Решение № 56 от 22.03.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ***, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100004 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 150 СК.

Производството е образувано по ИМ на А. Х.а Р.а, ЕГН ********** и на А. Х. Р., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител – А. И. М., ЕГН **********, със съд.адрес: гр.***, ул."Д.Зехирев“ № 10, чрез адв.Г.И., против Х. Р. Х., ЕГН **********, съд. адрес: гр.В.Преслав, ул.“Ст.Караджа“ №16, чрез адв. В.К., с която се иска изменение на месечната издръжка на всяко от децата, дължима от ответника като техен баща, от 160 лева на 350 лева, считано от датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.Поддържа се, че децата живеели при родителите на своята майка, които ги издържали.

Бащата бил осъден да заплаща на децата издръжка от по 160 лв. за всяко дете,която сума единствено заплащал, като в периода от тогава нуждите на децата и съответно разходите за покриването им нараснали. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил ОИМ, с който оспорва иска по размер.

Намира, че искът е частично основателен - до сумата от 280лв. за всяко от децата. Поддържа, че исканата издръжка е непосилна за него. Моли за отхвърляне на иска за претенцията над 280 лв. за всяко от децата. Изразява желание за сключване на спогодба,евентуално претендирайки разноски.

От доказателствата се установи следното от фактическа и правна страна:

Ищците А. и А. са деца на А.М. и ответника Х.Х., като е безспорно, че родителите не живеят заедно от няколко години. С вл. в сила решение по гр.д.№ 759/2020г. на РС Велики Преслав издръжката на децата, която бащата ще им заплаща, е определена на 160 лв. за 1 всяко дете. В случая децата са навършили по 7 години всяко. Същите са ученици в първи клас в ***, гр.***, до където се налага да пътуват от ***, общ.***. Децата живеят при своите баба и дядо по майчина линия в ***, общ.***, които се грижат за децата, като майката работи в чужбина и изпраща ежемесечно парични суми на децата. Семейството обитава жилище в ***, общ.***, собственост на бабата и дядото на децата по майчина линия, като се задоволяват адекватно нуждите и потребностите им. Децата посещават спортни занимания, които налагат ежемесечен разход от допълнителни 40лв. за всяко от тях. Ответникът е в активна трудоспособна възраст, като данните са, че същият живее и работи в Нидерландия, като по делото са ангажирани писмени доказателства за получените от него трудови доходи.

Няма данни ответникът да има други ненавършили пълнолетие деца, като не се твърди и установява, същият да притежава имущество в страната. Не са налице обективни пречки за пълноценното участие в издръжката на децата от ответника. Определената на децата издръжка от по 160 лв. им се изплаща редовно от ответника.

Съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.Задължението за издържане на всяко дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя /чл. 142, ал.1 СК/. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва да поеме поначало по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура на детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните по делото се установява, че децата живеят при родителите на своята майка, които полагат ежедневните грижи за отглеждане на децата, като майката им изпраща ежемесечно парични средства от по 400-500 евро, работейки в чужбина. Издръжката от по 160 лв. е била определена в средата на 2020г., от когато са изминали почти четири години, предполагащо както нарастване нуждите и потребностите на децата, с оглед тяхната възраст и здр.състояние, така и промяна в икономическите условия в страната от предходното определяне на издръжката.

Съобразявайки чл.142 и чл.143 от СК, съдът намира, че минималната издръжка за всяко от децата следва да е поне в размер на 233,25 лв., като текущо дължимата от ответника е под този законов минимум. При определяне размера на издръжката съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете и неговото здравословно състояние, икономическите условия на живот в страната в момента и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните възможности на родителите. За да се постанови заплащането на издръжка в по-висок от минималния размер, следва да се установи и възможност на дължащия родител да дава такава, каквато в случая е налице предвид трудовата ангажираност на ответника в Нидерландия, където минималното заплащане е 2 доста над това в страната ни, като реализира добър доход. Макар да е ноторно, че в посочената държава доходите на работниците и служителите са по-високи, то ноторен факт е, че и разходите за жилище и социално–битови разходи също са по-високи. Последиците и усложненията от епидемичната обстановка в следствие на COVID–19 в света са многопосочни – от една страна нарастват цените на стоките и услугите, в т.ч. и тези, които са необходими за отглеждането и възпитанието на децата, но от друга страна намаляват доходите на работещите, а предвид фалирането на много средни и малки бизнеси, голяма част от тях губят работата си и възможностите за намиране на нова работа. По делото се установява, че на децата се налага ежедневно да пътуват до гр.***, за да посещават училище, както и че същите имат извънкласни спортни занимания, предполагащи разходване на допълнителни средства, което налага присъждане на издръжка над минималната по закон.

От друга страна бащата участва /макар и рядко/ в издръжката на детето и извън заплащане на определения размер от по 160 лв., установяващо се от показанията на свид.Колева, проявявайки заинтересованост към децата. Поради това като съобрази материалните възможности на двамата родители, необходимостта майката също да престира издръжка на децата, макар на нея да се припада по-малкия дял, с което се компенсира за непосредствените грижи за децата, която полагат нейните родители, възрастта на децата, която все още е сравнително ниска и обстоятелството, че нуждите на децата с покачване на възрастта тепърва ще нарастват, съдът намира, че месечната издръжка в тежест на бащата следва да се определи в размер на по 280 лв. за всяко дете, обуславящо извод за частично уважаване на иска, поради което за горницата до 350 лв. искът е завишен и подлежи на отхвърляне, т.к. е несъобразен с чл.143, ал.1 СК и т.5 на ППВС-5-1970 г.

По разноските: Ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска, като се установява същият да е сторил такива в размер на 500 лв., като съразмерно му се следват общо 315,79лв. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на осн. чл.78, ал.3 ГПК му се следват такива в размер на 184,21 лв. Ответникът на осн.чл.78,ал.6 ГПК следва да заплати ДТ по сметка на РС *** в размер на 345,60 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.150 СК размера на определената по гр.д. № 759/2020г. на РС Велики Преслав месечна издръжка, която Х. Р. Х., ЕГН **********, следва да заплаща на А.

Х.а Р.а, ЕГН ********** и на А. Х. Р., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител – А. И. М., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА размера на издръжката от 160 лв. месечно за всяко от децата на 280 лв. месечно за всяко от децата, считано от предявяване на ИМ до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от по 350 лв. месечно за всяко от децата, като 3 неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Х. Р. Х., ЕГН **********, да заплати на А. Х.а Р.а, ЕГН ********** и на А. Х. Р., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител – А. И. М., ЕГН **********, сумата от 315,79лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК А. Х.а Р.а, ЕГН ********** и на А. Х. Р., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител – А. И. М., ЕГН **********, да заплатят на Х. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 184,21 лв.

ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, да заплати ДТ по сметка на РС *** в размер от 345,60 лв.

Допуска на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок, считано от 25.03.2024 г., която дата е предварително обявена на страните в съдебно заседание по чл. 315, ал.2 ГПК.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4