Решение № 4671 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4671 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100509426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 11500/16.06.2025г., постановено по гр.дело № 63983/2024г. по описа на СРС, 168-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Д. Д. Н. и Б.

Д. Н. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено че ответниците дължат поравно на „Топлофикация София” ЕАД сумата 152.41 лева (по 76.21 лева), представляваща цена на доставена през периода от м.01.2017г. до м.04.2019г. топлинна енергия, сумата 28.36 лева (по 14.18 лева) – мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 21.09.2020г., сумата 29.57 лева (по 14.78 лева) - цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., и сумата 6.11 лева (по 3.05 лева) – мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 21.09.2020г., с които се обогатили неоснователно, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 46319/2020г. по описа на СРС, 168-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът намира, че били доказани елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот, които не сключили договор с ищеца за доставката на топлинна енергия. В имота 1 на ответниците топлинна енергия била доставена през заявения по делото период, предвид на което и ищцовото дружество се обеднило, а ответниците се обогатили с цената на разходената топлинна енергия. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответниците Д. Д. Н. и Б. Д.

Н. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не са заявили становища.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е частично неправилно на въведените с жалбата основания, по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД излага, че в периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. доставил в имот на ответниците – гаражи 1, 9 и 20, представляващи фризьорски салон, с аб. № 386231/инст. 4000133650, на адрес гр. София, ул. ****, топлинна енергия на стойност 152.41 лева, с която сума ответниците се обогатили неоснователно за сметка на ищеца предвид липсата на сключен писмен договор за доставка. За периода от 01.12.2017г. до 21.09.2020г. му дължали и обезщетение за забавата в размер на 28.36 лева. Дължали му също главница за дялово разпределение на стойност 29.57 лева за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г. и 6.11 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 01.10.2017г. до 21.09.2020г., както и законни лихви върху главниците, считано от 28.09.2020г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което по ч.гр.д. № 46319/2020г. по описа на СРС, 168-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба и в хода на производството по делото не са депозирали становища. Не са изложили никакви оспорвания по съществото на исковете, като с възражението си по чл. 423 ГПК са изложили оплаквания единствено относно връчването на заповедта по чл. 410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо 2 или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответниците. Липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД.

Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответниците, като не заплатили цената на доставената в имота им ТЕ, си спестили разходи, които следвало да направят.

По делото са представени неоспорени писмени доказателства, в т.ч. 3 бр. нотариални актове от 17.11.2000г., разрешение за ползване на сградата с гаражи, помещения за магазини, помещение за фризьорски салон, помещение за абонатна станция, трафопост и др., находящ се на адрес гр. София, ул. ****, акт обр. 16, постановление за налагане на възбрана от 22.05.2014г., и др. от съдържанието на които се установява, че ответниците Д. Д. Н. и Б. Д. Н. придобили правото на собственост върху процесните три гаража – фризьорски салон, находящ се в гр. София, ул. ****, на партера.

Установява се от представените по делото и неоспорени доказателства – идентификация на топлоснабдяван имот от 12.11.2005г., акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в сградата на ул. ****, фризьорски салон, с приложения, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на адреса, с който „Термокомплект“ ООД било избрано за топлинен счетоводител, сключен между етажните собственици и ФДР договор от 10.06.2005г., формуляр за извършен на 15.05.2018г. отчет, в който за имота на ответниците – фризьорски салон е положен подпис за отчетените показания за БГВ, неоспорени справки за разход на топлинна енергия, извлечение от сметка за аб. № 386231/инст. 4000133650 и др., че сградата в режим на ЕС, в която процесния фризьорски салон /гараж 1, 9 и 20/ се намирал, била присъединена към топлопреносната мрежа и в нея ищецът доставял топлинна енергия.

Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че между ищеца и ответниците не бил сключен писмен договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Ето защо ищецът може да претендира цената на доставената в имота на ответниците топлинна енергия за стопански нужди единствено на извъндоговорно основание, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като ответниците не заплатили цената на доставената в имота им ТЕ, с което си спестили разходи, които следвало да направят.

3

В нито един етап от развитието на производството по делото ответниците Д. Д.

Н. и Б. Д. Н. не са оспорили твърдението на ищеца, че са получили доставената през исковия период в имота им топлинна енергия. Данни за противното не са видни и от доказателствата по делото. Напротив – в талона за главен отчет от 15.05.2018г. подпис на потребител е положен от Н.а – тяхна майка и пълномощник, подала и възражението им по чл. 423 ГПК.

Представените от ищеца по делото писмени доказателства, в т.ч. формуляр за отчет, извлечение от сметка, справки за разход на топлинна енергия и др. не са оспорени от ответниците. От същите се установява твърдението на ищеца, че доставил в имота на ответниците топлинна енергия на претендираната по делото стойност от 152.41 лева.

Задължението на ответниците за неоснователно обогатяване включва също и таксите за извършваната от ФДР услуга за дялово разпределение. Видно от представените по делото и неоспорени писмени доказателства същото задължение се установява в размер на сумата 29.57 лева.

При носена от ответниците тежест да установят при дължимо по делото пълно и главно доказване положителния факт на погасяване на дълга, доказателства за това не са ангажирани. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение са основателни и следва да бъдат уважени, като сумите се дължат от ответниците поравно с оглед участието им в съсобствеността.

Задължението по чл. 59 ЗЗД не е със законовоустановен падеж, предвид на което длъжникът изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение при условията на чл. 84, ал. 2 ГПК след покана. По делото не са събрани доказателства, от които при дължимото от ищеца пълно и главно доказване да се установява той да е поканил ответниците да заплатят процесните суми преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Поради това предявените искове с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят.

По горните мотиви първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в частите, в които СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, като вместо това въззивният съд уважи същите в претендираните от ищеца по делото размери. Като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, в обжалваните части, в което СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху същите главници, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

4

При този изход на спора ищецът има право на сторените пред първата инстанция разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер 150 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – претендиран размер юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди сумата 126.11 лева, дължима от ответниците поравно, т.е. по 63.05 лева. За заповедното производство на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 63.06 лева, като всеки ответник му заплати 31.53 лева.

Право на разноски пред въззивния съд имат и двете страни. Такива претендира единствено въззивника-ищец. Пред СГС ищецът е заплатил 25 лева държавна такса и е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят 21.02 лева държавна такса пред СРС и 84.07 евро – юрисконсултско възнаграждение, дължими от ответниците поравно.

Решението си СГС постановява в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Р България.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11500/16.06.2025г., постановено по гр.дело № 63983/2024г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответниците Д. Д. Н., ЕГН **********, и Б. Д. Н., ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено че ответниците дължат поравно на „Топлофикация София” ЕАД сумата 152.41 лева (по 76.21 лева), представляваща цена на доставена през периода от м.01.2017г. до м.04.2019г. топлинна енергия, и сумата 29.57 лева (по 14.78 лева) - цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., с които се обогатили неоснователно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Д. Д. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 38.96 евро (76.21 лева), представляваща стойност на доставена през периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., топлинна енергия до топлоснабден имот – гаражи 1, 9 и 20, представляващи фризьорски салон на адрес гр. София, ул. ****, партер, аб. № 386231/инст. 4000133650, и сумата 7.56 евро (14.78 лева) – главница за разпределение на топлинна енергия, 5 дължима за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.09.2020г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 46319/2020г. по описа на СРС, 168-и състав на 27.10.2020г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.