Решение № 1271 от 02.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260289 от 14 януари 2021г. по гр. д. № 13533/2019г. , Софийски градски съд, І ГО, 19 състав е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност да заплати на Ю. О. Д. сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на решение № 190/04.05.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен; осъдил ответника, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца и сумата от 160 лв. – разноски; осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 282 лв. – разноски. В решението е посочено, че е постановено при участие на контролираща страна – Прокуратурата на РБ.

Ю. О. Д. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 13533/2019г. на СГС в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и като резултат на 1 материалния закон, иска отмяна на решението и уважаване на иска до размера от 50 000 лв.

КПКОНПИ е подала отговор на въззивната жалба на ищеца, с който е оспорила жалбата.

КПКОНПИ от своя страна е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. С доводи за нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Ю. О. Д. е оспорил жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокуратурата е изразила становище, че решението в осъдителната му част, обжалвано от КПКОНПИ, следва да се отмени.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно действие на КПКОНПИ (преди КУИППД), изразяващо се в депозиране на искане за отнемане на имущество и за допускане на обезпечение без наличие на предпоставки за това, съотв. бездействие в продължителен период от време да се извърши обективна преценка в рамките на правомощията й, от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди в причинна връзка с производството, инициирано от Комисията. За да определи размера на търсеното обезщетение, съдът е приел, че производството не предпоставя извършена престъпна дейност и, че налагането на обезпечителни мерки не е публично и не води до обществено неодобрение, а причиняват неудобство и безпокойство от евентуална загуба на имуществото, като неимуществените вреди не могат да се сравняват по интензитет с тези от водено наказателно производство.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2

2а ЗОДОВ с р е щ у КПКОНПИ, като правоприемник на КУИППД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от 07.06.2016г. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от образувано, впоследствие прекратено, производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от бащата на ищеца, образувано и срещу самия ищец, освен срещу родителите и брат му, както и от налагане на обезпечителни мерки и върху имуществото на ищеца по бъдещ иск на Комисията. Ищецът поддържа, че действията на ответника в момента, когато баща му бил обвиняем и задържан под стража му, а той започнал висшето си образование, му причинили постоянен и дълготраен стрес и срив, загубил вяра в справедливостта, страх от неизвестността, влошило се здравословното му състояние, източниците на средства за издръжката му били прекъснати (в това число управляваното от баща му търговско дружество прекратило дейността си), наложен бил запор върху трудовото му възнаграждение, бил лишен от нормален и пълноценен живот, което сложило траен отпечатък върху психиката му и начина му на живот, в това число бил „свален“ и от управлявания от него автомобил. Страдал и за семейството си, като помалкия му брат преживял и остра психотравма. Изтъква, че Комисията е забавила прекратяване на производството, в което е установено, че придобитото имущество на стойност 8 826 лв. не е на значителна стойност и за придобиването му проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. На по-силно основание не е имало предпоставки за образуване на производство срещу баща му, като не е анализиран и ходът на наказателното производство, приключило в крайна сметка с оправдателна присъда. За интензитета на търпените вреди акцентира върху факта, че засегнатите от производството блага възлизат на 500 000 лв., както и, че семейното жилище било изнесено на публична продан.

В срока за отговор на исковата молба о тветникът КПКОНПИ е предприел на първо място процесуална защита срещу иска с отвод за пресъдено нещо. Сочи, че държавата е обезщетила О. Д., срещу когото е образувано производството пред Комисията и обезпечителното производство, за неимуществените вреди от обвинения за престъпления от общ характер, за които той е бил оправдан. Счита, че искът е недопустим и поради липса на правен ред, по който може да се реализира отговорността на Комисията към 3 момента на образуване на проверката и на производството по ЗОПДИППД (отм.). Наред с това поддържа, че исковата молба е нередовна поради непосочване на период, през който са търпени вредите. По същество оспорва наличие на незаконен акт, тъй като Комисията и органите й са изпълнявали законови разпоредби и при условията на обвързана компетентност, а производството е прекратено с решение на Комисията след постановяване на Тълкувателно решение № 7/30.06.2014г. по т. д. № 7/2013г. поради невъзможност да се направи обосновано предположение за придобиване на имуществото и престъплението, осъществявано през инкриминирания период. Възразил е, че ищецът е бил конституиран като ответник като син на О. Д. и не е притежавал имущество, което да е било обект на обезпечение.

Възразил е и, че бащата на ищеца (последният на 20г. към момента на допускане на обезпечението), и семейството му не са били лишени от възможност да ползват и управляват имуществото си. Ответникът е възразил и срещу твърдението за липса на анализ на наказателното производство, образувано срещу О. Д., като е посочил, че решението за прекратяване на производството пред Комисията предхожда оправдателната присъда. Оспорва и причинната връзка с твърдените вреди.

