Решение № 18581 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18581 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110102567 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу Р. Г. Т., Г. Е. Т., Д. Е. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми: 2492.27 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 344.84 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 48.74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10.31 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти:

- Р. Г. Т. -4/6 от общото задължение, а именно сумата от 1661.51 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 229.89 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 32.49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.87 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

- Г. Е. Т. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 415.38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 1 периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 57.47 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 8,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.72 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

- Д. Е. Т. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 415.38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 57.47 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 8.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.72 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41881/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, като не се установява да са собственици/ползватели на имота.

Поддържа, че българското законодателство е в противоречие с регламентираното в ДиректИ. 2011/83/ЕС на ЕП и на съвета относно правото на потребителя да прекрати правоотношението. Сочи, че ОУ на ищцовото дружество не са влезли в сила, както и че е недоказано реалното присъединяване на ответниците към топлопреносната мрежа. Оспорва доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и стойност. Сочи, че не са извършвани замервания, респ. показанията са некоректни, и не се установява как е формирана претенцията на ищеца и доколко преминаващите през имота тръби реално са подавали топлинна енергия. Оспорва и правоотношението с дружеството за топлинно счетоводство, размера на исковете, дължимостта на начислените лихви. Оспорва техническата годност и изправност на измервателните уреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

2

Пред съда процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 27.09.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес гр. София, /административен адрес/, вх. А, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 133 от 01.07.1990 г., съгласно който Е.

Г. Т. е закупил ап. 24, находящ се в жилищна сграда /административен адрес/.

Съгласно удостоверение издадено от Столична община от 17.07.2012 г. ж.к.***** е с нов административен адрес – гр. ж.к. „*******“. От представеното удостоверение за наследници с № РЛН22-УГ51-6644 от 05.05.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Е. Г. Т. е починал на 09.04.2022 г., като е оставил за наследници по закон: Р. Г. Т. – съпруга, Г. Е.

Т. – син, и Д. Е. Т. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 133 от 01.07.1990 г., Е. Г. Т. и 3

Р. Г. Т. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност, което се потвърждава и от представеното удостоверение за наследници. Съгласно представеното удостоверение за наследници с № РЛН22-УГ51-6644 от 05.05.2022 г. издадено от Столична община Е. Г. Т. е починал на 09.04.2022 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответниците Г. Е. Т., и Д. Е. Т. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а Р. Г. Т. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на договор за покупкопродажба вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. Още повече, че по делото е представена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която ответникът Г. Е. Т. е посочил, че процесния недвижим имот бил в режим на съсосбственост с Д. Е. Т. и Р. Г. Т., при квоти Р. Г. Т. -4/6, Д. Е. Т. -1/6, и Г. Е. Т.

-1/6, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Г. Е.

Т. - 1/6 ид. ч. и Д. Е. Т. - 1/6 ид. ч., а Р. Г. Т. – 4/6 ид. ч. По силата на закона /чл.

150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.