Определение № 3531 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3531 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901445 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.

Образувано е по постъпила от процесуалния представител на „Айкарт Кредит“ ЕАД, с ЕИК: 200739331, гр. София, молба с вх. № 21389/18.11.2025 г. за освобождаване на парична гаранция в размер на 8 433.50 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Айкарт Кредит“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 3104 от 05.11.2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в атакуваната му с подадената от „Айкарт Кредит“ ЕАД касационна жалба част, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че на основание определението на ВКС и по искане на взискателя Н. Л. с разпореждане от 13.11.2025 г. по изп. д. № 162/2025 г. на ЧСИ В. М. изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 220/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е възобновено. В подкрепа на това си твърдение моли т е л я т представя заверен за вярност с оригинала препис от разпореждането за възобновяване на изпълнителното дело.

Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – Н. Л. Л., който в указания му едноседмичен срок не е изразил писмено становище.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо 1 отделение, взе предвид следното:

С определение № 325 от 31.01.2025 г. по ч. т. д. № 195/2025 г. на ВКС, ІI т. о., по молба на касатора „Айкарт Кредит“ ЕАД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер на сумата от 8 433.50 лв., представляваща левовата равностойност на присъдената с въззивното решение сума, дължима от касатора (4 311.98 евро), е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Л.

Л. сумата 4 311.98 евро – платени за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С определение № 3104 от 11.05.2025 г. по т. д. № 1445/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частта, обжалвана с касационна жалба от „Айкарт Кредит“ ЕАД – за отмяна на първоинстанционното решение № 217 от 19.08.2022 г., постановено по гр. д. № 370/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, и обявяване за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., сключен между Н. Л. Л. и „Айкард Кредит“ ЕАД, както и на основание чл. 366 от ЗЗД на сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012 г., с което е изменен Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., и осъждане на „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на Н. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

Поради това, от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила в тази си част.

Касационното производство е преминало във втората си фаза единствено в отхвърлителната част на въззивното решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с която осъдителният иск по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 4 311.98 евро до предявения размер от 10 884.88 евро, в която част въззивното решение е обжалвано от страна на Н. Л. Л..

Съгласно извършено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 8 433.50 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 30.01.2025 г. и понастоящем е налична по същата.

При тези данни, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира молбата за неоснователна.

Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.

282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В настоящия случай никоя от тези предпоставки не се е осъществила. Напротив, с оглед недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, с която осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу „Айкарт Кредит“ ЕАД е уважен за сумата от 4 311.98 евро, то е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК и като такова подлежи на изпълнение. Поради това и предвид липсата на данни към настоящия момент молителят да е изпълнил задължението си за плащане на тази сума, искането му за 2 освобождаване на внесеното обезпечение е неоснователно.

Представеното от молителя копие на разпореждане на ЧСИ за възобновяване на спряното изп. д. № 162/2025 г., не може да разколебае горния извод, предвид липсата в разпореждането на каквито и да било данни за удовлетворяване вземането на кредитора, обезпечено с намиращата се по сметката на ВКС гаранция.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената „Айкарт Кредит“ ЕАД, с ЕИК:

200739331, гр. София, молба за освобождаване на внесеното от дружеството обезпечение в размер на 8 433.50 лв. по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Айкарт Кредит“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3