Определение № 30 от 18.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Постъпили са жалби от процесуалните представители на подсъдимите Р.

П. и Д. М. против определение №260016 от 27.11.2024г. по НОХД№349/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, с което подсъдимите са осъдени да заплатят разноски за предоставена безплатна правна помощ на частните обвинители както следва: подс.М. на адв.Д., в размер на 32250лв. и 6450лв.ДДС и на адв.С.а, в размер на 28700лв., а за подс.П.: на адв. Д., в размер на 32250лв. и 6450лв.ДДС и на адв.С.а, в размер на 28700лв.

В жалбата на адв. И. Й., като защитник на подс.П. се излагат съображения за прекомерност на присъденото възнаграждение, което се аргументира с реално положения труд, предвид обстоятелството, че основната тежест на обвинението е изнесена от представителя на прокуратурата във всички фази на процеса; че тезите на частното обвинение са представени общо, без да се навеждат доводи по отношение на всеки частен обвинител поотделно. Твърди се, че пред въззивната инстанция участието на защитата се свежда до подаване на жалба и възражение, както и участие в две заседания, а пред касационната инстанция-участие в едно съдебно заседание с кратка пледоария. Прави се искане за изменението на обжалваното определение, като се редуцира размера на присъденото възнаграждение съобразно действително положения труд в наказателното производство.

С жалбата си процесуалния представител на подс.М.-адв.Д. С. твърди, че 1 обжалваното определение е неправилно, т.к. е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения за нередовност на представените договори за правна помощ, в които не е отразено конкретното основание по чл.38,ал.1,т.1-3 от ЗА на лицата, на които е предоставена безплатна правна помощ, както и доказателства за тези обстоятелства. Твърди се за несъответност на определените възнаграждения с оказаната правна помощ, мотивирайки се с поддържаното обвинение за едно деяние и то наред с прокурора, имащ основна функция по обвинението, както и обстоятелството, че не са събирани доказателства в подкрепа на обвинението по инициатива на процесуалните представители на частните обвинители, извън ангажираните от представителя на държавното обвинение. Молбата е за отмяна на определението и отхвърляне на искането на двамата защитници за присъждане на възнаграждение, като неоснователно.

Настоящият състав намира жалбите за подадени в срок и от легитимни лица, а по същество-за частично основателни.

Видно от материалите по делото, в съдебното производство са конституирани като страни-частни обвинители ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ пострадали лица. Договорите за правна защита и съдействие са сключени между всяко едно от тези лица и адв.Н. Д., с уговорено възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата/вж договори на л.4283 и сл. в том 13 от НОХД№349/2017г. на ШОС/. Такива договори не са скючвани с адв. П.С., която е преупълномощена от адв.Д. да го представлява по делото/т.159,т.1 от ДП/.

Няма спор, че осъдените лица са признати за виновни в извършване на престъплението, за които са предадени на съд с влязъл в законна сила съдебен акт, както и обстоятелството, че съгласно чл.189,ал.3 от НПК същите дължат заплащане на направените от частния обвините разноски за защитник, ако са поискани.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е регламентирана в нормата на чл.36,ал.1 от ЗА, като възможността той да стори това безплатно е уредено в чл.38 от същия. Съгласно последния, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл.38,ал.1,т.1-3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две:

1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от лицата, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била 2 осъдена за разноски. В чл.38,ал.1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Действително, за е валидно отправено искането за присъждане на разноски, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че упълномощения адвокат, оказва безплатна правна помощ на някое от лицата посочени в т.1-3 на чл.38,ал..1 от ЗА, което в случая не е сторено. Същото обаче е възможно са бъде реализирано и с изрична молба за присъждане на разноски от защитниците, в която конкретизират качеството на лицата, на които оказват правна помощ.

Това е сторено с Молба от 03.02.2020г. /л.4279 от т.13 от делото/ и Молба от 17.10.2024г./л.4719,т.15 от делото/, където са конкретизирани две основанияматериално затруднени и близки лица, респ. чл.38,ал.1,т.2 и 3, пр.2 от ЗА. В случаите на защита по чл.38 от ЗА, адвокатът се съгласява да окаже безплатно възложената му работа на свой риск, тъй като само в случай на позитивен за упълномощителя резултат от воденото производство той има право да претендира за това възнаграждение от противната страна. Тъй като страните в това облигационно правоотношение имат свободата да уговарят всички негови елементи, единствено на адвоката е дадено правото да прецени дали е налице някоя от предвидените в посочената разпоредба три хипотези, при които може да предостави безплатно правна помощ, тъй като той носи както задълженията и риска по договора, така и правото да получи впоследствие възнаграждение от другата страна.

