Определение № 1127 от 20.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. Перник, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500801 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена ОТ: „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Младост“, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София№1, сграда 15, вх.

А, ет. 4, представлявано от Т.И.В., чрез адв. Г. Х.

ПРОТИВ: Определение № 3110/08.09.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 5634/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е обезсилена Заповед с рег. № 4690/02.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.

С ИСКАНЕ: Обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед. Посочва се, че съобщението с указанията е получено на 06.07.2026 г., а исковата молба е изпратена по пощата на 06.08.2026 г. до Районен съд – Перник. Сочи се още, че по исковата молба е образувано гр. д. № 8363/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, по което е постановено Определение № 2839/11.08.2026 г. за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото по местна подсъдност на Районен съд – Ямбол.

Длъжникът И. В. В., чрез процесуалния си представител, е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и поддържа, че определението е правилно, тъй като заявителят е следвало да предяви иска в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима. Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2026 г. чрез ЕПЕП, а жалбата е подадена на същата дата от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Констатираната при администрирането нередовност относно държавната такса е 1 отстранена, препис от жалбата е връчен на длъжника и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От материалите по ч. гр. д. № 5634/2026 г. се установява, че по заявление на жалбоподателя Районен съд – Перник е издал Заповед с рег. № 4690/02.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което с Разпореждане № 19405/02.07.2026 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено чрез процесуалния представител на заявителя на 06.07.2026 г. Следователно едномесечният срок е изтекъл на 06.08.2026 г.

Към частната жалба е представено доказателство за изпращане на исковата молба по пощата на 06.08.2026 г. Данните по преписката се подкрепят и от образуваното по тази искова молба с пощенско клеймо 06.08.2026г. гр. д. № 8363/2026 г. по описа на Районен съд – Перник. С Определение № 2839/11.08.2026 г. съдът е приел, че е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД относно вземанията, за които е издадена заповедта по ч. гр. д. № 5634/2026 г., прекратил е производството пред себе си поради местна неподсъдност и е изпратил делото на Районен съд – Ямбол по правилото на чл. 113 ГПК.

При тези факти изводът в обжалваното определение, че в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не е предявен иск, е неправилен.

Съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 415, ал. 4 ГПК искът се предявява в едномесечен срок от съобщението. По силата на чл. 415, ал. 5 ГПК, в редакцията в сила от 01.07.2025 г., заповедта за изпълнение се обезсилва, когато заявителят не предяви иска в посочения срок, като за предявяването на иска в едномесечния срок съдът следи служебно. Законът вече не поставя запазването на действието на заповедта в зависимост от представяне от заявителя на доказателства в самото заповедно дело, че искът е предявен. Ето защо липсата на постъпила нотификация по заповедното дело не е достатъчно основание за извод, че искът не е предявен, когато от материалите по делото се установява обратното. При служебно извършена справка в ЕИСС в секция „Движение“ на настоящето дело се установява, че едва на 10.09.2026г. съдебен деловодител е генерирал движение „Изпращане за послужване“ на електронното заповедно дело по гр.д. 8363/2026 по описа на Районен съд – Перник, като на същата дата е генерирано и движение „Приемане за послужване“. От това следва, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт не е била генерирана нотификация за образуваното установително производство по чл. 422 ГПК.

С оглед пълнота на съдебния акта следва да бъде посочено, че съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е изпратена по пощата. Поради това изпращането на исковата молба на 06.08.2026 г., който е последният ден от срока, съставлява 2 своевременно извършване на процесуалното действие за целите на преклузивния срок по чл.

415, ал. 4 ГПК. В този смисъл е и решение № 182/17.11.2010 г. по т. д. № 76/2010 г. на ВКС, II т. о., в което е разграничено приложното поле на чл. 125 ГПК и чл. 62, ал. 2 ГПК и е прието, че правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК намира приложение при предявяването на иска като процесуално действие. Същият принцип относно запазването на процесуалния срок при подаване по предвидените в чл. 62, ал. 2 ГПК способи е потвърден и в определение № 3545/29.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2657/2026 г. на ВКС, III г. о.

Обстоятелството, че исковата молба първоначално е подадена до Районен съд – Перник, а местно компетентен е Районен съд – Ямбол, не води до различен извод. Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, когато съдът установи, че делото не му е подсъдно и го изпрати на надлежния съд, делото се смята за висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, а извършените действия запазват силата си. Следователно последващото изпращане на делото по местна подсъдност не заличава процесуалните последици от своевременно предприетото от заявителя действие.

Поради изложеното не е било налице основанието по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на Заповед с рег. № 4690/02.06.2026 г. и за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 5634/2026 г. Обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 3110/08.09.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 5634/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е обезсилена Заповед с рег. № 4690/02.06.2026 г. по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3