Решение № 155 от 10.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д.Калчева като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20225000600262 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 33 НПК.

С присъда № 260034/06. 07. 2021 г., постановена по НОХД № 1038/2020 г., Хасковският районен съд е ПРИЗНАЛ подс. Г.С.С. за ВИНОВНА в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Х., в съучастие с подс. Д. М. С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д. М. С. имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент - собственост на Община Х., находящ се в град Х., на адрес: бул. „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез сключване на договор за покупкопродажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинила имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100 лв./двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.

209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е НАЛОЖИЛ наказание 1

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като я признал за НЕВИННА в това, че с деянието е причинила имотна вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в тази част.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. М. С. за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Х., в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е поддържал заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент - собственост на Община Х., находящ се в гр.

Х., на адрес: бул. „В.Л." № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100 лв. /двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл.

209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го е признал за НЕВИНЕН в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г., включително, в град Х., в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е възбудил заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент - собственост на Община Х., находящ се в град Х., на адрес: бул. „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап, *, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., както и в това, че с деянието е причинил имотна вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в тази част.

На основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

2

С решение № 45/18. 04. 2022 г. по ВНОХД № 494/2021 г. Окръжен съд Хасково е изменил първоинстанционната присъда в наказателно – осъдителната й част, като е признал подс. Г.С. и Д. С. за НЕВИННИ в това да са причинили имотна вреда на А. С. и Т. М., както и да са причинили имотна вреда на Г.М. в размер над 23 000 лева, както и в наказателно – осъдителната й част относно размера на наложените на подсъдимите наказания, като е намалил наказанието на подс. Д. С. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66 ал. 1 НК, а на подс. Г.С. е намалил наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Отменена е присъдата в гражданско – осъдителната й част, като е постановено подсъдимите да заплатят солидарно на Г.М. 23 000 лева обезщетение за причинените й от деянието по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, а гражданският иск на А. С. и Т. М. е ОТХВЪРЛЕН като основателен.

Присъдата на РС Хасково в останалата й част е потвърдена.

В Апелативен съд Пловдив е депозирано искане по чл. 420 ал. 2 НПК от Д. С., чрез неговия защитник /пълномощно л. 17 НД/В/, с доводи осъденият да бъде ОПРАВДАН. Алтернативно, да се възобнови ВНОХД № 494/2021 г. по описа на Окръжен съд Хасково и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или се намали наложеното наказание.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Хасковският районен съд, а във въззивното производство и Окръжният съд, подробно са изяснили фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното:

През 2018 г. А. С. и Т. М., обитавали от дълги години апартамент, собственост на Община Х., находящ се в гр. Х., на адрес: бул. „В.Л.“ № *, вх.

3

*, ет. *, ап. *. Имали сключен договор за наем на общинско жилище с Община Х., като периодично договорът бил подновяван. Жилището било обитавано и от дъщеря им – св. Г.М.. Въпреки множеството опити и неколкократно подавани молби за закупуване на апартамента, до разрешение от Общински съвет – Х. за продажба на жилището по реда на Закона за общинската собственост не се стигнало.

Инстанциите по същество са приели за установено, че по същото време Г.С. заемала длъжността „старши експерт Жилищна политика“ в Дирекция „Икономическа и стопанска дейност, управление на общинската собственост“ - Отдел „Разпореждане с общинска собственост“ в Община Х.. В изпълнение на служебните й задължения често контактувала с наемателите на общински жилища, включително и с А. С..

През месец март 2018 г., в разговор по телефона, му заявила, че срокът на действащия договор за наем на обитавания от него общински апартамент изтичал. Свидетелят бил наясно със заеманата длъжност от Г.С., знаел, че същата изпълнявала служебните си задължения в сградата на Община Х..

През месец март 2018 г. той и Т. М. посетили подсъдимата в сградата на Община Х.. Изявили желание да закупят обитавания от тях под наем общински апартамент. Г.С. споделила, че апартаментът бил „много скъп“, тъй като струвал около 35 000 – 40 000 лева. А. С. се разубедил.

Според мотивите в присъдата, въпреки че продажбите на жилища общинска собственост не попадали в преките задължения на осъдената, тя доверила на пострадалите, че предстояло намаляване на цените на общинските жилища. Решила да представи Д. С. като „оценител“, на когото следвало да се заплати част от сумата за закупуване на процесния апартамент, за да бъде изготвена оценка на имота, по-ниска от пазарната такава.

През месец април 2018 г. покойният вече брат на А. С. - О.С. му предал, че бил на центъра в гр. Х.. Срещнал Г.С., която познавал. Тя му казала: „Брат ти искаше да купува апартамент, ако даде 3000 лева ще уредим документите“. О.С. се срещнал с брат си и му предал какво точно му е казала подсъдимата.

