Решение № 91 от 03.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600060 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест против присъда №260021 от 30.09.2022г. постановена по НОХД № 2418/2019г. по описа на Районен съдБургас.

С обжалваната присъда, състав на РС Бургас е признал подсъдимия Б. С. А., с ЕГН:**********, за невиновен за това, че в периода от 10.06.2015г. до 23.07.2015г., в гр.

Бургас, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Б.Г.Д. ЕГН ********** в качеството му на представляващ „Д.“ ЕООД и Г.Я.А. ЕГН **********, в качеството му на представляващ ЕТ „Г.А.-Г.А.“ заблуждение, като сключил с последните договори за наем - за временно и възмездно ползване на движими вещи - строителни скелета, с които се задължил да ползва временно и възмездно наетите вещи и да ги върне след изтичане на наемния срок във вида, в който ги е получил, който задължения нямал намерение да изпълни и с това причинил имотна вреда на „Д.“ ЕООД и ЕТ „Г.А.-Г.А.“ в големи размери на обща стойност 28 823лв.

/двадесет и осем хиляди и осемстотин двадесет и три лева/, и на основание чл. 304 от НПК го оправдавал по повдигното му обвинение за извършено престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т. 5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК. В протеста се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Прокурорът 1 твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован и категоричен извод за доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е обвинен. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т. 5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста. Обосновава теза за доказаност на обвинението срещу подсъдимия. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия А., адв. Д.Костов от АК – Бургас, пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда спрямо подзащитния му като правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице доказателства за извършено от подзащитния му престъпление.

Подсъдимият А. моли за потвърждаване на оправдателна присъда спрямо него.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивният протест против присъда №260021 от 30.09.2022г. постановена по НОХД № 2418/2019г. по описа на Районен съд-Бургас за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледан по същество, протеста е основателен, но на различни от посочените в нея основания.

Преди всичко настоящата инстанция намери, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.Съгласно установената съдебна практика, съдът следва да правораздава чрез излагане на ясни и адекватни аргументи за взетите от него решения и че само мотивираните съдебни актове могат да покажат на страните, че са били изслушани от съда и доводите им са били разгледани и тогава решението би било прието доброволно от тях. В мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените от съда фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ респективно липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон. Също така, при съществени противоречия в доказателствата, същите следва да се обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения, за да се постигне правилно решаване на делото. Отсъствието на мотивировка в съдебния акт, представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което законодателят приравнява на „липса на мотиви“ по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

2

След като се запозна с мотивите към протестираната присъда настоящият състав констатира следното:

При прочита на мотивите на постановената присъда прави впечатление почти пълното словесно припокриване на фактите, описани в обвинителния акт и тези, приети от районния съд. РС е приел фактическа обстановка абсолютно идентична с тази, изложена в обвинителния акт, а от друга страна е заключил, че така описаната от него фактическа обстановка само частично се установявала от събраните писмени и гласни доказателства по делото. От една страна, съдът е възприел почти изцяло фактическата обстановка от обвинителния акт, след което е посочил, че защитната теза на подсъдимия, която е различна от приетите за установени от самия съд факти, се била подкрепяла от свидетелските показания с изключение на тези на свидетеля Д.. Настоящият въззивен състав намира, че от съдържанието на така постановения съдебен акт, не се изяснява кои точно факти първоинстанционният съд намира за установени, кои са доказателствени материали, които са му послужили за изграждането им и какви са правните съображения за взетото решение.

В мотивите липсва необходимият подобарен анализ на показанията на свидетелите Г.А. и Б.

Д., както и на писмените доказателства по делото и съпоставянето им с другите доказателствени източници. Право на съда е да приеме дали показанията на даден свидетел са безпристрастни и обективни, но този извод следва да е предхождан от задълбочен анализ и оценка на тези показания. Дадените непосредствено пред Районен съд – Бургас показания на свидетелите М. и П. съдържат в себе си непълноти и противоречия, като излагат по различен начин фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и приети за установени от РС. Те не са обсъдени прецизно нито помежду си, нито в съвкупност с останалите гласни доказателства, а декларативно е прието, че са последователни, логични и взаимно свързани, поради което съдът безрезервно ги приел за отговарящи на обективната истина и ги кредитирал. Този подход не може да бъде споделен.

