Решение № 3945 от 09.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3945 гр. София, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110118413 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (ФИРМА) против П. П. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 495,68 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. (АДРЕС) аб. № ****, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 79,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 01.09.2022 г., сумата в размер на 35,63 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 7,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3055/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50433/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок, считано от публикуване в интернет страницата на дружеството на данни за дължими 1 суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което бИ. съставян надлежен протокол. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Х. Х., оспорва предявения иск по размер. В подадения отговор са изложени доводи, че не се налице безспорни и категорични доказателства относно количеството и качеството на доставената от дружеството топлинна енория за процесния имот. Особеният представител поддържа, че единственият релевантен начин за правилното отчитане на топлинната енергия е чрез снемане на показателите на паметта на топломера, отчитащ количеството на общата топлоенергия, доставена в съответния обект, като при изнасянето му от абонатната станция за извършване на метрологични проверки, е налице неяснота как точно е отчитана енергията. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. С отговора е оспорена дължимостта на претендираната лихва за забава, тъй като ищецът не е представил доказателства за публикуване на изравнителните сметки на интернет страницата си. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет препис от договор за покупкопродажба от 25.10.1995 г., обективиран в нот. акт № 120, том 113, нот. дело № 22398/1996 г. по описа на нотариус при Софийски районен съд, по силата на който ответникът е придобил право на собственост, като прехвърлителят П.Й.Г е запазил вещно право на ползване върху 2 вещта. По делото е представена декларация от 12.11.2002 г. на вещния ползвател с нотариална заверка на подписа за отказ от право на ползване надлежно вписана в Служба по вписванията. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът притежава право на собственост върху имот необременен със запазено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, поради което притежава качеството потребител на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. В случая ответникът не е навел твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства, че П. П. Г. се е разпоредила с правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. съдът приема, че за исковия период ответникът каро собственик на недвижимия имот е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която 3 съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че радиаторите в процесния имот са били демонтирани в предходен на исковия период момент, поради което не е начислена топлинна енергия за отопление на имот. От заключението се установява, че в имота има два броя водомери за топла вода, чийто показания са снети след реален отчет на 09.06.2020 г. и 24.05.2021г. От приетото заключение се установява, че при изчисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация е спазена действащата към периода нормативна уредба. От приетото по делото заключение се установява, че цената на потребената топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на 495,69 лева, а за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. на 439,69 лева.