На 24.04.2018 г. А. С. и Т. М. отишли в сградата на Община Х., където отново се срещнали с Г.С.. На проведената тогава среща, въпреки че била наясно за липсата на решение на Общински съвет – Х. за разпореждане с 4 процесния апартамент, както и че същият не бил включен в инвестиционната програма, тя формирала у пострадалите невярната представа относно обстоятелството как ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамента. Трябвало да заплатят 3000 лева на „оценител“, с оглед изготвяне на по-ниска оценка на апартамента, както и че ще трябва да платят като цена за закупуването сумата от 23 000 лева. „Оценителят“ бил адвокат Д. С..

Необходимо било да депозират молба за закупуване на жилището, поради което попълнила собственоръчно от името А. С. текста на искането.

То е заведено от Г.С. в деловодната система на Община Х. с peг. индекс ***, от дата 24.04.2018 г. с код за достъп: ****.

На следващия ден А. С. отново отишъл в сградата Община Х.. Попитал Г.С. кога, къде и на кого трябва да предаде посочената от нея сума от 3000 лева за оценка, за която ясно осъзнавал, че представлява рушвет. Според заявеното от подсъдимата, това не могло да стане в сградата на Община Х., а трябва да я предаде на на човек, посочен му от неговия брат - О.С..

На 26.04.2018 г., О.С., А. С. и Г.М. отишли до клон на Банка „*“ ЕАД в град Х., където последната от открития на нейно име срочен влог, в който били внесени сумата от разпореждане с недвижими имоти и семейните им спестявания, и изтеглила сумата от 3015 лева. След това до бензиностанция „*“ в град Х. се срещнали с Т.К. – съпруг на осъдената и Г.М. му предала сумата от 3000 лева.

Няколко дни след това А. С. и Т. М. отишли в Община Х., където отново се срещнали с Г.С.. Тя заявила, че оценител на процесния апартамент ще бъде Д. С.. Обяснила им къде се намира кантората му, както и че освен изготвянето на оценка на апартамента, същият ще им помогне да се снабдят с необходимите документи за закупуването му.

През месец май 2018 г. А. С. получил обаждане по мобилния си телефон от Г.С., която му казала, че апартаментът е готов, трябва да плати тези пари.

Заявил, че ще му трябва време, за да се сдобие със сумата от 23 100 лева, като мислел, че 23 000 лева са за закупуването на апартамента, а 100 лева – за почерпка, както и че искал да ги преведе по банкова сметка на Община Х..

Подсъдимата обаче настояла, че трябвало да предаде сумата за „закупуване“ на процесния апартамент лично на Д. С. в срок до 15-20 дни.

Пострадалите отново отишли в сградата на Община Х., където се 5 срещнали с Г.С.. Двамата й казали, че искат да преведат по банкова сметка на общината. Същата им заявила, че ако бъде извършен банков превод на въпросната сума, съществувала опасност да й бъде наложен запор за удовлетворяване на вземане на техен кредитор по потребителски заем, предвид наличието на вече запорирани техни сметки. Настоявала да предадат парите лично на Д. С., както и че след това същият щял да ги преведе по сметка на Община Х..

На 25.06.2018 г. А. С., Т. М. и Г.М. отишли отново до клона на Банка „*“ ЕАД град Х., където последната изтеглила от срочния влог, открит на нейно име, остатъка от семейните им спестявания, а именно сумата в размер на близо 18 985 лева. След като взели пари на заем от свои роднини – 2000 лв., и събрали пари от празненство, организирано по случай рождения ден на детето на Г.М., пострадалите успели да набавят сумата от 23 000 лева.

На 09.07.2018 г. е изготвено пълномощно и същият ден двамата отишли при Нотариус, рег. № 352 по Регистъра на Нотариалната камара - К.В., където била извършена нотариална заверка на подписите. А. С., Т. М. упълномощили Д. С. да ги представлява пред Служба по кадастъра гр. Х. към А.; Агенция по вписванията - Имотен регистър; Районен съд - Хасково и Община Х., във връзка с издаването на скица, данъчна оценка, удостоверение за тежести и вписването на процесния апартамент в имотен регистър.

Няколко дни след подписване на пълномощното пострадалите се срещнали отново с осъдения, за да му предадат 23 000 лв. А. С. поискал му се изготви разписка в уверение на това, че е предал горепосочената парична сума, но Д. С. изрично отказал. Това отново разколебало пострадалите и те веднага отишли при Г.С.. С. категорично отказала да приеме паричната сума от пострадалите и внесе по сметка на общината. Заявила, че това ще стори Д.