Решение № 782 от 22.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Бургас, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500116 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 24613/18.11.2021г. по описа на РС Бургас, подадена от Н. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Марияна Пушева, съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. “Генерал Гурко“ № 18, ет.3, против Решение № 1265 от 27.10.2021г. постановено от РС Бургас по гр. д.№ 2220/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение е прекратено производството по иска на Н. С. К. от ***, против ответника Националната агенция за приходите, гр. София, с ЕИК 131063188, с адрес: гр.

София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 220 лева по изпълнително дело № 79/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, район на действие - БОС, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ за служебен защитник по НАХД № 3446/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, като К. е осъден да заплати на НАП сумата от 100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Със същото решение е отхвърлен иска, предявен от Н. С. К., против Националното бюро за правна помощ, с ЕИК 175018757, с адрес: гр. София, п. к. 1421, ул. „Развигор“ №1, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 220 лева по изпълнително дело № 79/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, район на действие - БОС, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ за служебен защитник по НАХД № 3446/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, като К. е осъден да заплати на НБПП сумата от 100 лева, 1 представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е насочена срещу тази част от решението на БРС, с която е отхвърлен иска на ищеца срещу НБПП, както и в частта за присъдените на този ответник разноски.

Изложени са оплаквания, че в оспорената му част решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че решението е постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото от първоинстанционния съд. Въведени са оплаквания, че изводите на съда са формални, не почиват на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а освен това противоречат на материалния закон, в резултат на което е постановен необоснован съдебен акт.

Посочва се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗМДВИППП, според която спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като я е тълкувал разширително и е счел, че същата е приложима и за публичноправните субекти. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на въззивника, че Националното бюро за правна помощ е държавен орган и като публичноправен субект не може да се ползва от тази разпоредба. Цитира относима практика.

Подчертава, че не дължи процесната сума по издадения изпълнителен лист, защото същата е погасена по давност, тъй като задължението му представлява частно държавно вземане, по отношение на което са приложими нормите за давността, уредени в ЗЗД. Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо, или в процесния случай това е датата на влизане в сила на определение № 147/26.01.2016г. по НАХД № 3446/2015г. по описа на РС Бургас, а именно- 9.02.2016г. Изпълнителното дело срещу ищеца било образувано на 16.03.2021г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок, като не са налице основания за прекъсване на давността по чл.116 ЗЗД, нито вземането на ответника е признато от ищеца по надлежния ред.

Моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което предявения отрицателен установителен иск против НБПП бъде уважен. Претендира разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Националното бюро за правна помощ, с ЕИК 175018757, с адрес: гр. София, ул. „Развигор“ №1, представлявано от председателя на НБПП Наталия Илиева.

С него жалбата се оспорва като неоснователна и се иска решението на БРС да бъде потвърдено. Според въззиваемата страна, в обжалваната част решението на БРС е правилно и законосъобразно. Съдът правилно, с оглед целта на ЗМДВИППП да предпази всички субекти от негативните последици на пандемичната обстановка, приложил нормата на чл.3, ал.1, т.2 от закона към конкретния казус. Намира, че обратното тълкуване, застъпено от въззивника, би довело до неравно третиране на държавата и държавните органи, което не е легитимна цел на закона. Излага становище, че разноските за правна помощ по чл.27, ал.3 и по чл.27а, на основание чл.27 б от ЗПрП представляват частни държавни вземания и се събират от НАП въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. С оглед характера на 2 тези вземания, НБПП следва да се приравни на частноправен субект, респективно- че държавата по отношение на тези вземания действа като частноправен субект, поради което нормата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗМДВИППП е приложима и за процесното вземане. Изтъква, че след като по отношение събирането на тези вземания и давностните срокове за погасяването им се прилагат сроковете за вземанията на частноправните субекти, то и правилата за спиране на давностните срокове за вземанията на частноправните субекти следва да са приложими към частните държавни вземания. Акцентира се, че в случая НБПП не действа като публичноправен субект, тъй като не е налице властническо правоотношение и вземанията на бюрото за разноски за правна помощ се подчиняват на общите правила на ЗЗД, уреждащи давността, както и на правилата за събиране на вземанията на частноправните субекти, предвидени в ГПК.

Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат своите становища, изложени по-горе и оспорват тези на насрещната страна.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Н. С. К. от гр.Созопол е предявил против Националното бюро за правна помощ и НАП, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК- за установяване между страните, че ищецът не дължи сумата от 220 лв. в полза на бюджета на Националното бюро за правна помощ, представляваща възнаграждение за правна помощ за служебен защитник, оказана му по НАХД №3446/2015г. по описа на БРС, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 79 по описа за 2021г. на ЧСИ Георги Михалев.

В исковата молба се сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на Националната агенция по приходите на дата 16.03.2021г., в която било посочено, че подлежащото на принудително изпълнение вземане е частно държавно вземане на основание чл.27б от ЗПП и се събира от НАП, като съгласно чл.163, ал.2 от ДОПК редът за събирането му е общия по ГПК. Неправилно ЧСИ посочил в ПДИ, че вземането следва да бъде изпълнено в 7- дневен срок, очевидно считайки го за публично.

Заявява, че не дължи сумата по издадения против него изпълнителен лист в полза на НБПП, като погасена с общата 5- годишна давност- чл.110 и чл.117 от ЗЗД. Сочи, че правилата за давността при частните държавни вземания са уредени в ЗЗД, за разлика от тези за публичните държавни вземания, които са уредени в ДОПК. В случая давността започвала да тече от датата на влизане в сила на определението по НАХД №3446/2015г. по описа на БРПС, а именно- 9.02.2016г., а изпълнителното производство било образувано след 3 изтичането на 5- годишния давностен срок, на 16.03.2021г. заявява, че не е признавал вземането, нито са били налице основания за прекъсването на давността.

Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.

Ответникът- Национално бюро за правна помощ, представляван от председателя Наталия Илиева, е представил отговор в законния едномесечен срок от получаването на исковата молба. С него иска е оспорен по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, включително за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Сочи, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело. Изтъква, че давностният срок е спрял да тече в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. на основание чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение… Претендира разноски. Оспорва като прекомерно възнаграждението за разноски на пълномощника на ищеца. Не ангажира доказателства.

Вторият ответник- НАП също е представил отговор, с който оспорва иска като недопустим по отношение на този ответник. По същество намира иска за неоснователен.

Изложени са съображения, че държавата като носител на частни държавни вземания се явява субект на частното право. В това й качество държавата е равнопоставена на физическите и юридическите лица, носители на правото на частна собственост. Затова намира, че в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2021г. погасителната давност на спорното вземане е спряла да тече на основание чл.3, т.1 и т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение… и е следвало да изтече на 9.04.2021г. С молбата за образуване на изпълнителното дело давността е била прекъсната преди изтичането, поради което установителният иск е неоснователен. Прилага препис от молбата за образуване на изпълнителното дело.

Във връзка с отговорите на исковата молба и доклада на съда ищецът, чрез пълномощника си- адв. П., е представил становище, с което намира за неоснователни възраженията на ответниците. Посочено е, че разпоредбата на чл.3, т.1 и 2 от ЗМДВИППП се отнася до частноправните субекти, а НБПП е държавен орган, който упражнява дейност, свързана с изпълнението на публично-правни функции, който е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието- чл.6, ал.3 от ЗПП. Затова ищецът счита, че НБПП не е частно- правен субект, а публично- правен такъв и не може да се ползва от разпоредбата на чл.3, т.1 и т.2 от ЗМДВИППП за спиране на давностния срок. Цитирана е съдебна практика в посочения смисъл- Определение от 27.11.2019г. по търговско дело №1718 по описа на САС.

Районният съд е приел представените то страните писмени доказателства и е приложил като доказателство по делото преписът от изпълнителното дело.

С решението си районният съд е приел, че НАП не е надлежна страна по делото и е прекратил производството спрямо този ответник, като в тази му част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка в настоящото производство.

По отношение на иска спрямо НБПП и спорния въпрос дали по отношение на процесното вземане е приложима нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното 4 събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, районният съд е приел следното.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМИВИППП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Макар буквалният прочит да навежда на извод за приложимост на разпоредбата единствено към частноправните субекти, нормата следва да се тълкува с оглед целта на закона и във връзка с другите негови разпоредби. Безспорно е, че с този закон се цели да бъдат предпазени както гражданите, така и другите субекти на правото, включително и държавата чрез нейните публични органи, от негативните последици вследствие на пандемичната обстановка вследствие на Ковид 19.