Определение № 1917 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1917 гр. София, 18.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501820 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5067/16.01.2025 г. по описа на СГС, подадена от Р. Н. Р. и С. К. Р., в частта, с която се оспорва правилността на определение № 4625 от 29.11.2024 г., с което е прекратено производството по т.д. № 1036/2023 г. по описа на СГС.

Жалбоподателите Р. Н. Р. и С. К. Р. твърдят неправилност на определение № 4625 от 29.11.2024 г., с което е прекратено производството по т.д. № 1036/2023 г. по описа на СГС.

Поддържат, че съдът неправилно е приел, че със смъртта на ищеца, който е техен наследодател, следва да се прекрати и производството по делото по предявения иск за обявяване нищожност на решение на Общото събрание на дружеството, с което същият е освободен от длъжността „управител“. В тази връзка навеждат, че съдът се е позовал на неотносима към казуса съдебна практика, която касае предявен иск с правно основание чл.

74 ТЗ, която освен това е приложил неправилно. Сочат, че повдигнатият от наследодателя им спор не касае защита на членствено правоотношение, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а имущественото му право да получи възнаграждение за това, че заема длъжността „управител“ на дружеството. Намират, че това право е наследимо, предвид което е налице основание след смъртта на носителя му делото да продължи в лицето на наследниците му по реда на чл. 227 ГПК. В подкрепа на доводите си посочват и че към момента са конституирани на основание чл. 227 ГПК като ответници на мястото на своя наследодател по гр.д. № № 12701/2022 г. по описа на СГС, което е образувано по иск по чл.

55 ЗЗД, предявен от дружеството срещу наследодателя им за връщане на неоснователно получено авансово възнаграждение по договора за управление и решението по настоящето дело има обуславящо значение за решението по това дело и за защита на правата им като правоприемници на правата и задълженията на наследодателя си.

В законоустановения срок ответникът по жалбата „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД представя отговор, с който обосновава становище за нейната неоснователност и иска от настоящия съд да потвърди прекратителното определение като правилно и законосъобразно.

С определение № 1385 от 02.04.2025 г. по т.д. № 1036/2023 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД и Р. Н. Р. и С. К. Р. за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Срещу това определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД по чл. 248 ГПК за увеличаване на размера на определените в 1 негова полза разноски за адвокатско възнаграждение със сумата от още 3003,93 лв. с ДДС, дружеството е подало жалба с вх. № 47742/16.04.2025 г. по описа на СГС. Със същата навежда, че съдът неправилно е преценил фактическата и правна сложност на спора и проявената значителна активност на процесуалния му представител, което е довело до определяне на несъразмерно нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Освен това поддържа и че съдът не е уважил искането за присъждане на адвокатското възнаграждение заедно с дължимото ДДС, въпреки че по делото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС и за неговото плащане.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да присъди в полза на дружеството адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 4 253,93 лв. с ДДС.

Недоволни от определение № 1385 от 02.04.2025 г. по т.д. № 1036/2023 г. по описа на СГС са останали и Р. Н. Р. и С. К. Р., които оспорват правилността на същото с жалба с вх.

№49154/22.04.2025 г. по описа на СГС, в частта, с която е оставена без уважение тяхната молба по чл. 248 ГПК, с която са поискали от съда да измени прекратителното определение в частта за разноските като отмени присъдените в тяхна тежест такива за адвокатско възнаграждение на срещуположната страна. В подкрепа на възражението си жалбоподателите сочат, че ако се приеме, че правата, предмет на производството, са ненаследими, това означава, че съдът неправилно ги е конституирал като страна по правния спор по реда на чл. 227 ГПК. С оглед посоченото намират, че доколкото не се явяват легитимни страни по делото, не могат и да носят отговорност по реда на чл. 78 ГПК.

Отделно от това извеждат доводи, че след като правото, предмет на спора е ненаследимо, значи и разноските във връзка със защитата му също са ненаследими и не могат да бъдат възложи върху тях. Евентуално сочат, че производството е прекратено по обективна причина, а именно смъртта на правоимащото лице, а не по причини, които стоят в тяхното поведение, поради което също не е налице основание да се ангажира отговорността им за разноски. Поддържат и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на присъденото в полза на срещуположната страна адвокатско възнаграждение.

В срок са постъпили отговори по така описаните горе жалби, подадени по реда на чл. 248, ал.3 ГПК, с които се обосновават доводи за неоснователност на всяка от тях и са изведени съответни съображения.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадените жалби подлежат на разглеждане в едно производство като водещо е произнасянето по тази, насочена срещу прекратителното определение на съда, поради което същата следва да бъде разгледана на първо място. При преценка на направените с нея доводи и доказателствата по делото, съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лица, които имат правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, но по същество се явява неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Н. Р. Р., в качеството му на съдружник в ООД, с искане да се обяви нищожност на решение на Общото събрание на „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД, обективирано в протокол от 07.11.2022 г., с което същият е освободен от заеманата от него до този момент длъжност „управител“ и е взето решение занапред дружеството да се управлява и представлява от управителя П. А. К..

