Решение № 1282 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. С., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110157297 по описа за 2024 година

М. И. И. е предявила срещу „ЕОС М.“ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника сумата от 1600 лева – главница по изпълнително дело №20108410403711 по описа на ЧСИ Н. М. поради давност.

Твърди, че като поръчител срещу нея е издаден изпълнителен лист от 25.01.2010 по гр.дело №2075/2010, СРС, 56 състав.Твърди, че на 29.10.2010 по силата на този изпълнителен лист е образувано и вече прекратено изпълнително дело №20108410403711 по описа на ЧСИ Н. М..Поддържа, че вземането за главница в размер от 1600 лева не е събрано по изпълнителното дело и че същото е погасено по давност.

Ответникът „ЕОС М.“ЕООД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 25.01.2010 по гр.дело №2075/2010, СРС, II ГО, 56 състав са осъдени К. Г.ев В. и М. И. И. да заплатят на Банка „ДСК”ЕАД 1 сумата от 14098.28 лева, от която 9397.66 лева – дължима главница по договор за кредит от 15.03.2007 и 4700.62 лева-мораторна лихва за периода от 27.08.2009-14.01.2010, ведно със законната лихва върху главницата от 9397.66 лева, считано от 15.01.2010 до окончателно изплащане на сумата , както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 813.93 лева, разноски, от които 281.97 лева – държавна такса и 531.96 лева –юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на молба от 29.10.2010 от Банка „ДСК”ЕАД е образувано изпълнително дело №3711/2010 по описа на ЧСИ Н. М. срещу К. Г.ев В. и М.

И. И..

С молба от „ОТП Ф.”ЕАД от 10.11.2015 е поискано от ЧСИ Н. М. да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжниците.

С разпореждане от 13.12.2016 е насрочен опис на движими вещи на длъжника М. И. И. за 27.01.2017.

Видно от призовка за принудително изпълнение от 13.12.2016 е насрочен опис на движимо имущество на М. И. И. на 27.01.2017г.Видно от съобщенията призовката не е връчена.

Видно от представени извлечения въз основа на наложен запор на трудовото възнаграждение са направени удръжки по изпълнителното дело на М. И., както следва: на 29.03.2018, м.05.2018 , 21.06.2018, 24.07.2018г., 20.08.2018, 20.9.2018, 25.10.2018, 20.11.2018, 18.12.2018, 22.01.2019,

25.02.2019, 21.03.2019, 25.04.2019, 22.05.2019, 19.06.2019,19.07.2019г.

С постановление от 2.12.2021 е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №3711/2010 по описа на ЧСИ Н. М..

С молба от 21.09.2022 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради сключен договор за цесия с „ОТП Ф.”ЕАД и прави искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжниците.

По силата на договор за цесия от 14.12.2021 „ОТП Ф.”ЕАД е прехвърлило на „ЕОС М.”ЕООД вземания, посочени в Приложение №1.

По делото е представено потвърждение от 21.12.2021 от „ОТП Ф.

България”ЕАД до „ЕОС М.”ЕООД за настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в приемо-предавателен протокол- Приложение 1 към 2

Договора за цесия от 14.12.2021г.

Видно от приложение №1 в него са включени задължения на К. Г.ев В. в размер от 9397.66 лева- главница, 797.92 лева –лихва и 2581.60 лева –законна лихва.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 25.01.2010 по гр.дело №2075/2010, СРС, II ГО, 56 състав са осъдени К. Г.ев В. и М. И. И. да заплатят на Банка „ДСК”ЕАД сумата от 14098.28 лева, от която 9397.66 лева – дължима главница по договор за кредит от 15.03.2007 и 4700.62 лева-мораторна лихва за периода от 27.08.2009-14.01.2010, ведно със законната лихва върху главницата от 9397.66 лева, считано от 15.01.2010 до окончателно изплащане на сумата , както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 813.93 лева, разноски, от които 281.97 лева – държавна такса и 531.96 лева –юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на молба от 29.10.2010 от Банка „ДСК”ЕАД е образувано изпълнително дело №3711/2010 по описа на ЧСИ Н. М. срещу К. Г.ев В. и М.

И. И..

С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 29.10.2010 до 26.06.2015 давност не е текла.

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или 3 вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдът приема, че давността е била прекъсната на 13.12.2016 с насрочен опис на движимите вещи на М. И. И.. Видно от призовка за принудително изпълнение тя не е връчена на М. И. И..

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е про.ъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

Съдът приема, че впоследствие давността е била прекъсната с наложен запор на трудовото възнаграждение на М. И. И..Съдът намира, че давността се прекъсва с всяка удръжка по наложения запор.Поради това съдът намира, че давността е прекъсната с направените удръжки, както следва:на 29.03.2018, м.05.2018 , 21.06.2018, 24.07.2018г.,

20.08.2018, 20.9.2018, 25.10.2018,

20.11.2018, 18.12.2018, 22.01.2019, 25.02.2019, 21.03.2019, 25.04.2019,

22.05.2019, 19.06.2019,19.07.2019г.

След 19.07.2019т. не са искани и предприемани изпълнителни действия спрямо М. И. И. поради това с постановление от 2.12.2021 е прекратено на 4 основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело №3711/2010 по описа на ЧСИ Н. М..

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.В случая повече от 2 години не са искани и предприемани изпълнителни действия, поради което съдът намира, че перемпцията е настъпила към 19.07.2021г.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.116,б „в” ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд.

С молба от 21.09.2022 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради сключен договор за цесия с „ОТП Ф.”ЕАД и прави искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника.

Съдът приема, че след като ищцата предявява иска си срещу ответника „ЕОС М.”ЕООД , същата е уведомена за извършената цесия. С оглед на което съдът намира, че договорът за цесия е породил действието си спрямо ищцата и кредитор по задълженията й, произтичащи от договора за паричен кредит, се явява ответното дружество.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и 5 намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното и предвид Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС съдът намира, че с молбата от 21.09.2022 на „ЕОС М.”ЕООД, с която се иска налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, давността е прекъсната.От прекъсването на давността на 21.09.2022 е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.

„Л. Г”, бл.№29, вх.А, ет.9, ап.33, със съдебен адрес:гр.С., бул. „В.”№1А, кантора №159, чрез адв. М., срещу „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК131..., със седалище 6 и адрес на управление:гр.С., жк. „М.”4, ул. „Б. Парк-С.”№1, сграда 15, вх.А, ет.4, иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. И. И. не дължи на „ЕОС М.”ЕООД сумата от 1600 лева – главница по изпълнително дело №20108410403711 по описа на ЧСИ Н. М..

ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л. Г”, бл.№29, вх.А, ет.9, ап.33, със съдебен адрес:гр.С., бул. „В.”№1А, кантора №159, да заплати на „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК131..., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „М.”4, ул. „Б. Парк-С.”№1, сграда 15, вх.А, ет.4, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.