В жалбата на ищеца се съдържат оплаквания срещу обжалваното решение, че съдът не е изложил мотиви за интензитета и времетраенето на въздействие на вредните фактори и конкретното им отражение върху състоянието му, както и неправилно е счел,че ограниченията и негативните изживявания на близките му са неотносими.

В жалбата на ответника, преповторил основните си възражения от защитата по същество срещу иска, се съдържат оплаквания, че съдът неправилно е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като действията на Комисията са били законосъобразни и са извършени в рамките на закона при съобразяване на съответното фактическо положение. По този начин обобщава, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на службата, които да са отменени. Отрича настъпването на твърдените неимуществени вреди в резултат от действията на Комисията. Счита, че гласните доказателства и заключението на СПсЕ сочели на изпитан стрес, който вече е преодолян, по повод наказателното производство срещу бащата на ищеца. Не било доказано и влошаване на здравето, като по отношение на ищеца бил наложен само 4 запор върху банкова сметка. Поддържа още, че спирането на дейността на визираното от ищеца търговско дружество „Алдекс“ ООД е станало през 2014г., като негов управител е бащата на ищеца. Отрича връзка между действия на Комисията и изземване на автомобил. Счита, че психичното състояние на брата на ищеца не може да бъде установено със свидетелските показания на тяхна близка. Сочи още, че изнасянето на публична продан на апартамента на семейството е осъществено поради непогасяване на банков кредит, като ищецът и семейството му не са били лишени от възможността да ползват своето имущество. Жалбоподателят – ответник е развил оплаквания и срещу определянето на конкретния размер на обезщетението за вреди, който счита за завишен и необоснован с определени факти и обстоятелства.

Не е било спорно в първоинстанционното производство и от представените по делото документи се установява, че по мотивирано искане на КУИППД /сега КПКОНПИ/, направено въз основа на решение на Комисията № 192/04.05.2010г., на 05.05.2010г. е било образувано гр. д.

207/2010г. по описа на ОС – Ловеч за допускане на обезпечение срещу четири физически лица - Д., измежду които ищецът. Срещу ответника по обезпечението О. Д. (не се спори, че той е баща на ищеца, срещу когото е било образувано досъдебно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК), искането е насочено и в качеството му на едноличен търговец; искането за обезпечение е насочено и срещу „Алдекс“ ООД, представлявано от О. Д. (този факт е установим и от справка в ТР). Производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е образувано, след получаване на уведомление от РП- Ловеч за образувано досъдебно производство, срещу О.

Д. - с решение № 190/04.05.2010г., на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 3 ЗОПДИППД (отм.). Ищецът Ю.Д. е посочен като ответник по искането на Комисията за обезпечение в качеството си на син на проверяваното лице.

Обезпечителната мярка, поискана от молителя, която пряко засяга правната сфера на ищеца като физическо лице е запор „на банкови сметки“, по които той е титуляр. С определение № 313/05.05.2010г. по гр. д. 207/2010г. на ОС – Ловеч е допуснато обезпечение по молбата на КУИППД на иск с цена от 528 925 лв. срещу посочените от Комисията ответници по него, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор на няколко ППС, на дялове в търговски дружества и върху банкови сметки.

5

Не е спорно и, че с решение № 189/12.05.2016г. на КОНПИ е прекратено производството срещу О. Д. пред Комисията, поради това, че не може да се направи обосновано предположение за пряка или косвена връзка между придобиването на имущество на значителна стойност и престъплението, за което О. Д. е привлечен като обвиняем. В мотивите към решението си КОНПИ се е позовала на „ ТР № 7/2013г. от 30.06.2014г. на ВКС“ и е приела ,че по време и след осъществяване на престъпната дейност придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна стойност и за придобиване на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. С прекратителното решение е възложено на ТД – Велико Търново да подаде молба до ОС – Ловеч за отмяна на наложените обезпечителни мерки с цитираното по-горе определение, така и с определение по ч. гр. д. № 348/2010г. върху имущество на О. Д., М. Д., на ЕТ, регистриран от О. Д. и на „Алдекс“ ООД. Молба за отмяна на обезпечението е депозирана пред ОС – Ловеч на 17.05.2016г., а с определение № 276/18.05.2016 г. по ч. гр. д. № 207/2010г. на ОС – Ловеч допуснатото обезпечение е отменено. Не се спори, че това определение е влязло в сила на 07.06.2016г.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Д.–стринка на ищеца, чиито показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. От тях е установено по делото, че след задържането на баща му през нощта, Ю., който тъкмо станал студент по право, много се стреснал и уплашил, шок за него било и, че върху всичко, което притежавали, Комисията наложила запор, чувствал се безпомощен от атаката срещу баща си; Ю. се променил, от усмихнат и ведър се затворил в себе си, разделил се с приятелката си, отразило му се, че майка му постоянно плачела и, че братчето му посещавало психолози, което според свидителката имало страхова невроза.