В хода на производството обаче ищецът Н. Р. Р. е починал и констатирайки този факт, съдът с определение № 4235 от 05.11.2024 г. и на основание чл. 227 ГПК е конституирал на негово място наследниците му по закон - Р. Н. Р. и С. К. Р., а с обжалваното определение № 4625 от 29.11.2024 г. е приел, че с предявеният иск се търси защита на лично и ненаследимо право, предвид което след смъртта на ищеца, е недопустимо производството да продължи.

Съответно съдът е прекратил делото и е осъдил на основание чл. 78, ал.4 ГПК Р. Н. Р. и С. К.

Р. да заплатят сторените от срещуположната страна разноски по делото в размер на 1 250 лв.

2 адвокатско възнаграждение.

При така установеното и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Трайно прието е в практиката на ВКС, като например определение № 29 от 21.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4583/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 50220 от 07.11.2023 г. по т. д. № 2101/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др., че правоприемството в процеса, предвидено в чл. 227 ГПК не е безусловно. При смърт на страната във висящия исков процес правоприемникът става страна вместо починалия и го замества в процесуалното правоотношение, но само когато е допустимо приемството в спорното материално право.

При смъртта на ищеца и липсата на приемство в процеса с оглед обстоятелството, че защитаваното с иска право е строго лично и ненаследимо, е налице процесуална пречка за провеждането на исковия процес с участието на надлежните страни и производството по делото следва да се прекрати.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, подадена от наследодателя на жалбоподателите - Н. Р. Р., същия е предявил иск за обявяване нищожност на решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност, което накърнява негово основно право, произлизащо от членственото правоотношение, а именно да участва в управлението на дружеството съобразно чл. 123 ТЗ. Това право е лично и ненаследимо, предвид което и при съобразяване на посочената горе практика на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, че не е налице възможност след смъртта на носителя му, делото да бъде продължено от неговите наследници. Изведените от жалбоподателите доводи за наличие на имуществени спорове между тях, в качеството на наследници на починалия съдружник и дружеството не променят горния извод, тъй като релевантен в случая е конкретния предмет по настоящето дело, а той както се посочи, касае ненаследимо право на починалия.

Следва да се посочи, че макар и действително първоинстанционният съд да е се позовал в мотивите си на практика на ВКС, която е относима към конститутивният иск по чл. 74 ТЗ, това позоваване е направено единствено в посока на затвърждаване на извода му, че правото на съдружника да участва в управлението на дружеството с ограничена отговорност е ненаследимо, доколкото този въпрос е обсъждан в посочените решения и определения на ВКС, а не като директно приложима аналогична практика по спора.

С оглед изложеното обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Горното съставлява сбъдване на процесуалните предпоставки за разглеждане и на подадените срещу определението две жалби по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Същите са подадени в законоустановения срок, от лица, които имат правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

При преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за неоснователна подадената от Р. Н. Р. и С. К. Р. жалба с вх. № № 49154/22.04.2025 г. по описа на СГС, с която се твърди, че съдът неправилно е приел, че в настоящата хипотеза се дължат разноски на ответната страна по спора на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

Конституирането на законните наследници по реда на чл. 227 ГПК в настоящия случай се явява необходимо преди прекратяване на производството с оглед да се осигури възможност на да защитят своите законни права и интереси и в частност да оспорват правилността на акта на съда по допустимостта на делото. От своя страна разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК установява правото на ответника на разноски при прекратяване на делото без да поставя условия за неговото възникване. Действително смъртта на ищеца се явява обективен факт, който не стои във волята и поведението на наследниците му, но релевантно за присъждането на разноските на ответника е обстоятелството, че самият той не е 3 допринесъл за прекратяване на делото.

С оглед посоченото и на основание чл. 78, ал.4 ГПК на „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД, в качеството на ответник в производството се дължат направените разноски по делото и те следва да се понесат от наследниците на починалия ищец, като в тази връзка следва да се посочи и че това задължение има имуществен характер и е наследимо.

Неоснователна обаче се явява жалбата на „МЕРИДИАН ТУРС“ ООД срещу определения размер на адвокатското възнаграждение след уважаване на направеното от Р. Н.

Р. и С. К. Р. възражение за прекомерност. Действително процесуалният представител на дружеството е осъществил изцяло писмения етап на съдебното производство като е изготвил отговори на исковата молба и допълнителната такава, както и е представил становище по допустимостта на производството, но самото производство е прекратено на ранен етап и не се е развило цялостно, предвид което правилно първоинстанционният съд е приел, че присъждането на договореното за цялостно развитие на правния спор адвокатско възнаграждение би довело до неоправдано завишени разходи за срещуположната страна по спора.