Решение № 297 от 25.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.А.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120204838 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. СТ. Р. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. *** против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 4886833 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Застъпва се, че са изтекли давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. На следващо място се твърди, че са допуснати пороци в издаването на ЕФ, изразяващи се в неправилно посочване на мястото на нарушението, неправилно приспадане на допустимата техническа грешка, липса на яснота относно използвания модел на техническото средство, както и че техническото средство не е било предварително обозначено по предвидения в закона ред. На последно място се посочва, че не е приложен снимков материал, доказващ нарушението. Иска се отмяна на ЕФ.

За открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, нередовно призован.

Призовката изпратена до посочения в жалбата адрес е върната с отбелязване, че лицето, не е намерено, а по данни на баща му се намира в САЩ. Поради това и на основание чл. 61, ал. 4 ЗАНН съдът разгледа делото в негово отсъствие.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се развиват доводи за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска потвърждаването му изцяло.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Видно от разписката на л. 9 ЕФ е бил връчен на 29.09.2021 г., а жалбата е депозирана при АНО на 08.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.04.2019 г. в 14:14 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 249+100 в посока от КПП-3 към ПВ „Юг“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с № 510, поставена в служебен автомобил с рег. №***, засякла и заснела, движещ със скорост от 100 км/ч. автомобил „***“ с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 6553”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на „***“ АД с ЕИК: ***, с представляващ – А.А.П., както и че скоростта следва да се счита на 97 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2701831 на ОДМВР-гр.

Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП, на представляващия юридическото лице-собственик било наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

Този ЕФ бил връчен на П. на 16.05.2021 г. (л. 20). На 25.05.2021 г. П. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 15), в която декларирал, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Р.. Към декларацията било приложено и копие от СУМПС на Р. (л. 16).

С оглед горното първоначално издаденият Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2701831 бил анулиран и срещу посочения за водач Р. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4886833 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.

21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 510, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.11) и Протокол за проверка (л.12).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.13), съдържащ всички законоустановени реквизити и придружен със снимка на техническото средство (л.13 гръб).

По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена 2 декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът счита, че в конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” с № 510 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от 3 специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 14 фиш - той е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – „гр. Бургас, ПП I-9, км. 249+100 в посока от КПП-3 към ПВ „Юг““ (на приложената снимка мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено ограничени на скоростта с пътен знак до 50 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 47 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с 4 установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.