Решение № 51 от 11.02.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Търговище , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йоханна И. Антонова при участието на секретаря Женя Л. Иванова като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело № **203530101111 по описа за 2020 година

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

344,ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

Ищцата З. И. Х. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Р. Р.-ТАК, твърди в исковата молба, че по силата на трудов договор № 1/01.03.2018г. сключен с ответника „Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК 204987609, гр.Ш., представлявано от Д. Д., работела на длъжност „касиер”. Твърди също, че макар работодателят й да знаел, че е бременна и е преживяла спонтанен аборт, на 31.08.2020г. работодателят изготвил едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, както и заповед № 7/31.08.2020г., с която трудовият договор се прекратява на осн. чл.

328,ал.1,т.3 от КТ поради намаляване обема на работа, считано от 01.09.2020г., в които документи е отразено, че са връчени на 31.08.2020г., но за които твърди, че е получила по пощата на 09.09.2020г., по време, когато вече била в отпуск по болест въз основа на болничен лист № Е20201582083, издаден за периода от 31.08.2020г. до 12.09.2020г. Като счита, че при уволнението й работодателят е нарушил правилото за закрила по чл.

333,ал.1,т.4 от КТ, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, както и за възстановяването й не предишната длъжност в ответното дружество; в условията на евентуалност, твърди, че работодателят не е извършил задължителният подбор, не са сравнявани професионалните качества и умения на работещите на длъжност „касиер”, нито работодателят е посочил фактори за намаляване обема на работата, поради което моли съда в условията на евентуалност да признае уволнението за незаконосъобразно и да го отмени, 1 като я възстанови на предишната длъжност; претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв Р. Р.ТАК, който пледира за уважаването на главния иск по чл. 344,ал.1 от КТ, в евентуалност- за уважаване на евентуалния такъв, както и за възстановяване на ищцата на предишната длъжност, като излага, че ответникът не е установил намаляване обема на работа и това обстоятелство да се е отразило на работата на ищцата, нито, че преценката при извършения подбор е била обективна, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез адв.С. Е.-ШАК, предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага се, че работодателят не е бил уведомен за здравословни проблеми на ищцата, като на процесната дата 31.08.2020г. същата е била на работното си място, където е направен опит да й се връчат предизвестието и уволнителната заповед и й е обяснено, че поради намаляване обема на работа е извършен подбор, при което трудовото й правоотношение следва да се прекрати.Твърди се, че ищцата е отказала да подпише предизвестието и уволнителната заповед, което е удостоверено от двама свидетели.Сочи се, че независимо от изложеното, на 04.09.2020г. с куриерска пратка на ищцата са връчени посочените документи, както и трудовата й книжка, а на 08.09.2020г. работодателят е получил по куриер болничния лист на ищцата № Е20201582083, издаден на 03.09.2020г. Твърди се още, че на 03.09.2020г. на ищцата е изплатена сумата от общо 1314,24лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни, както и обезщетение за неспазеното предизвестие, ведно с полагащото й се трудово възнаграждение за м.август 2020г. Относно посоченото в заповедта уволнително основание, ответната страна твърди, че поради ограниченията вследствие на пандемията от корона вирус, продажбите в магазина са спаднали драстично, увеличили се разходите на работодателя при намалени приходи, което довело до намаляване обема на работата. Тъй като на длъжност „касиер” работели двама служители, работодателят решил да извърши подбор между тях, който възложил на двама свои служители-Б. М. и М.М.. След като комисията извършила подбора, който не бил в писмена форма, на управителя било съобщено, че другата служителка на длъжността „касиер” И. Р. показва по-добри умения и качества за изпълнение на трудовите си функции, при което работодателят преценил, че следва да прекрати трудовото правоотношение на ищцата.Излага се, че от гласните доказателства е установен намаления обем на работа поради пандемията от корона вирус, при което служителите са излизали и в неплатен отпуск, а подборът е законосъобразно извършен.С оглед на изложеното, ответникът приема, че не са налице действия, опорочаващи процедурата по подбор, както и уволнителната такава, поради което моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани; претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалния представител на ответника адв. С. Е.-ШАК поддържа въведените възражения и пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Не се спори между страните по делото за това, че между ищцата и ответника е било налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 842/01.07.2014г.(приложен по делото), по силата на който ищцата била назначена на длъжност „касиер” в ответното дружество, с място на работа ТМ”Техномаркет” гр.Търговище, бул.”С.”, № **, на осн. чл. 68,ал.1,т.3 от КТ, а видно от Допълнително споразумение № 7/01.01.2020г. към трудов договор № 1/01.03.2020г. е уговорено, че ищцата ще работи на длъжност „касиер” със същото място на работа и трудово възнаграждение в размер на 630лв. месечно и допълнително такова за трудов стаж в размер на 3%. От Предизвестие изх.№ 1/31.08.2020г. на работодателя се установява, че същият е уведомил ищцата, че поради намаляване на обема на работа във фирмата, която засяга длъжността на ищцата „касиер”, на осн. чл. 328,ал.1,т.3 от КТ работодателят й отправя едномесечно писмено предизвестие по чл. 326 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, с изтичането на срока на което трудовият договор ще бъде прекратен.На копието на предизвестието, представено по делото от самата ищца е отразено, че същото е връчено пред двама свидетели-Б. М.-офис мениджър и М. М.-супервайзър, като същото не е подписано от ищцата.От представената от ищцата уволнителна заповед № 7/31.08.2020г., се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.3 от КТ с посочено основание „намаляване обема на работа”, считано от 01.09.2020г., като същата не е подписана от ищцата, а е връчена в присъствието на същите двама свидетели. От платежно нареждане от 03.09.2020г. се установява, че работодателят е изплатил на ищцата сумата от общо 1314,24лв. От известие за доставяне от 04.09.2020г. се установява, че работодателят е изпратил на ищцата 2 бр. трудова книжка, предизвестие и заповед за освобождаване, получени лично от ищцата на 09.09.2020г. От графици за работа на служителите в магазина за м. юли, август и септември 2020г. се установява, че в него са работели двама касиери, един от които е ищцата, трима консултанти, офис мениджър и супервайзър до края на м.август, а през м. септември на работа е бил само един касиер.По делото е представен болничен лист № Е20201582083 от 03.09.2020г., издаден на ищцата от МБАЛ Търговище, ЛКК АГО, от който се установява, че същата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 31.08.2020г. до 12.09.2020г., а от изисканата Справка за отчетените прегледи на ищцата, издадена от МБАЛ Търговище се установява, че на 31.08.2020г. ищцата е била прегледана от личния й лекар, като е била и консултирана от специалист-д-р Б. Ф..В съдебно заседание, проведено на 10.12.2020г. е прието за безспорно между страните обстоятелството, че на 31.08.2020г. ищцата е била в регламентиран почивен ден, но е извикана за връчване на уволнителната заповед и се е явила при работодателя, като към този момент, все още не й е бил издаден болничен лист. От разпита на св.М. Т. М.супервайзор в процесния магазин и св. Б. С. М.-офис мениджър се установява, че управителят им възложил да извършат подбор между двамата касиери, тъй като трябвало да се съкрати една бройка от тях.Двамата служители уточнили, че ще извършат подбора чрез точкуване на двете касиерки по три показателя-образование(10-20т.), трудови качества и умения(20-40т.) и начин на изпълнение на възложената работа(20-40т.).Свидетелите 3 твърдят, че извършили подбора на 15.08.2020г., като по първия показател ищцата получила 20т., тъй като е с висше образование, а другата служителка-10т., тъй като е със средно образование. По втория критерий ищцата получила 20г., тъй като свидетелите твърдят, че същата, която имала задължения освен работа на касата и да консултира клиенти, многократно е влизала в конфликт с клиенти, докато другата служителка била учтива към клиентите, за което получила 40т. Относно третия критерий ищцата получила 20г., тъй като често и не в регламентираните почивки излизала, за да пуши и пие кафе, често оставяла касата, без да се обади на ръководителите, които биха могли да я заместят, докато другата служителка не пуши и не пие кафе и стриктно изпълнява задълженията си.Така, като краен резултат, ищцата получила 60т., а другата служителка 90т., който резултат свидетелите съобщили на управителя и становището им било, че следва да се освободи ищцата.Показанията на двамата свидетели са еднопосочни не само относно проведения подбор, но и относно връчването на заповедта на ищцата, като същите са били свидетели на нейния отказ да подпише предизвестието и заповедта и същите твърдят, че към момента на връчването на документите на 31.08.2020г. ищцата не ги е уведомила, че е в болнични.Относно намаляване обема на работа, св. М. твърди, че от началото на пандемията работата драстично намаляла, като се наложило дори няколко пъти служителите да излизат в неплатен отпуск през м.април 2020г., а работодателят кандидатствал по програмата „60 на 40”, но за това се изисквало много време за одобрение.Твърди още, че работодателят решил за освободи една от касиерките, тъй като консултантите не могат да работят на каса, а на касата могат да работят освен касиерките и двамата свидетели. Съдът, съобразявайки обстоятелството, че свидетелите са в трудово-правни отношения с ответника, приема, че следва да кредитира показанията им, като еднопосочни и отговарящи и на останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По обуславящият главен иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 вр. чл. 344,ал.3 от КТ:Оспорва се прекратяване на трудов договор на осн. чл. 328,ал.1,т.3 от КТ, обосновано с доводи за липса на предпоставките за законосъобразното му прекратяване, а именно- нарушаване на предварителната закрила, въведена с разпоредбата на чл. 333,ал.1,т.4 от КТ, съобр. която в случаите по чл. 328,ал.1,точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. От събраните доказателства по делото, както и от приетото за безспорно между страните в съдебно заседание съдът приема за установено, че на 31.08.2020г., когато ищцата се е явила при работодателя за връчване на уволнителните документи, същата все още не е имала издаден болничен лист, респ. не е била в отпуск по болест.За да се ползва от посочената предварителна закрила по чл.

333,ал.1,т.4 от КТ, ищцата е следвало да е започнала ползването на разрешения й отпуск, както и да е уведомила работодателя си, че ще го ползва, които обстоятелства в случая не са налице, поради което съдът приема, че предявения иск за признаване на уволнението й за 4 незаконосъобразно поради нарушаване на изискванията на предварителната закрила е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 вр. чл. 344,ал.3 от КТ (в тази връзка Решение № 155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о., Решение № 283/08.07.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г., IV г. о., Решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о. и др.).