Решение № 1085 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330116364 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД. Предявеният насрещен осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Р. К. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че на 22.07.2022г. ищецът сключил с първия ответник договор за потребителски кредит и с второто дружество договор за поръчителство, като усвоил изцяло предоставената в заем сума. По договора за кредит лихвеният процент бил 37.74 %, а ГПР – 50 %. Твърди се, че действително приложеният ГПР в кредитното правоотношение бил различен от посочения в договора. Уговореното възнаграждение за поръчителя било разход по кредита, който следвало да се включи при изчисляването на ГПР, а това не било направено. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният, представлявало заблуждаваща търговска практика. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл.5 ЗПК, поради което потребителят бил лишен от право да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности да сключи кредитната сделка. Посочен бил в договора лихвен процент от 37.74 %, фиксиран, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и размер на такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира ГПР от 50 %.

Съдържа се позоваване на практика на СЕС. Договорът бил нищожен и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Не била налична информация относно размера на лихвения процент на ден. Ако не се приемат за основателни доводите за нищожност на договора се сочи, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на обезпечение не е произвела действие. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение противоречало на целта на ДиректИ. 2008/48, транспонирана в ЗПК, като според съответните норми и чл.16 ЗПК, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Клаузата за възнаграждение за поръчителя прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата 1 институция върху самия длъжник и водило до допълнително увеличаване размера на задълженията му. Така „Кредисимо“ АД договаряло в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 ЗЗД. В случай, че се приеме нищожност на договора за кредит, нищожен бил и договорът за поръчителство, предвид акцесорния му характер. Изначално недействителна била и клаузата на чл.4, ал.1 от договора за осигуряване на обезпечение. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са нищожни. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, със становище за нередовност на исковата молба, поради неточно посочен ЕГН на ищцата. Оспорват се предявените искове. Твърди се, че заемната сума не е 1500 лв., а 1632.34 лв. Оспорва се, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Ищцата имала възможност да избере необезпечен кредит. Твърди се, че кредитодателят е извършил проверка на кредитоспособността. Твърди се, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по чл.280 и сл. ЗЗД. Оспорват се твърденията за липса на насрещна престация по договора. Ищцата можела да се възползва от правото по чл.29 ЗПК и да се откаже от договора. Тя не била направила това, напротив усвоила заемната сума. Наличието на свързаност между двете дружества не водило до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Кредисимо ЕАД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит на 22.07.2022г. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Погасителният план отговарял на изискванията на закона. Посочва, че сключването на договор с поръчител било предвидено като възможност, а не задължение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере необезпечен кредит. Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Предявява насрещен иск, като претендира сумата от 483.60 лв., дължима и падежирала главница по първите 6 бр. погасителни вноски, с падежи 31.08.2022г., 30.09.2022г., 31.10.2022г., 30.11.2022г., 31.12.2022г., 31.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до изплащане на сумата. Дори и да се приемело, че договорът е недействителен, дължала се чистата стойност на кредита от 1632.24 лв., в която връзка се предявява евентуален осъдителен иск.

Постъпил е писмен отговор на насрещен иск от Р. М., със становище за недействителност на договор за кредит на основание чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Съдържа се позоваване на т.18 на ТР № 4/2013г., като се сочи, че липсва надлежно връчено уведомление от страна на кредитодателя за настъпила предсрочна изискуемост. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за поръчителство, сключен на 22.07.2022г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Р. К. М., в качеството им на поръчител и потребител.

Представени са по делото Общи условия за предоставяне на кредити, както и договор за потребителски кредит № *** от 22.07.2022г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и Р. К. М., в 2 качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател. Представено е и Приложение № 1 към договора, видно от което общият размер на кредита е 1632.24 лв., срок на кредита:

14 месеца, брой на погасителните вноски: 14.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по договора за потребителски кредит № ***/2022г. е 1 632.24 лв., като 1500 лв. са преведени на Р. М. чрез „Изипей“ и сумата е получена на каса, а 132.24 лв. са платени от „Кредисимо“ ЕАД на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за застрахователна премия. Плащания по договора за кредит от страна на Р. М. не са извършвани.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № *** от 22.07.2022г. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по договора за потребителски кредит № ***/2022г. е 1 632.24 лв., като 1500 лв. са преведени на Р. М. чрез „Изипей“ и сумата е получена на каса, а 132.24 лв. са платени от „Кредисимо“ ЕАД на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за застрахователна премия. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/22.07.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на 3 поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит от 22.07.2022г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед изложеното, предявеният главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 22.07.2022 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквИ.лентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Поради това съдът намира, че предявеният главен иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.