Налице е и формирана практика на ВКС, съгласно която за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл.38,ал.1,т.1-3 от ЗА, за което на основание чл.38,ал.2 от ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Извод за противното съдът би могъл да направи само ако по делото съществуват доказателства, опровергаващи посоченото основание, каквито не са представени.

Ето защо при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл.38,ал.2 от ЗА и конкретизиране на основанието за нейното предоставяне, възражението в жалбата на адв.С., че няма доказателства представляваните да са били изначално или последващо материално затруднени, или близки не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Цитираното от защита решение на ВАС е изолирано и няма обвързваща съда сила.

3

На следващо място, правилно съда е разяснил естеството на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и неговия задължителен характер, а именно, че определените с Наредба №1 от 2004г. на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. при безплатно представителство и при заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на възнаграждението поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101,пор.1 ДФЕС. Посочените минимални размери в наредбата могат да послужат само като ориентир при определяне на възнаграждения, без да са обвързващи съда, вкл. когато определя възнаграждение по чл.38 от ЗА. При оценяване на положения труд на защитника при условията на чл.38,ал.2 от ЗА, следва да се взема предвид вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило, които позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея. В този смисъл обстоятелствата, че при конкретното обвинение е посочено в наредбата минимално възнаграждение в определен размер/към момента на сключването на договорите/; дължимото възнаграждение за всички инстанции; броят на лицата, които се защитават и броят на дните, през които е продължило наказателното производство са взе такива, които следва да се съобразят от съда при определяне на конкретното възнаграждение. Първоинстанционният съд е избрал определен подход, като е остойностил тази дейност съгласно изискванията на Наредбата и впоследствие го е редуцирал, с който настоящия състав се съгласява, макар да не е единствено възможен. Проверяваният съд обстойно е изследвал участието на двамата защитници в досъдебното производство и трите съдебни инстанции, което настоящата инстанция възприема и не следва да го преповтаря. Имайки предвид обаче, че защитата е водена паралелно с представителя на държавното обвинение, без да е проявена процесуална активност, в т.ч. за събиране на доказателства; участието в еднотипни процесуално-следствени действия; общата защита на всички представлявани лица, с изготвяне на един процесуален документ за всички, при наличие на общи факти и доказателства сочи, че са реализирани значително по-малко усилия за осъществяване на процесуално представителство от страна на повереника/вж Решение №217 от 09.04.2024г. по н.д.№1148/2023г., първо н.о. на ВКС/. Изложеното води до извода, че присъдените от първоинстанционния съд възнаграждение за всички инстанции е прекомерно и непропорционално на предоставените правни услуги. На тази плоскост съдът е на становище, че на повереника Д. следва да бъде определено възнаграждение, в размер на 32250лв. за защита в ДП и 4 всички съдебни инстанции, който размер е адекватен на реално положения труд.

Не така стои въпроса с присъденото възнаграждение на адв.П.С.. Видно от данните по делото, в хода на ДП същата е преупълномощена от адв.Д. да го представлява по ДП. В съдебната фаза са представени пълномощни, в които фигурират и двамата адвокати.

Съобразявайки обстоятелството, че основание за определяне на възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА е именно сключения договор за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие, който е договор за поръчка между доверител и довереник при определени условия, а с адв.Свиленова такъв не е сключван, на същата не се дължи възнаграждение по силата на чл.38,ал.2 от ЗА. Обстоятелството, че в пълномощните е вписано и нейното име не променя този извод, т.к. същото урежда само процесуално представителство.

По изложените съображения определението в частта, досежно присъдените възнаграждения на адв.Свиленова е незаконосъобразно.

В посочения смисъл обжалваното определение следва да се измени както следва:

-в частта, в която подсъдимите Д. М. и Р. П. са осъдени да заплатят на адв.

Н. Д. от АК-Шумен адвокатско възнаграждение, в размер на ПО 32250лв. и 6450лв. ДДС, като се намали на 16125лв. и 3225лв.ДДС за всеки един от подсъдимите;

- да се отмени в частта, в която подсъдимите са осъдени да заплатят на адв.Свиленова възнаграждение, в размер на по 28700лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение №384 от 15.07.2024г. на ВОС, като НАМАЛЯВА присъдените на осн. чл.189,ал.3 от НПК вр. с чл.38,ал.2 от ЗА разноски, които подсъдимите М. и П. са осъдени да заплатят на адв.Н. Д., от 32250лв. и ДДС от 6450лв. на 16125/шестнадесет хиляди сто двадесет и пет/лв. и ДДС от 3225/три хиляди двеста петдесет и пет/лв. за всеки един от подсъдимите;