Определение № 10040 от 08.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10040 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501939 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.419 ал.1 и чл.420 ал.3 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника М.Й.Н. срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение от 16.06.2025 г., издадена по гр.д. №26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалвания акт поради обстоятелството, че в акта за начет, който оспорва, не са определени конкретните задължения за всеки едни от тримата длъжници, както и че по издаден от АДФИ доклад сумите са недължими. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

Заявителят Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в срока за отговор по чл.276 ал.1 ГПК оспорва жалбата.

Образувано е и по частни жалби, подадени от заявителя Дирекция „Комуникационни и информационни системи“, срещу определения от 02.12.2025 г., 09.12.2025 г. и 19.01.2026 г. по гр.д. №26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с които е спряно на основание чл.420 ал.

1 ГПК по отношение на длъжниците М.Й.Н., К.И.С. и Й.А.Д. изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №17422/16.06.2025 г. по гр.д. №26148/2025г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, и издадения по същото дело изпълнителен лист от 16.06.2025 г., въз основа на които е образувано изп.д. №4565/2025 г. по описа на ЧСИ Н.М.. В жалбите се твърди, че заповедният съд неправилно не е взел предвид правното основание за извършената финансова инспекция – чл.5 ал.1 т.5 ЗДФИ, поради което и не следва да бъдат вземани предвид констатациите в доклада. Моли съда да отмени обжалваните определения.

Длъжникът М.Й.Н. в срока за отговор по чл.276 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Длъжникът К.И.С. в срока за отговор по чл.276 ал.1 ГПК оспорва жалбата. Не претендира разноски.

Длъжникът Й.А.Д. в срока за отговор по чл.276 ал.1 ГПК оспорва жалбата.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбите и с материалите по делото, намира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са допустими.

1

Разгледани по същество същите са неоснователни.

Гр.д. №26148/2025 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, е образувано на 02.05.2025 г. по подадено от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу М.Й.Н., К.И.С. и Й.А.Д. за парично вземане, представляваща нанесена имуществена вреда на бюджета на заявителя в резултат на неправомерно преведена на Р.С.Д. сума, ведно със законна лихва за периода от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, и съответната мораторна лихва, като вземанията произтичат от акт за начет, рег. №8121р-2008/27.01.2025 г. и заключение, рег. №8121р-3897/25.02.2025 г. по акт за начет, рег. №8121р-2008/27.01.2025 г.

Към заявлението е приложени посочените по-горе акт за начет и заключение към него.

На 16.06.2025 г. СРС, ГО, 41 състав, е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК съобразно претендираните в заявлението суми срещу посочените в него лица. Съдът е разпоредил незабавно изпълнение на заповедта, както и издаването на изпълнителен лист въз основа на нея.

За събиране на сумите по издадената заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело №4565/2025 г. при ЧСИ Н.М..

По частната жалба с правно основание чл.419 ал.1 ГПК:

Разпоредбата на чл.417 т.9 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на акт за начет.

Съответно, когато със заявлението е подаден и такъв документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист - чл.418 ал.1 ГПК. В този случай правилото, установено в нормата на чл.418 ал.2 ГПК, задължава съда да осъществи проверка дали документът е редовен от външна страна, т.е., дали удостоверява съществуването на твърдяното право. Актът за начет по чл.22 ал.1 ЗДФИ е официален документ, издаден от компетентен орган, който установява липса или вреда, причинена от материално-отговорно лице /служител/. Актът трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява изискуемо вземане срещу длъжника. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл.417 т.2 ГПК не изключва задължението на съда по чл.418 ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай съдът намира, че представеният акт за начет е редовен от външна страна: в него е индивидуализирана нанесената на ищеца имуществена вреда, за която тримата длъжници са солидарно отговорни в качеството им материално-отговорни лица /служители на ответника/, поради което и са налице предпоставките за незабавно изпълнение по чл.418 ал.1 и ал.2 ГПК.

По частните жалби с правно основание чл.420 ал.3 ГПК:

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло мотивите на заповедния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на определенията, следва да се добави и следното:

Разпоредбата на чл.420 ал.2 ГПК допуска спирането на изпълнението и без да е представено обезпечение на кредитора, когато са налични две предпоставки - да е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта и да са представени писмени доказателства, че вземането не се дължи. В производството по разглеждане на искането за спиране не се стига до признаване или отричане на спорното вземане. Целта е да се спре изпълнителното производство, за да не се получи неоснователно обогатяване в резултат на принудителното изпълнение, защото заповедта за незабавно изпълнение не установява със сила на присъдено нещо претендираното вземане и защото длъжникът го е оспорил.

В настоящият случай се навеждат твърдения за недължимост на вземането в 2 заповедта за изпълнение по т.1 на ал.2 от чл.420 ГПК. Тъй като още не е проведено спорно исково производство, съдът при преценка на предпоставките за спиране, при направени твърдения по т.1 за недължимост, следва да прецени и вероятната неоснователност на бъдещия евентуален иск за установяване съществуването на вземането. В това производство съдът при познавателната си дейност си служи с обосновани предположения, относно дължимостта на вземането, които могат да бъдат опровергани. С допускането на предположенията съдът предотвратява по-тежки последици за длъжника при изпълнението на заповедта за изпълнение.

Представеният доклад за извършена финансова инспекция на Дирекция „КИС“ при МВР от държавен финансов инспектор, съдържа констатации, че изплатените в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г. обезщетения на служители на дирекцията при прекратяване на трудовите им правоотношения, вкл. и тези на Р.С.Д., са изплатени и начислени правилно и законосъобразно, съобразно относимите законови разпоредби. Ирелевантна е причината за извършената от АДФИ проверка – докладът е акт на АДФИ, която е специализирана агенция за извършване на финансови инспекции с цел защита на публичните финансови интереси.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за обоснованост на исканията за спиране на изпълнението, съгласно чл.420 ал.2 ГПК.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна Й.А.Д. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.06.2025 г. за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №17422 от 16.06.2025 г., издадена по гр.д. №26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №49585 от 02.12.2025 г. постановено по гр.д.

№26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №50452 от 09.12.2025 г. постановено по гр.д.

№26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2376 от 19.01.2026 г. постановено по гр.д.

№26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

О С Ъ Ж Д А Дирекция „Комуникационни и информационни системи“, ЕИК 129010698, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ №29, да заплати на Й.А.Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 150,00 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4