приложени такива, „български произход“, а откъде е купена – нас не ни интересува. Всички документи за периода съм предал.

На въпроси на адв. П.: Застраховаме количеството зърно. Складът трябва да отговаря на определени изисквания, за да може ние да застраховаме стоката. Не мога да кажа коя е застрахователната компания към 2014-2015 год. В Каргил има отдел, който се занимава с това нещо.

SGS е фирма-лаборатория, световна компания. Базата е като преминете Аспарухов мост, вдясно, в Института по хидро- и аеродинамика.

На въпроси на адв. Б.: През периода, в който работих с Т.м Инвест, договорите са били редовно изпълнявани. В складовата база в Провадия мисля, че имаше количества наше собствено зърно (купено), което сме вкарвали. Ние в склада, в който вкарваме, там е само наша стока. Ако Т. ни е прехвърлил някаква стока там и ние знаем като качество каква е, но този склад е нашия, и аз ако трябва да вкарам някакви по-малки количества, мога да си позволя да ги вкарам в тази стока, която също е на Каргил – тя вече е прехвърлена. Когато се изготвят такива договори за прехвърляне на стока в склад, има договор за съхранение и прехвърлителна разписка, с която на нас ни се прехвърля собствеността на стоката в склада.