Решение № 1408 от 23.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110126660 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от ИЩЕЦ срещу ОТВЕТНИК, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1573,04 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №44012132026549 за настъпило на 29.09.2020 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.05.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

С определение от 07.12.2021 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ТЛП, Е. 1Е. и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът ИЩЕЦ основава претенцията си на твърдения, че на 29.09.2020 г., в гр. София, по време на движение по бул. „Първа българска армия“ в района на ЖП прелеза, водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № №, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Автокаско“, Клауза „Пълно каско“, обективирана в полица №440220213001214 от 18.12.2019 г. със срок на действие от 15.02.2020 до 14.02.2021 г. По заведената пред ищеца преписка по щета и след направен опис на уврежданията е 1 определено обезщетение в размер на 1360,39 лева, което застрахователят е заплатил на 29.12.2020 г., както и обезщетение в размер на 182,65 лева, заплатено на 25.11.2020 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на 1573,04 лева, включваща сторените за определяне на обезщетението ликвидационни разходи в размер на 30 лева, но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.

Излага, че не е налице валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като с представената полица не са представени и действащите към нея Общи условия на застрахователя. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Навежда твърдения, че има сключен с ТЛП Договор №СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ОТВЕТНИК - I V зона, включваща райони Надежда, Нови Искър и Сердика, по който той е възложител. Въз основа на този договор изпълнителят е длъжен да извършва превантивно и текущо поддържане на пътищата като след констатирани компрометирани участъци на пътната настилка на ул.

„Първа булгарска легия“ с Възлагателно писмо с рег. №СОА20-ТД261688/10.02.2020 г. ОТВЕТНИК е възложила на ТЛП извършване на ремонтни работи на паважната настилка и на асфалтовата настилка. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Претендира разноски.

Третото лице помагач навежда доводи за неоснователност на предявения срещу него обратен иск предвид липсата на задължение от негова страна да поддържа абонаментно процесния пътен участък, а само при изрично възлагане с конкретна необходимост, каквото в случая не е било налице.

Посочва, че такова възлагане от страна на ОТВЕТНИК е имало през месеците февруари и март, като възложените дейности са извършени в срок и качествено и са приети от възложителя през април 2020 г. Процесното ПТП е станало през септември 2020 г. и ответникът по обратния иск не следва да носи отговорност, тъй като по пътната настилка могат да възникнат 2 неравности посточнно, за чието ремонтиране не е било направено възлагане.

Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица №440220213001214 от 18.12.2019 г. за автомобилна застраховака „Каско +“ с валидност от 15.02.2020 г. до 14.02.2021 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „БМВ“ с рег. №№, ведно с приложимите Общи условия за автомобилна застраховка „Каско“ на застрахователя.

Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация .

Застрахователният договор е влязъл в сила противно на възраженията на ответника поради което съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със срок на застрахователно покритие от 15.02.2020 г. до 14.02.2021 г.

За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.И. Ж и е изслушано и прието без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническа 3 експертиза, според които при движение на 29.09.2020 г. в град София, по ул.

„Първа българска армия“ по посока на движение към кв. Орландовци при ЖП прелез водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег. №№ преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в който смисъл е и представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от 30.09.2020 г. Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил „БМВ“ с рег.

№№ - увреждане на предна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна джанта се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 29.09.2020 г. произшествие. Разпитан по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК пред съда експертът заявява, че при нископрофилна гума, каквато е на процесния автомобил, увреждане може да се получи и преминавайки през бордюр, но при наличието на скорост на движението. Водачът на увредения автомобил потвърждава, че гумите са били нископрофилни и че дупката се е намирала в близост до линиите преди релсите по посока на движението. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази насока е била негова. По наведените от ответника твърдения, че предвид сключения договор за обществена поръчка № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. за възлагане дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в района на ул.

„Първа българска армия“ на третото лице – помагач ТЛП, за изпълнението на които е подписан Протокол от 28.04.2020 за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР, не следва да отговаря по предявения иск, следва да се посочи, че при установена на пътното платно необезопасена дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице.

Представеният протокол като частен диспозитивен документ не обвързва съда да приеме констатираното в него състояние на пътната настилка към момента на процесното ПТП.

Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „БМВ“ с рег. №№ при ищеца е била заведена щета с №44012132026549, по която е заплатено застрахователното обезщетение в общ размер на 1543.04 лева съответстващо на стойността на извършение ремонт. С л е д плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят 4 отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно ОТВЕТНИК като титуляр на правото на собственост на общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни.