Решение № 1247 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Варна , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501141 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария, подадена чрез процесуален представител ю. к. Е. З. срещу Решение № 200/13.01.2020 год., постановено по гр. дело № 18706/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на В.Н. Й. – С. ЕГН ********** от гр. Варна, сумата от 1208, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените виновно вреди, в резултат на внасяне на искане пред PC-Варна по реда на чл. 157 от Закона за здравето, от ко ито: сумата от 208, 50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 200, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8, 50 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на производството и сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; нараняване на достойнството и доброто име на ищцата сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните задължения, както в къщи, така и в работата); негативно отразяване върху общуването с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото за обмяна на валута, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващои се в неправилна преценка и 1 анализ на събраните по делото доказателства.

Неправилно е прието, че са налице предпоставкитеи за ангажиране на отговорността на ПРБългария за вреди на основание чл. 49 ЗЗД. Не е съобразено, че ангажираните по делото доказателства обосновават извод, че искането, отправено от РП-Варна по реда на чл.

157 от ЗЗдр, въз основа на което е образувано ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РСВ а р н а , не е било нито неподкрепено с доказателства, нито плод на неправилно интерпретирано от прокурора поведение на ищцата. По делото няма доказателства, които да обосноват извод за неправомерност в действията на прокурора от РП-Варна, внесъл искането по чл. 157 ЗЗдр, в резултат на които действия, да са настъпили вреди за ищцата.

Навежда, че подаването на искането по 33др е законен прокурорски акт, съобразен изцяло със закона, събраните доказателства и с вътрешното убеждение на прокурора. В случая са били налице всички законови условия за внасяне на искането по 33др в съда. Анализът на доказателствата сочи, че в случая е бил налице социалният критерий, предвиден в чл. 155 от ЗЗдр. Видно от доказателствата по делото, искането по чл. 157 ЗЗдр е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките по чл.

155 ЗЗдр, като извън правомощията на прокуратурата е възможността за преценка на психическото състояние на лицето. Поради това и изводът на районния съд, че е налице противоправност в действията на прокурора, само поради факта, че съдебното производство е завършило с определение за прекратяването му по чл. 159, ал. 4 33др е погрешен.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от Прокуратурата на РБългария части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В евентуалност навежда, че присъдената с първоинстанционното решение сума в полза на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.

В писмен отговор насрещната страна В.Н. Й. – С., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваните от Прокуратурата на РБ части за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание Прокуратурата на РБ не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата В.Н. Й. – С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от В.Н.

Й. – С.срещу Ж. Н. П. искове по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 408, 50 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от подаден от ответника Ж. Н. П. сигнал до РП – Варна за установяване на нуждата от принудителното лечение на ищцата и евентуално внасяне на предложение до РС – Варна за принудителното и́ настаняване за лечение, както и в частите, с които искът на В.Н. Й. – С. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 208, 50 лева до претендираните 408, 50 лева, а искът и́ по чл. 49 ЗЗД против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищцата В.Н. Й. – С. е навела следните твърдения: През месец юли 2018 година ответникът Ж. Н. П. е подал сигнал (заявление) за предприемане спрямо ищцата на мерки по Закона за здравето. Въз основа на това заявление е била образувана преписка № 8790/2018 г. по описа на РП-Варна. По преписката била извършена проверка от 2 органите на МВР по преписка с № 442010-11943/2018 г. по описа на ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ на МВР. След извършване на проверката била изготвена справка от 09.08.2018 г., според която МВР е предложил въз основа на събраните в хода на проверката данни, преписката да се върне на РП-Варна с мнение да не се прилагат принудителни медицински мерки по отношение на ищцата. Въпреки това прокурор от РП-Варна изготвил и внесъл в с ъ д а искане по реда на чл. 157 от 33, вр.чл.155 от 33др за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза за установяване наличие на заболявания у ищцата, посочени в чл.

146 от ЗЗдр с оглед евентуалното настаняване за принудително лечение. По искането било образувано ч. н. д. № 4439/2018 г. по описа на Рс-Варна. В рамките на производството било проведено едно единствено с. з. на 25.10.2018 г., в което делото приключило с определение за прекратяване на производството, поради липса както на социалния, така и на медицинския критерий за назначаване на експертиза. Определението влязло в законна сила на 30.10.2018 г.

