Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43 от 27.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 44/2024
Вид
Определение № 43
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.619 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000044 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от „КТБ“ АД – в несъстоятелност против Разпореждане № 314/ 13.12.2023 г. по т.д. № 78/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е прекратил производството по делото поради неотстранени нередовности.

Жалбоподателят счита, че липсват ясни мотиви и волята на съда е абсолютно неразбираема, поради което моли разпореждането да бъде прогласено за нищожно.

Евентуално претендира то да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Излага, че искът му е конкретизиран, а по отношение изискването от съда да бъде посочен електронен адрес за връчване на книжа неправилно съдът приел, че за Банката, чийто лиценз е отнет, впоследствие е открито производство по несъстоятелност и тя е обявена в несъстоятелност, са приложими общите правила на ГПК за връчване на книжа.

Поддържа, че е приложима специалната разпоредба на чл.619 ТЗ, към която препраща чл.6 ЗБН и призоваването й следва да се извърши по адреса на управлението й.

В срока за отговор „Дунарит“ АД е заел становище за неоснователност на въззивната частна жалба. Развива подробни съображения защо исковата молба на Банката е нередовна. Сочи, че съдът е дал ясни и точни указания, които не са били изпълнение от ищеца, при което правилно производството е прекратено. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.

ВТАС констатира следната фактическа обстановка:

„КТБ“ АД – в несъстоятелност е ищец по т.д. № 78/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, като първоначално исковата претенция против „Дунарит“ АД е била с правно 1 основание чл.422 ГПК. След обезсилване на издадените в полза на Банката заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, съдът е прекратил производство по делото с Определение № 81/ 28.02.2023 г., но актът му е бил отменен от ВТАС и делото върнато за продължаване на процесуалните действия по него. С Разпореждане № 672/ 08.06.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания ищецът „да приведе претенцията си съобразно законовите изисквания с оглед влязло в сила Определение № 600/ 17.11.2022 г., постановено по по ч.т.д. № 2241/ 2022 г. на ВКС“. С молба-уточнение вх. № 6941/ 19.07.2023 г. искът е изменен в осъдителен. Сочената молба-уточнение поради деловоден пропуск не е прошнурована по делото, а бе констатирана от ВТАС прикрепена към кориците на папката. С Разпореждане № 1013/ 26.09.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение повторно с указания ищецът да посочи електронен адрес за връчване на книжа чрез ЕПЕП или квалифицирана услуга за ел. препоръчана поща, както и да конкретизира обстоятелствата, от които произтича заявената осъдителна претенция, да представи справка по чл.366 ГПК и да посочи банкова сметка, по която ответникът да изпълни задължението си по иска. В изпълнение на това разпореждане Банката е депозирала молба-уточнение вх. № 9818/ 25.10.2023 г., в което е заявила, че обстоятелствата, на които основава осъдителната си искова претенция са същите, на които е основавала и установителния си иск, но въпреки това ги е преповторила, представила е справка по чл.366 ГПК, посочила е и банкова сметка. По отношение на искането за посочване на електронен адрес за връчване на книжа е обосновала същото становище, което поддържа и във въззивната частна жалба – за неприложимост на чл.50 ал.5 ГПК вр. чл.38 ал.2 ГПК. С обжалваното разпореждане ОС – Русе е приел, че ищецът „КТБ“ АД – в несъстоятелност не е изпълнил дадените му указания за привеждане на иска в съответствие с влязлото в сила Определение № 600/ 17.11.2022 г. по ч.т.д. № 2241/ 2022 г. на ВКС и за посочване на електронен адрес за връчване на книжа с оглед изискванията на чл.38 ал.2 ГПК, поради което е постановил прекратяване на производството по делото. Диспозитвът на акта е непрецизен при съобразяване разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК, която предвижда връщане на исковата молба при неотстраняване в срок на указаните нередовности, а прекратяването на делото е последица от връщането й.

При така установеното, ВТАС намира подадената частна жалба за основателна.

След отмяна от ВТАС на прекратителното Определение № 81/ 28.02.2023 г. на ОС – Русе и връщане на делото съдът е оставил исковата молба без движение и въпреки дадените от него неясни указания относно нередовността на исковата молба /указанията не могат да бъдат извлечени и от мотивите на акта, доколкото такива фактически липсват, а определението на ВКС, към което е направено препращане единствено приема частна касационна жалба на ищеца за процесуално недопустима/, ищецът е отстранил нередовността като е изменил исковата си претенция от 2 установителна в осъдителна такава. По този начин, още на 19.07.2023 г. исковата молба на „КТБ“ АД – в несъстоятелност е приведена в съответствие с изискванията на закона и не са били налице никакви други нередовности, обуславящи оставянето й без движение. Повторното й оставяне без движение е лишено от процесуално основание.

Съдът е указал да бъдат конкретизирани обстоятелствата, на които се основава искът, при все че ищецът ясно е изложил всички факти за съществувалото между страните правоотношение и не би могъл да измени обстоятелствата, след като вече е изменил петитума на иска си. Правилно ищецът е възразил по така дадените му указания, че обстоятелствата, на които основава осъдителната си искова претенция, са същите, на които е основавал и установителния си иск. Непосочването на банкова сметка, по която при евентуално решение в полза на ищеца да му бъдат преведени присъдените парични суми, не е нередовност, която може да обуслови прекратяване на производството. Непредставяне на справка по чл.366 ГПК също не съставлява нарушение, което може да бъде санкционирано с връщане на исковата молба, тъй като законът не предвижда такава последица. Тази справка съдържа начина на изчисление на претендираното от ищеца парично вземане, когато това е необходимо, а в конкретния казус такава необходимост липсва, защото исковата претенция е основана на договор за банков кредит и установяването на размера на отделните вземания по договора винаги изисква специалните знания на вещо лице, а отделно от това като доказателство по делото е приложено ч. гр. д. № 193/2022 г. на РС – Русе, в което е налице детайлна конкретизация на вземането. Видно е, че по същество съдържанието на представената от ищеца в изпълнение на указанията на съда справка по чл.366 ГПК възпроизвежда изложеното в исковата молба относно размерите на отделните вземания по договора. Що се касае до изискването на съда ищецът да посочи електронен адрес за връчване на книжа, ВТАС намира, че преценката му за приложимост на разпоредбата на чл.50 ал.5 ГПК спрямо ищеца е неправилна, но не по съображенията, изложени от Банката. Чл.619 ТЗ, към който препраща чл.6 ЗБН, визира връчване на книжа на Банка – длъжник единствено в производство по несъстоятелност, докато производството по т.д. № 78/ 2022 г. е производство по осъдителен иск, който се разглежда по реда на ГПК и за него са приложими разпоредбите на този закон.

Независимо от това, чл.50 ал.5 ГПК не може да се приложи за ищеца, тъй като цитираната норма се отнася само до финансови и кредитни институции, каквато „КТБ“ АД не е към датата на предявяване на иска, защото лицензът й е отнет и тя е обявена в несъстоятелност. Призоваването й и връчването на книжа следва да се извърши на посочения от нея адрес, където видно от делото, тя е откривана, надлежно е уведомявана за всички процесуални действия и е реализирала следващите от тях процесуални права.

По изложените съображения обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ОС – Русе за продължаване на 3 процесуалните действия по разглеждане на редовната искова молба на „КТБ“ АД – в несъстоятелност против „Дунарит“ АД.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 314/ 13.12.2023 г. по т.д. № 78/ 2022 г. по описа на ОС – Русе като незаконосъобразно.

ВРЪЩА т.д. № 78/ 2022 г. по описа на ОС – Русе за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4