Решение № 92 от 13.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Н., 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Д.Д. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Гражданско дело № 20242150101084 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „П.К. България“ ЕООД срещу А. Д. Й. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Т., общ. Н., ул. „В.Л.“ № 20, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1 450,41 лева, от които: Договорно възнаграждение – 102,96 лева, дължимо за периода 13.02.2019г. – 25.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост; Възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни услуги – 660,55 лева; законна лихва в размер на 686,90 лева, дължима от 25.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.06.2024г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, ведно сторените по делото разноски.

Исковата молба е предявена след като с влязло в сила Разпореждане № 1685 от 27.06.2024г., постановено по ч.гр.дело № ***/2024г. по описа на Районен съд – Н., е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , подадено от „П.К. България” ЕООД срещу А. Д. Й., в частта, с която се иска присъждане на сумата от 102,96 лв., представляваща договорна лихва за периода 13.02.2019г. – 25.07.2019г., сумата от 46,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.02.2019г. – 25.07.2019г., сумата от 686,90 лв., представляваща законна лихва от 25.07.2019г. – 26.06.2024г., сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 28.02.2019г. – 25.07.2019г., сумата от 400 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 25.07.2019г., както и над сумата от 75 лв. до пълния предявен размер на претендираните разноски от 310,55 лв.

Уточнява се, че с предявената молба „П.К. България“ ЕООД се отказва от претендираните със заявлението непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора в размер на 400,00 лева, лихва за забава в размер на 46,85 лева, поради липса на материален интерес.

1

Ищецът твърди, че нa 30.10.2018г. ответникът А. Й. е подал до „П.К. България“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит. Въз основа на подаденото искане е сключен Договор № 3039813069 за сумата 600,00 лева за срок 11 месеца, с размер на месечна вноска по кредита 66,40 лева и дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема 13-то число на месеца. Сочи се, че ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия на „П.К. България“ ЕООД. Твърди се също така, че А. Й. е декларирал желание и възможност за закупуване на допълнителни услуги, като предварително бил уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за потребителски кредит и отпускане на заемната сума. Сочи се, че ищеца е одобрил отпускането на кредита на 01.11.2018г., от когато е сключен и договорът за потребителски кредит. Уточнява се, че сумата е преведена по посочена банкова сметка на 02.01.2019г., след като първоначалния превод от 31.12.2018г. е бил върнат, поради закрит IBAN. Сочи се, че параметрите на закупената допълнителна услуга са както следва: възнаграждение за закупен пакет – 660,55 лева и размер на вноската по закупената допълнителна услуга – 60,05 лева.

Разяснява механизма за сключване на кредит съгласно Общите условия и ДПК, които били съобразени с ЗПК. Наведени са доводи, че ответната страна не е изпълнила в срок задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяването му. Излагат се съображения за наличието на предсрочна изискуемост на кредита, както и при условията на евентуалност, ако съдът не счете същите за основателни, са изложени съображения за наличието на изискуемост на всички вноски по кредита. Развити са подробни съображения, като се сочи и съдебна практика.

С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове за посочените в исковата молба суми. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват. Ищецът представя писмено становище.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор за потребителски кредит № 3039813069/31.12.2018 г., по силата на който ответникът усвоява на 02.01.2009 г. сумата от 600.00 лева, която съобразно уговорките в договора следва да се върне на 11 месечни вноски от по 66.40 лева, при ГЛП 41.17 %, ведно с възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги в размер на 660.55 лева. Така Общо дължимата сума по кредита нараства на 1390.95 лева, която следва да се плати на 11 вноски от по 126.45 лева. Заплащането на тези допълнителни вземания се включва като част от дължимите 36месечни погасителни вноски, като по този начин анюитетната вноска се повишава на 97.18 лева на 152.74 лева.

В т. 15 от ОУ се посочва, че допълнителния пакет услуги се изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит пред клиентите с без закупена такава услуга, като сумата се превежда до 24 ч. от получаване на подписания договор и приложенията му; правото на клиента да променя погасителния план, респ. да отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните условия, посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 от ОУ; да намалява погасителни вноски; промяна дата на падеж;

В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално (Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно константната практиката на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

2

В случая става въпрос за клауза от типов договор за кредит, ведно със споразумение за допълнителни услуги към него, сключен при общи условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия.

В случая, съдът счита, че претендираното вземане за допълнителен пакет услуги не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Същите по същество нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представляват предварително уговорени евентуални (под условие) промени в съдържанието на кредитното правоотношение, които попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 9 и чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги) по същество длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода, за наличие на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително възнаграждение.

Не на последно място кредитополучателят се „таксува“ за хипотетичната възможност за предоставянето на цитираните от заявителя „услуги“, а не за реалното им предоставяне, респ. ползване от кредитополучателя. На практика с цитираните клаузи от договора на потребителя се начислява допълнително възнаграждение за предоставяне на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани от него.

Ето защо към момента на сключване на договора за потребителя не е налице възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Клаузата за определяне на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от КЗП. Възлагането в тежест на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в споразумението действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с управлението на кредита, като на потребителя се вменява заплащането на допълнителна такса за евентуалното им реализиране. Ето защо клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и съществената прекомерност на посоченото възнаграждение, което е в размер, над размера на отпусната сума по договора за кредит. Доколкото става въпрос единствено за бъдеща възможност да се използват определени услуги, то определянето на размер на възнаграждение за тези услуги, надвишаващ размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и несъизмеримо с целта на договора за кредит.

Съобразно така изложените от съда мотиви, следва да се приеме, че претендираното вземане за „допълнителен пакет услуги“ в размер на 660.55 лева е нищожно, поради противоречияето му с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 9 от ЗЗД и отделно от това е неравноправно по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 от ЗЗП.

На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1.

ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни 3 на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай между страните е договорено дължимо от ответника „възнаграждение“ за закупени допълнителни пакети, на обща стойност 660.55 лева, което е включено в погасителния план на договора за кредит още към датата на сключване му, поради което следва да се приеме, че има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото се установява безспорно, че това вземане не е включено като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според настоящата инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 49.88%, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно.