Определение № 9825 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9825 гр. Варна, 24.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г. като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20243110113770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 50117/23.06.2026г. от П. Б., с която е обективирано искане за изменение на постановеното по дело Решение № 2525 / 22.06.2026г. в частта за разноските като счита, че не следва да бъдат присъждани разноски в негова тежест, доколкото молбата за защита касае лице, което не е навършило 18 години. Сочи, че е действал като представител на своето дете и молбата ие подадена за защита единствено по отношение на него. Приема, че разноските по делото не следва да бъдат присъждани и моли за изменение на решението в този смисъл, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Със становище с № 57705/17.07.2026г. излага съображения, че присъждането на разноските в негова тежест противоречи на съдебната практика, доколкото се касае единствено за непълнолетно лице.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е подала отговор на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като излага доводи, че молбата е неоснователна.

Посочва се, че изключението, въведено в чл. 11, ал. 3 ЗЗДН не засяга разноски във връзка с осъществяване на процесуална защита на ответника и молбата не следва да бъде уважена.

Съдът след като съобрази изложените от всяка страна доводи и при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира следното от правна страна:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска изменение на постановения акт. Същата е депозирана в предвидения преклузивен срок.

Производство по реда на ЗЗДН е било образувано по молба от П. А. Б., действащ като баща на А. П. Б., ЕГН **********, срещу Р. Г. Ж., ЕГН ********** с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН за 1 защита на детето А. П. Б., ЕГН **********. Молбата е разгледана по същество и с постановения краен акт – решение № 2525/22.06.2026 г. по гр.д. № 13770/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, съдът е отхвърлил молбата, депозирана от П. А. Б., ЕГН **********, адрес: град Добрич, бул. .....

..... като баща на А. П. Б., ЕГН **********, адрес: град Аксаково, ..... срещу Р.

Г. Ж., ЕГН **********, адрес: град Аксаково, ул. ..... с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН за защита на детето А. П. Б., ЕГН **********.

С постановеното решение П. А. Б. е осъден да заплати държавна такса в размер на 12,78 евро в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна и адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, в полза на Р. Г. Ж..

Нормата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН посочва, че при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в сила от 01.01.2024 г., П. Б. не следва да заплаща дължимата държавна такса от 12,78 евро, доколкото депозираната молба е за защита на лице ненавършило 18 годишна възраст, поради което в тази част постановеното решение, в частта за разноските, следва да бъде изменено като се отмени задължението на П. Б. да заплати сумата от 12,78 евро, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Варна.

В останалата част досежно разноските сторени от Р. Ж. относно заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, съдът намира искането за изменение на решението в частта на разноските, за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН е ясна като с нея е въведено изключение във връзка с дължимостта на разноските само за държавна такса и разноските по делото. Същата не касае сторените от насрещната страна разноски за адвокатска защита. По отношение на тях следва да намери приложение общото правило за разпределение на разноските визирано в нормата на чл. 78 ГПК. Държавата може да освободи от заплащане на публични задължения такси и разноски, но не и от частни задължения, каквато е отговорността за разноски, която по своя характер е деликтна. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 264 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, определение № 2356/31.07.2023 г. по гр. д. № 3221/2023 г. по описа на ВКС, както и практиката на Окръжен съд - град Варна, обективирана в определение № 1960/23.04.2025 г. по описа на в. ч. гр. д. № 803/2025 г. по описа на ВОС. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че искането за изменение на постановеното решение, в частта относно дължимите в полза на Р. Ж. разноски, следва да се остави без 2 уважение.

Неоснователно се явява и искането на П. Б. да се намали дължимото адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в Наредбата размер. В постановеното решение съдът е изложил съображения относно размера на претендираното от процесуалния представител на Р. Ж. адвокатско възнаграждение като е намалил същото. Изложил е подробни мотиви защо намалява възнаграждението до размера от 400 евро като се е позовал на практиката на СЕС, обективирана в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, както и практиката на ВКС, обективирана в определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Съдът разполага с възможност да определи размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Съдът е съобразил броя на проведените съдебни заседания, проявената активност от страна на процесуалния представител на ответната страна във връзка с отправените доказателствени искания от страна на П. Б. и заявените от него доказателствени искания за опровергаване реализиран акт на насилие на твърдяната дата. Липсват новонастъпили обстоятелства, които да променят достигнатите от съда изводи, че дължимото възнаграждение от 400 евро, следва да бъде допълнително намалено от страна на съда. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото, на проявената активност от страна на процесуалния представител на насрещната страна и достойнството на адвокатската професия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 2525/22.06.2026 г. по гр.д. № 13770/2024 г. по описа на Районен съд - град Варна в частта за разноските, като отменя решение № 2525 / 22.06.2026 г. по гр.д. № 13770/2024 г. по описа на Районен съд в частта, с която П. А. Б. е осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 12,78 евро, на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба с вх. № 50117/23.06.2026г., подадено от П. Б., за изменение на постановеното решение № 2525/22.06.2026 г. по гр.д. № 13770/2024 г. по описа на Районен съд с която П. А. Б. действащ като баща на А. П. Б., ЕГН **********, адрес: град Аксаково, ..... е осъден да заплати на Р. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: град Аксаково, ул. ..... сумата от 400 евро, представляващи сторени от последната разноски в настоящото производство за заплащане на адвокатско 3 възнаграждение, на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд град Варна в седмодневен срок от връчването му на страните, на основание §1а ЗЗДН във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК във връзка с чл. 17 ЗЗДН Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4