Решение № 4624 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4624 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330106994 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД против К. К. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 1500 лева, при уговорен ГЛП - 41 % и ГПР - 48.82 %. Страните се споразумели договорно възнаграждение по кредита да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл.

15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 450 лева и „Флекси“ в размер на 930 лева. Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 3555,52 лева. Страните се уговорили задължението да бъде изплатено на 24 равни месечни вноски.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за 1 параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени само три погасителни вноски в размер на 150 лева.

Сочи се, че срокът за погасяване на кредита е изтекъл на дата 25.11.2021 г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.

Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба размерът на погасеното от ответника К. К. Т. задължение по Договор за потребителски кредит № ****, е в общ размер на 450 лева, разпределена по следния начин: 157,07 лева- главница; 1,94 лева – лихва за забава; 114,94 лева – договорно възнаграждение; 59,80 лева – по услуга Фаст и 116,25 – по услуга Флекс.

Изтъква, че потребителят се е съгласил с параметрите на договора и е усвоил предоставената в заем сума, като не се е възползвал от възможността да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни. Твърди се, че към момента на сключване на договора, кредитополучателят е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10642/16.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 18668/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, X граждански състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1342,93 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2

10642/16.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 18668/2024 г. по описа на Районен съд, било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите: 467,19 лева - договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 390,20 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст, за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 813,75 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси, за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 235,17 лева - лихва за забава за периода 26.12.2019 г. - 03.04.2021 г.; 1247,20 лева - законна лихва за периода 03.04.2021г. – 29.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2024г., до окончателното им изплащане.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К. К. Т.. Препис от исковата молба му е връчена лично на 26.03.2026г.

На 29.05.2026г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответника адв. Д. М., с който оспорва предявените искове. Моли сумата от 450 лева заплатена по договор за кредит да бъде прихваната към дължимата се главница по кредита.

Прави възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18668/2024 г. по описа на ПРС, X гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10642/16.12.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1342,93 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски. С влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в заповедта, е отхвърлено заявлението на сумите: 467,19 лева - договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 390,20 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст, за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 813,75 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси, за периода 25.03.2020 г. - 03.04.2021 г.; 235,17 лева - лихва за забава за периода 26.12.2019 г. - 03.04.2021 г.; 1247,20 лева - законна лихва за периода 03.04.2021г. – 29.10.2024г. и законна лихва от дата на входиране на заявлението до изплащане на вземането върху тези суми.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителните искове са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Относно сумите, за които е отхвърлено заявлението, са предявени осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга „Флекси“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочените възнаграждения.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на 3 горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № **** от **** г., по който на ответника е предоставена сумата от 1500 лева.

Съдът приема този факт за доказан, включително като го съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № **** от **** г./л.13-22/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 1500 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.82 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 90,67 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2175,52 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 450 лева и „Флекси“ на стойност 930 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 57,50 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3555,52 лева, по 148.17 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.