В резултат на гореописаното ищцата била принудена да направи разходи по частното наказателно дело в размер на общо 408, 50 лева, от които 400, 00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 8, 50 лева за издаване на заверен препис от влязлото в сила определение за прекратяване производството по същото дело, за които разходи които ищцата твърди, че представляват претърпени от нея имуществени вреди, причинени от ответника РП-Варна чрез неоснователно внесеното от РП-Варна в РС-Варна искане по чл.

157 от ЗЗдр. Твърди още, че действията на РП-Варна, са я разстроили и притеснили изключително силно. От момента, в който узнала от служител на полицията, извършващ проверката, за предмета , съзнанието на ищцата изцяло било заето с мисълта, че се иска да бъде освидетелствана като психично болна – нещо, което категорично не отговаряло на действителността и не кореспондирало по никакъв начин с поведението . Това я наскърбило, накърнило достойнството и доброто име сред обществото. Изпаднала в депресия, затворила се в себе си, трудно осъществявала обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си. Отразило се негативно и на общуването с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото за обмяна на валута, в което работи. В продължение на два месеца живеела с притеснения от неизвестността и най- вече с болката, че трябва да „доказва" очевиднот о – че е нормален човек, без психични отклонения. Дълбоко било накърнено личното достойнство, ищцата загубила увереността си за честност и справедливост. Мисълта постоянно била заета с решаването на този проблем и често пъти била разсеяна при извършването на най- обикновени и обичайни ежедневни дейности. След като разбрала, че има образувано дело по този случай, дълбоко в себе си приемала явяването си пред съда едва ли не като такова на престъпник, принуден да доказва очевидни неща и най-вече, нормалността и невинността си. Ищцата излага още, че самото и́ явяване в съдебното заседание за нея било голям стрес. Причинило и здравословни проблеми – главоболие, виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие, каквито до момента никога не била имала. При медицински преглед се установило, че е направила хипертонична криза. Описаните негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние счита, че са в пряка и непосредствена връзка с действията на ответника РП-Варна. Счита, че тези неимуществени вреди, които претърпяла подлежат на репариране, като с оглед техния характер, интензитет, продължителност и негативното им влияние върху общото здравословно състояние, както и с оглед принципа на справедливостта ищцаата оценява на 3 000, 00 лева.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на Прокуратурата на РБългария да и́ заплати следните суми: сумата от 408, 50 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неоснователно внасяне в РСВарна на искане по чл. 157 ЗЗдр за предприемане на процедура за задължително настаняване и лечение в психиатрично заведение – представляващи заплатени разходи по ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РС-Варна, приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предяваване на иска до окончателното и́ изплащане;

3 сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза, главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие, чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; накърняване на достойнството и доброто име на ищцата сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните задължения, както в къщи, така и в работата); негативно отразяване върху общуването с роднини, близки, познати и клиенти в работата и́, причинени от неоснователно внасяне в РС-Варна на искане по чл. 157 ЗЗдр за предприемане на процедура за задължително настаняване и лечение в психиатрично заведение по което било образувано ч. н. д. № 4439/2018 год. по описа на РС-Варна, приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предяваване на иска до окончателното и́ изплащане.

Пред настоящата инстанция искът за обезщетение за причинени имуществени вреди е висящ до размера на сумата от 208, 50 лева, а искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е висящ до размера на сумата от 1000 лева.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете. Сочи, че за да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България (ПРБ) по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: действие или бездействие на физическо лице, натоварено с извършването на определена работа, вреда, противоправност на извършените действия, причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане и виновно поведение на прекия причинител на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна и съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа. Затова тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работа лица. Твърди, че наведените от ищцата твърдения не кореспондират с нито един от елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД като правно основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария. Сочи, че съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. От тази разпоредба следва, че магистратите имат функционален имунитет и носят отговорност за действията си извършени при осъществяване на функциите си и при постановяване на актовете си само в случай на умишлено престъпление от общ характер, а очевидно конкретният случай не е такъв. Навежда и доводи, че липсва и противоправност в действията на проокурора от РП-Варна. За да е налице противоправност следва да е нарушена императивна правна норма, забраняваща такова поведение. По силата на чл. 157 от Закона за здравето, Прокуратурата на РБългария е овластена да отправи предложение до компетентния съд за установяване на здравословното състояние на В.Й. – С., с цел установяване на предпоставките по чл. 157 от ЗЗдр. Твърди, че в случая действията на Прокуратурата на РБългария са изцяло съобразени с дадените и́ по закон правомощия.