Съдът не е положил усилие да изследва противоречия между наличните гласни доказателства. Показанията на свидетелката М. изцяло противоречат на твърденията на св.Д., че скелето не му е върнато, поради което е било необходимо нейните показания да бъдат подложени на още по-внимателна и обстойна проверка.Това от своя страна е изисквало най-малкото да се извърши очна ставка между двамата, още повече че те са присъствали на съдебното заседание от 10.03.2021г. и са разпитвани един след друг. РС не кредитирал показанията на св.Д., защото бил заинтересован от изхода на делото като се обосновал, че било житейски нелогично ако е претърпял вреди да не се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото. Аргументите, които съдът е използвал за да защити позицията си за недостоверност на показанията на Д. са едностранчиви и тенденциозно поднесени, с което съдът се е отклонил от задължението си произтичащо от чл. 107, ал. 5 от НПК.. Вместо това, той е дал пълна вяра на показанията на М., която е приятелка на подс.А., както и на показанията на свидетеля П., също приятел на подсъдимия, които също могат да се приемат за заинтересовани да дадат оневиняващи подсъдимия А. показания. РС в мотивите си приема, че не се доказала вреда, настъпила за пострадалите св. А. и св. Д., въпреки, че в приетата от него фактическа обстановка е посочил, че двете 3 скелета не са намерени и не са върнати на ощетените дружества. Обстоятелството, че св.А. е заявил пред съда, че впоследствие е получил парична сума, отговаряща на стойността на липсващата вещ, не означава, че няма вреди, а че причинените му вреди са били възстановени. Буди недоумение и изводът на РС Бургас, че нямало доказателства за настъпили вреди за св.Д. след като във малко по-горе във фактическата обстановка съдът вече е приел, че наетото от подсъдимия скеле не му е върнато, а и самия Д. пред съда категорично е заявил, че скелето не му е върнато. На следващо място, съдът е приел, че никой от свидетелите не давал информация за умисъл за заблуждение на пострадалите от страна на подсъдимия, нито за негово желание да се облагодетелства неправомерно от евентуалната им продажба. Следва да се посочи, че за умисъла и за наличието на специалната цел по чл.209, ал.1 НК следва да се съди и от поведението на подсъдимия непосредствено преди, по време на сключване на договорите за наем и след това, а не само от твърденията на някои свидетели относно неговите намерения. Декларативно е посочено в мотивите, че не се доказало, че с действията си подсъдимият е възбудил у пострадалите лица заблуждението /създал е в съзнанието им невярната представа/, че е сключил с тях договори за наемане на скелета, с цел осъществяване на строителна дейност. без да изложи никакви доводи за това. При излагане на правните си изводи, първоинстанционният съд изцяло е игнорирал приетите от него факти, че в момента на подписване на договорите за наем подсъдимият е посочил къде /с. Ш. и гр. Б./ и за какво ще използва наетите от него скелета, след което се установило, че те не били посочените места и не са използвали за това, за което подсъдимият първоначално е заявил при сключването на договорите, като той е давал различни противоречиви обяснения за това. Игнорирани са и данните, че подс.А. е наел случайни хора за товаренето и превоза на скелетата, както и че още преди да вземе скелето от св.Д., е казал на св.П., че то трябва да бъде закарано в гр.Д., докато след това е казал на св.Д., че то ще бъде ползвано за два обекта в с. Ш.. Нарушенията в оценъчната дейност на съда по отношение на доказателствата са се отразили на правилността на съдебния акт.

Гореизложеното налага извода, че в конкретния случай е налице основанието на чл.

348, ал. 3, т.2, пр. 1 от НПК. Съдебната практика е последователна и трайна в разбирането си, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, страдащ от такъв порок.

Това нарушение няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция и този факт налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр.Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените пропуски като подложи на собствена оценка наличните доказателствени материали и да положи усилия за обективното и изясняване на релевантните за обвинението обстоятелства.

В хода на съдебното производство пред РС въззивният съд констатира допуснати и следните процесуални нарушения:

Първо, при даване ход на разпоредителното заседание, съдът е приел, че „Д.“ ЕООД е редовно призовано, въпреки, че то е било уведомено чрез Б. Д.. Последният се е явил пред 4 съда и е заявил, че вече не е управител на това дружество и не го представлява. Това води до извода, че ЮЛ не е било редовно призовано за РЗ, тъй като лицето, чрез което е станало това не е бил управител на дружеството към този момент. По този начин, „Д.“ ЕООД е било лишено от участие в съдебното производство.

На следващо място, на 11.10.2019. е проведено разпоредителното заседание по делото, което е насрочено за разглеждане по общия ред за 13.11.2019г. На тази дата съдът е дал ход на делото, снел е самоличността на явилите се свидетели и вещи лица, дал е ход на съдебното следствие и ги е разпитал. В протоколът от съдебното заседание от 13.11.2019г. никъде не е отразено, че след даване ход на съдебното следствие председателят на съдебният състав е направил доклад, в който е посочил основанията за образуване на съдебното производство, нито че е предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението. Подсъдимият не попитан дали е разбрал в какво е обвинен респективно не е бил и поканен да даде обяснения по обвинението. Съдебният състав е пристъпил направо към разпитите на свидетелите и вещите лица без да изпълни процедурата по чл.276 от НПК.